Илия Иванов Баялцалиев е български комунистически активист, по-късно военен деец.

Биография Роден е на 23 май 1911 година в град Солун. Син е на дееца на ВМОРО Иван Баялцалиев, търговец на манифактура, собственик на мелница. Брат е на Христо Баялцалиев.Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 13. Илия Баялцалиев завършва средно образование. В 1931 година емигрира в България.Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 417.

От 1932 година е член на БКП и секретар на Околийския комитет на БКП в София. Става политически ръководител на строителни групи при строителното обединение на Софийския градски съвет. По време на Втората световна война е мобилизиран като подпоручик от запаса в 50-и пехотен нишавски полк в Пирот, където е командир на минохвъргачен взвод. Работи за създаването на прокомунистически войнишки комитет. На 2 август 1944 година бяга заедно с командвания от него взвод и една минохвъргачка при югославските комунистически партизани от Пиротския партизански отряд. От 12-те войника във взвода девет остават при партизаните, а трима се завръщат в полка. От 18 август 1944 година Баялцалиев е партизанин в Царибродския партизански отряд.Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 291-293.Андонов, Христо. Царибродски родослов 1851-1951, Пирот, б.г., с. 352. На 6-8 септември 1944 година участва в установяването на комунистическа власт в Лукавица и Цариброд.Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 309-311. Участва в опити за откриване на военни „престъпници“ сред българските военни от частите в Югославия.Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 317.

В края на септември 1944 година се присъединява към отчественофронтовската българска армия.Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 293. В периода 5 октомври 1944 – 24 януари 1945 е помощник-командир на трето артилерийско отделение в рамките на единадесети дивизионен артилерийски полк. На 25 януари 1945 година е назначен за помощник-командир на четиридесет и първи пехотен полк. Награждаван е с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас, както и съветския орден „Червена звезда“. През декември 1949 година е обвиняем по делото срещу Трайчо Костов.

Обвинителният акт гласи:

Илия Баялцалиев е обвинен:

Осъден е от Върховния съд на 8 години строг тъмничен затвор с лишаване от права за срок от 10 години, глоба от 10 000 лева, която при невнасяне се заменя с 40 дни затвор и конфискация на половината му имущество.Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 600.

След освобождаването му през 1956 година според секретна справка, продължава да посещава югославската легация в София, откъдето взема и разпространява вестник „Нова Македония“ и твърди, че органите на Държавна сигурност обикалят софийските будки и изкупуват вестника, за да не достигне той до обществеността.Десталинизация. Дилемата на едно противоречиво десетилетие, 1953-1964, Строго секретна справка до зам.-министъра Георги Кумбилиев за злостни изказвания от страна на освободените от затвора, съдени по процеса срещу Трайчо Костов, с. 440 АКРДОПБГДСРСБНА–М, ф. 1, оп. 3, а. е. 63, л. 1-2. Оригинал. Машинопис.

По-късно се преселва в Югославия, живее в Скопие.

Родословие

Бележки

Категория:Родени в Солун Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Български офицери от Македония Категория:Български майори Категория:Членове на БКП Категория:Процес срещу Трайчо Костов Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:По произход от Гевгели Илия Категория:По произход от Баялци