Доменико дела Ровере (; * 1442, Виново, Савойско херцогство; † 22 април 1501, Рим, Папска държава) от рода Дела Ровере е италиански кардинал и епископ, меценат.
Произход Той е син на Джовани дела Ровере, граф на Виново, и на съпругата му Анна дел Поцо, и брат на Кристофоро дела Ровере, кардинал и архиепископ.
Биография Възползва се от папската практика на непотизъм, за да се издигне в кариерата си. От 1473 г. нататък става част от кръга на папските бенефициенти, също поради фамилията, която споделя с папата.
На 10 февруари 1478 г. е направен кардинал от папа Сикст IV и му е присъдена кардиналската титла „Св. св. Витали, Валерия, Гервазий и Протазий“, която по-малко от година по-късно заменя с тази на Св. Климент. На 11 февруари е избран за архиепископ на Тарантез, наследявайки брат си, кардинал Кристофоро. През август е назначен за епископ на Монтефиасконе и Корнето – длъжност, която заема до смъртта си.
През 1480 г. започва строежа на римския си дворец, по-късно наречен Палацо дей Пенитенджери в Борго, вероятно проектиран от Бачо Понтели, по който работи и Пинтурикио.
На 19 юли 1482 г. е преместен в Женевската епархия, която обаче разменя на 24 юли с тогавашния епископ на Торино Йоан III, като по този начин става епископ на Торино – титла, която споделя с други, които вече е придобил, като например каноник на Лозана и Ивреа, приор на манастира „Сант'Андреа“ в Торино, почетен абат на Сан Кристофоро ди Верчели, на абатство Фрутуария в Сан Бениньо, на Сан Мауро ди Пулчерада и на манастира Амброне, както и тази на епископ на Монтефиасконе и Корнето. Той поема владението на епархията на 3 ноември 1483 г. с тържествена литургия, на която, както свидетелстват хрониките, присъстват херцог Карл I Савойски, съпругата му Бианка Монфератска и Лудвиг Савойски, чичото на херцога.
Сред първите дела на епископа е създаването на колегиална църква в Салуцо – град, който по това време е подчинен на диоцеза на Торино, въпреки че е управляван от маркизите Васто. Лудвиг II от Салуцо вече е отправил това искане, но официалното противопоставяне на херцог Карл е блокирало въпроса, който е решен на 16 февруари 1482 г., когато епископ дела Ровере, в качеството си на папски делегат, издига канонично църквата, създавайки, по волята на папа Сикст IV, колегиална църква също в Ревело .
След смъртта на Сикст IV през 1484 г. Доменико дела Ровере отива в Рим за конклава, оставяйки Гулиелмо Кача, архидяконът на катедралата, за свой заместник в епархията. И след избирането на папа Инокентий VIII епископът остава в Рим, където се среща с Шарлота Лузинян-Кипърска, чийто племенник е херцогът на Савоя Карл I.
В Рим, в Борго, на площад „Скосакавали“, той построява резиденцията си (сега на Виа дела Кончилиационе ), смятана за един от най-красивите дворци на Римския Ренесанс. По време на отсъствието му от епархията викарият Кача умира на 25 октомври 1486 г. и е заменен от Джовани Громис, архидякон на Ивреа. Доменико дела Ровере по това време продължава да пребивава в Рим, което го кара да реши да назначи един от най-верните си помощници, племенника си Джовани Лудовико дела Ровере.
По негово изрично желание, през 1490 г. започва разрушаването на стария комплекс на Торинската катедрала, за да се издигне нова и по-подходяща църква, която да отговаря на името Дуомо. Разходите за строителство са поети до голяма степен от самия епископ, който от Рим изпраща големи сандъци, пълни със сребро, в Торино, заедно с проекта за сградата. Той построява нова елегантна резиденция в ренесансов стил във Виново, която става castrum novus на града, за разлика от старата, която не е нищо повече от укрепен замък.
Вече в напреднала възраст, той не вижда завършването на работите по Торинската катедрала, тъй като умира през 1501 г., след като прави публично завещание, в което сочи брат си Мартино дела Ровере за свой наследник. Тялото му първоначално е погребано в параклиса на сцената на Рождество Христово, който самият той е издигнал в Санта Мария дел Пополо в Рим. Впоследствие тленните му останки са пренесени в криптата на Торинската катедрала.
Източници Ilario Manfredini, Il Castello della Rovere di Vinovo, Comune di Vinovo, 2007 Giovanni Battista Semeria, Storia della Chiesa Metropolitana di Torino, Torino, 1840 Della Róvere, Domenico, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Domenico della Rovere, на hls-dhs-dss.ch, Dizionario storico della Svizzera François Ch. Uginet, DELLA ROVERE, Domenico, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 37, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1989 David M. Cheney, Domenico della Rovere, в Catholic Hierarchy Salvador Miranda, DELLA ROVERE, Domenico, на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University
Категория:Дела Ровере Категория:Кардинали
Категория:Италианска аристокрация