Четиридесет и второто народно събрание (XLII НС) е обикновено народно събрание на България, което е сформирано според резултатите от извънредните парламентарни избори в България, проведени на 12 май 2013 г. Първото му заседание е на 21 май 2013 г.Първо заседание на 42-рото Народно събрание, стенограма , parliament.bg от 21 май 2013 и е открито от най-възрастния депутат - Стефан Данаилов от БСП (на 70 години),Стефан Данаилов откри 42-то Народно събрание а последното – на 4 август 2014 г.42-рият парламент прие новите 225 млн.лв. за НЗОК и си тръгна, news.bg, 4 август 2014 На 6 август 2014 г. с указ на президента Росен Плевнелиев XLII народно събрание е официално разпуснато.Президентът разпусна НС, назначи служебния кабинет, standartnews.com, 6 август 2014
Народното събрание избира 92-ро правителство на България. За работата на XLII народно събрание и избраният от него кабинет обществените оценки са противоречиви. То преживява едни от най-продължителните и многобройни граждански протести, добили популярност с името ДАНСwithme, на които десетки хиляди българи призовават за оставка на кабинета, народното събрание и провеждане на нови избори. Кратковременно се провеждат и контрапротести, насочени срещу президента на България Росен Плевнелиев.
Началото на работата на XLII НС започва с политически конфронтации, които до средата на 2014 г. прерастват в политическа криза. Коалицията между БСП, ДПС и Атака, които подкрепят кабинета, се разпада заради вътрешни противоречия и незадоволителни резултати на Евроизборите през май 2014.Янаки Стоилов: Това е тежка загуба за БСП, Вести.бг, 25 май 2014Станишев подаде оставка, OFFnews.bg, 5 юли 2014ДПС поиска оставка и избори до края на годината, Vesti.bg, 5 юни 2014 Положението се влошава от криминалното източване на Корпоративна търговска банкаВижте официалната позиция на БНБ за КТБ, БЛИЦ, 11 юли 2014 и неуспехът на правителството и Българската народна банка да гарантират пълното изплащане на всички застрашени депозити. Фискалната политика на кабинета също търпи критики заради издаването на нов външен дълг в размер на 3 млрд. лева и недоброто изпълнение на държавния бюджет, което налага гласуване на нови 225 млн. лева за сектор „Здравеопазване“. Сложната политическа, икономическа, социална и обществена обстановка принуждават министър-председателя на България Пламен Орешарски да подаде оставка на 23 юли 2014 г.,Орешарски подаде оставка, Стандарт, 23 юли 2014 която бива приета от НС на 24 юли.Приеха оставката на кабинета „Орешарски“, 24 часа, 24 юли 2014 На 6 август XLII народно събрание е разпуснато с указ на президента Росен Плевнелиев.
Парламентарни групи Парламентарни групи в XLII НС в началото на работата му:Избори през 2013 г. , сайт на НС Парламентарни групи Гласове Проценти Мандати ГЕРБ 1 081 60530,54% 97 Коалиция за България 942 54126,61% 84 Движение за права и свободи 400 46611,31% 36 Атака 258 4817,30% 23 Общо: 2 683 09375,76% 240
РъководствоРъководство на 42-рото Народно събрание , сайт на НС, линк от 21 май 2013 Заемана длъжност Народен представител Парламентарна група председател Михаил Миков Коалиция за България заместник-председател Мая Манолова Коалиция за България заместник-председател Христо Бисеров (21 май 2013 – 7 ноември 2013 г.)Алиосман Имамов (от 12 ноември 2013 г.) Движение за права и свободи главен секретар Иван Славчов
Парламентарни комисии Броят на комисиите в XLII НС е 23. Комисия по икономическа и туризъм – 23 народни представители Комисия по енергетика Комисия по бюджет и финанси – 23 народни представители Комисия по правни въпроси – 22 народни представители Комисия по регионална политика и местно самоуправление – 25 народни представители Комисия по инвестиционно проектиране – 26 народни представители Комисия по външна политика – 24 народни представители Комисия по отбрана – 25 народни представители Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – 21 народни представители Комисия по земеделието и храните – 22 народни представители Комисия по труда и социалната политика – 24 народни представители Комисия по образованието и науката – 22 народни представители Комисия по децата, младежта и спорта – 24 народни представители Комисия по здравеопазването – 22 народни представители Комисия по околната среда и водите – 24 народни представители Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения – 22 народни представители Комисия по културата и медиите – 26 народни представители Комисия по взаимодействие с граждански организации и движения – 13 народни представители Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите – 24 народни представители Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси – 16 народни представители Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения“ – 13 народни представители Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – 28 народни представители Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика – 25 народни представители
