Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие в Сръбско-българската война (1885) и в детронацията на княз Александър I Батемберг, за което е разформирован.

Формиране Историята на полка започва на 25 август 1880 година, когато съгласно Височайши указ № 90 в София е формирано Софийско артилерийско отделение с щаб в Самоков. Състои се от две полски батареи.ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя

Софийско артилерийско отделение В състава на отделението влизат 1-ва на Негово Височество батарея, една конна батарея (Радомир) и една планинска батарея (Дупница). Първа батарея излиза от състава на Артилерийския полк, формиран на 19 юни същата година и е въоръжена с 4-фунтови медни оръдия. Конната батарея е всъщност батарея, неуспяла да замине за Русия и квартирува в Радомир. Планинската батарея (още наречена „горска“) е въоръжена с 3-фунтови оръдия (по-късно заменени с 4-фунтово) и квартирува в Дупница. По този начин отделението изцяло става полско, а бившата конна батарея, заедно с 1-ва батарея и щаба на отделението се преместват в Самоков. По-късно в състава на отделението влиза и една 9-фунтова батарея. Така към 1880 година софийското артилерийско отделение е съставено от 3 4-фунтови батареи с щаб в Самоков и една 9-фунтова разквартирована в Дупница. Атанасов, Д., стр. 161 – 162

Първи артилерийски полк През 1883 година в българската артилерия се извършват важни организационни преобразувания с цел да се доведе артилерията в съразмерност с другите родове оръжие. От Софийското артилерийско отделение и Артилерийския полк, както и от една новосформирана батарея се образуват два артилерийски полка – 1-ви и 2-ри.Атанасов, Д., стр. 165

Съгласно заповед №250 от 25 юли 1883 година се формира Първи артилерийски полк с щаб в София, който се състои от 1-ва, 2-ра и 3-та батарея от бившето Софийското артилерийско отделение, като първите две се превъоръжават със 7,5-см далекобойни оръдия. Трите батареи образуват т.нар. първо отделение на полка. Второ отделение се състои от 5-а и 6-а батарея от бившия Артилерийски полк, към които е добавена и новосформираната 8,7-см далекобойна батарея. Батареите от това отделение получават поредността съответно 4-та, 5-а и 6-а и се превъоръжават с 9-фунтови стални оръдия. Щабът на полка е в София. Атанасов, Д., стр. 166

В края на 1883 година всички 4-фунтови медни оръдия са извадени от употреба и заменени с 8,7-см и 7,5-см далекобойни оръдия на Круп.

През май 1884 година в София се създава учебен артилерийски полигон, за чийто началник е назначен командира на 1-ви артилерийски полк майор Стоянов, като за практическите занимания за постоянно ползване е оставена една осеморъдейна батарея от полка.Христов, Х., Пейчев, А. и др, стр. 32 – 33

Сръбско-българска война (1885) При обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България руският император изтегля всички руски офицери на служба в България. Така на 20 септември 1885 година, с височайши указ №53, руският офицер подполковник Стоянов е отчислен и на негово място, за командир на 1-ви артилерийски полк е назначен капитан Стефан Александров.Христов, Х. и др., стр. 86

При обявяването на мобилизацията за Сръбско-българската война (1885), към 1-ви артилерийски полк се формират две планински батареи – трифунтова и витвортова.Христов, Х., Пейчев, А. и др, стр. 35 Към 3 декември 1885 година полкът се състои от 7 батареи, а в него служат 18 офицери и 1343 подофицери и войници.Христов, Х. и др., таблица 205 Във войната жертвите от полка са 7 убити, 30 ранени и 6 безследно изчезнали.Христов, Х. и др., стр. 408 (таблица 256)

Командване по време на войната Командир на полка: капитан Стефан Александров Командир на 1-ва батарея: капитан Андрей Гиргинов Командир на 2-ра батарея: капитан Владимир Иванов Командир на 3-та батарея: капитан Васил Данаджиев Командир на 4-та батарея: капитан Стефан Златарски Командир на 5-а батарея: капитан Петър Тантилов Командир на 6-а батарея: капитан Георги Стоянов Командир на 1-ва планинска батарея: капитан Георги Силяновски Командир на 2-ра планинска батарея: поручик Никола Бакърджиев

Разформиране Поради участието си в детронацията на княз Александър I Батемберг с указ № 181 от 22 август 1886 година полкът е разформиран. Със заповед №270 от 10 септември 1886 година от всички долни чинове (фелдфебели, унтерофицери и редници) от полка, които по различни причини не са участвали в детронацията се формира 4-ти артилерийски полк, тези които са участвали и подлежат на уволнение в запас, се разпределят между 1-ви и 3-ти конен полк, а останалите се привеждат в 4-ти артилерийски полк.Иванов, И, стр. 94 – 95 През 1889 година с кадри от 4-ти артилерийски полк е формиран нов полк с името Първи артилерийски полк.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186

Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Софийско артилерийско отделение (25 август 1880 – 25 юли 1883) Първи артилерийски полк (25 юли 1883 – 22 август 1886)

Командири Званията са към датата на заемане на длъжността.

№ звание име дати 1. Майор Константин Дикенлейн 2. Майор Николай Фрост 30 август 1880 – 9 юни 1882 3. Майор Николай Стоянов 19 юни 1882 – 20 септември 1885 4. Капитан Стефан Александров от 20 септември 1885 5. Капитан Стефан Златарски 1886

Бележки

Източници

Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“ Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство Иванов, И. – „Български бойни знамена и флагове“, София, 1998, Издателство на Министерството на Отбраната „Св. Георги Победоносец“ Христов, Х. и др. – „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство

Категория:Български шефски полкове Категория:Български полкове от Сръбско-българската война Категория:История на Самоков Категория:Военни формирования, формирани през 1880 година Категория:Български артилерийски полкове Категория:Основани в България през 1880 година