Ф, ф e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната устнено-зъбна проходна съгласна . Присъства във всички славянски кирилски азбуки (21-ва в българската, 22-ра в руската, 23-та в беларуската, 25-а в украинската и сръбската и 26-а в северномакедонската). Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската и църковнославянската азбука има название . В глаголицата се изписва така , а в кирилицата — . И в двете азбуки има цифрова стойност 500. Произлиза от гръцката буква Фи φ.
Вижте също Фи φ
Ф