Парламентарни делегации Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – 12 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – 10 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО – 6 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз – 5 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество – 5 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива – 4 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламетарна асамблея – 3 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на франкофонията – 4 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие – 5 народни представители Постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на Европейската сигурност и отбрана / Асамблеята на Западноевропейския съюз – 12 народни представители
Депутати от XLII НС, сътрудничили на специалните служби по време на комунистическия режим Дванадесет от избраните депутати в XLII народно събрание са били сътрудници на бившата Държавна сигурност: Любомир Христов – ГЕРБ Румен Иванов – ГЕРБ Стефан Дедев – ГЕРБ Минчо Минчев – известен на службите с псевдонима „Арабаджиев“; агент на Шесто управление на ДС – „Борба с идеологическата диверсия“ от 1985 г.; след промените от 1989 г. – депутат от БСП Росен Малинов – КБ Румен Гечев – секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1987 г.; известен с псевдонима Економов – КБ Христо Монов – КБ Лютви Местан – агент Павел на военното контраразузнаване от 1979 г. – ДПС Ахмед Башев – агент Манол на Областно управление на МВР-ДС – Благоевград от 1988 г.; бивш кмет на община Гърмен – ДПС Рамадан Аталай – агент Вергил на Софийско градско управление на МВР-ДС от 1982 г. – ДПС Янко Янков – ДПС Станислав Станилов – агент Светлин на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) от 1986 г. – Атака Емил Георгиев – агент Станислав към ОУ на МВР-ДС – Видин – КБ
Скандали Избор на кабинет С избирането на четирите партии става ясно, че техните интереси ги свеждат до два лагера с еднакъв брой депутати: 84 КБ + 36 ДПС = 120; 97 ГЕРБ + 23 Атака = 120. След като ГЕРБ връща своя мандат за сформиране на правителство, и Атака заявява, че няма да подкрепи предложение за правителство от другите две партии. На 29 май парламентарните групи и на двете партии присъстват в Народното събрание в пълен състав, но не се регистрират, с изключение на лидера на Атака, който осигурява необходимия кворум за започване на заседанието, на което е одобрено 92-ро Правителство на България.Пленарно заседание, сряда 29 май 2013 г , parliament.bg, посетена октомври 2013.Парламентът решава за кабинета „Орешарски“ , TV7, 29 май 2013. Посетена октомври 2013. Като се има предвид пълния паритет на политическите сили в парламента, осигуряването на този кворум се превръща в едно от най-очакваните парламентарни събития в този политически мандат. Регистрирането на 121-вия глас от лидера на Атака обаче поражда много въпросителни. Мнозина заклеймяват БСП, ДПС и Атака в договорка и в нова Тройна коалиция.Протестна мрежа: БСП, ДПС и „Атака“ налагат диктатура Ден 64, btvnews.bg, Протестна мрежа, 19 август 2013Кабинетът „Орешарски“ избран от БСП и ДПС с осигурен кворум от „Атака“, mediapool.bg, 29 май 2013 На първото заседание на 42-рото Народното събрание, от Атака обявяват, че няма да подкрепят нито правителство от страна на БСП и ДПС, нито от страна на ГЕРБ.„Атака” няма да подкрепи никакво правителство, Преса Daily, 21 май 2013 Реално обаче лидерът на Атака, без значение на неговата позиция при вота, упражнява необходимия глас, с който осигурява минимално необходимия кворум, при който се гарантира правителство на БСП и ДПС. Останалите депутати от Атака не гласуват против кабинета, въпреки убежденията на лидера на Атака, че партията му е против всякакво правителство.
Избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС На 14 юни 2013 г., три дни след като са гласувани промени в закона за ДАНС, които прехвърлят правомощията за избора на шеф на ДАНС от президента на Министерския съвет,Росен Плевнелиев няма да налага вето на Закона за ДАНС, в. 24 часа, линк от 12 юни 2013 премиерът Пламен Орешарски прави извънредно предложение, невписано в дневния ред на заседанието на Парламента, за номинация на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност.
„Тефтерчето на Златанов“ През юли 2013 г. председателят на парламентарната комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Филип Златанов, излъчен от партия ГЕРБ, бива привлечен като обвиняем за „длъжностно престъпление“. При обиск в дома му разследващите откриват тефтерче със записки, които подсказват опити на Златанов за „търговия с влияние“ и „упражняване на натиск“.Скандални записки за политици в тефтера на Филип Златанов, vesti.bg от 17 юли 2013 Бележките съдържат инициалите И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б., както и имената на президента Росен Плевнелиев и Димана Ранкова, бивш зам. шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) и настоящ съветник на президента.Таен бележник на Златанов за политически поръчки по схема „ИФ→ЦЦ→ББ“, mediapool.bg от 17 юли 2013 Част от текстовете в бележките са следните: „Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ“, „Да се удари Трайчо Трайков“, „да не се работи по Емил Димитров до март месец тази година, а след това да се работи срещу Емил Димитров, защото вече нямало да е депутат“, „Активна работа и по Ангел Семерджиев“, „Кмета на Кръстева – да има конфликт“, „Илич Томински – да се удари“. Изданията „Капитал“ и „Дневник“ са описани като „вражески“.
Данъчни измами на Христо Бисеров