Микрокристалната целулоза (MKЦ) е вид целулоза, произведена чрез киселинна хидролиза от памучна или дървесна целулоза. Суровина за производството на микрокристална целулоза е специален вид високо пречистена α-целулоза. Целулозните прахове са едни от най-важните видове пълнители използвани в таблетките, особено за директна комресия. Хидролизният продукт може да се трансформира в продукт, използван при производство на лекарства, като пълнител за таблетки или изсушаващи спрейове.
Свойства МКЦ е бяла, без вкус и мирис, и е свободна от органични и неорганични замърсявания. Тя е неразтворима във вода, разредени киселини и в повечето органични разтворители. Едни от най-важните свойства са: голяма компактност при ниски стойности на налягането при пресоване; ниска ронливост; физиологична инертност.
МКЦ е силно абсорбираща, което се дължи на капилярната структура и порьозността на повърхността ѝ, което позволява да действа като носител на течности, запазвайки пластичните и компресиращи свойства.
Благодарение на химическата си природа, липса на токсичност и голяма хигроскопичност, MKЦ е широко използвана във фармацевтичните препарати и таблетки в комбинация с активни съставки и/или други помощни вещества. МКЦ представлява интерес и в промишлености като: вкусовата, козметична и дори в керамичната.
Производство Обработването на целулозните микрофибрили започва с размилането на листове α- целулоза с висока чистота. Така размляната целулоза се поставя във вана с нагрята минерална киселина (2,5 N HCl), температура равна на 105±1 °С, в продължение на 15 минути, която хидролизира аморфните области на микрофибрилите, като оставя микрокристалните незасегнати. Целта на този процес е да се разкъсат дългите полимерни вериги. Първоначално киселината, която участва в реакцията, „атакува“ структурата на целулозата сравнително бързо. Процесът на хидролиза бързо разкъсва връзките, като успоредно с това, наново се образуват кристализирани структури. Силната киселинна хидролиза разкъсва всички налични връзки и превръща влакното в самостоятелна кристална структура.
Химичните реагенти и замърсяванията след края на процеса се отстраняват чрез промиване с вода.
Следващата стъпка е дисперсионно сушене – впръскване на промивна вода през дюзи, нагрявани с горещ въздух. Този процес води до производството на частици с желан размер и водно съдържание. Въпреки че процесът на производство на микрокристална целулоза изглежда сравнително праволинеен, качествата на продукта са свързани с различни негови параметри като температура, налягане, чистота на материалите и възможностите на наличното оборудване. Свойствата на микрокристалната целулоза могат да бъдат контролирани в зависимост и от желаното предназначение на продукта.
Източници
Дипломна работа Васев, Н., Композитни материали на основата на гел-съдържащи лигноцелулози, ХТМУ-София, 2009 Mariana Laka, Svetlana Chernyavskaya, Microcrystalline cellulose, BioResources 2(3), 583 – 589 Fridrun, P., Piroska, R., Evaluation of the properties of microcrystalline and microfine cellulose powders, International Journal of Pharmaceutics, 91 (1993) 183 – 193 Battista, O. A., Cruz, M. M. and Ferraro, C. F. (1971) Colloidal Microcrystal Polymer Science in Surface and Colloid Science, Vol. 3. Wiley-Interscience. с. 244 Gorinova, N., Atanasov, A., Alexandrova, K., Velkova, R., Kasachka, A., Comparison of agar and microcrystal cellulose as gelling agents for in vitro culture of Nicotiana tabacum stem explants, Institute of Chemical Technology, Department of Biotechnology, 1756 Sofia, Bulgaria
Категория:Полизахариди