Владимир Гика () е румънски католически духовник. Жертва на комунистическия режим, през 2013 година той е обявен за блаженRomania: Beatificazione di padre Vladimir Ghika, martire sotto il comunismo, notizia dal sito ufficiale di Radio Vaticana.
Биография Роден е на 25 декември 1873 година в Константинопол в семейството на румънския посланик в Османската империя. Произлиза от фанариотския род Гика, като негов дядо е Григоре Александру Гика, последният войвода на Молдовското княжество. Израства в Тулуза, където се премества семейството му през 1878 година.
През 1893 – 1895 година Гика учи политически науки в Парижкия университет, а през 1898 година постъпва в Папския университет „Свети Тома Аквински“ в Рим. През 1902 година приема католицизма, а през 1905 година се дипломира с докторат по богословиеHoly Father declares Angelicum alumnus "venerable", 4 June 2013 ..
През 1905 година Владимир Гика се връща в Румъния като светски мисионер. Развива активна обществена дейност, създавайки католическа благотворителна организация, която поддържа първата безплатна болница в страната. През Първата световна война работи в Италия и Франция. През 1923 година е ръкоположен за свещеник във Франция, където остава през следващите години.
През 1939 година Гика се връща в Румъния, като отказва да напусне страната и след установяването на комунистическия режим. През 1952 година е арестуван по време на кампания на властите за създаване на казионна католическа църква, независима от папата.
Подложен на мъчения въпреки преклонната си възраст, Владимир Гика умира на 16 юни 1954 година в затвора в Жилава.
Беатификация Гика е предложен за беатификация от Архиепископията на Букурещ въз основа на досие с неговата биография, подадено до Конгрегацията за канонизация във Ватикана. На 27 март 2013 г. папа Франциск обявява Гика за мъченик. Беатифициран е на 31 август 2013 г.
Съчинения Публикации на френски език Méditation de l'Heure Sainte, 1912 Pensées pour la suite des jours, 1923 Les intermèdes de Talloires, 1924 La Messe Byzantine dite de Saint Jean-Chrystome. Nouvelle traduction française adaptée à l'usage courant des fidèles du rite Latin avec commentaire et introduction par le prince Vladimir I. Ghika, 1924 La visite des pauvres: manuel de la dame de Charité: conférences, 1923 Roseau d'Or (Chroniques – Volume VIII), 1928 La Sainte Vierge et le Saint Sacrement, 1929 Vigia (book IV), 1930 La Femme adultère. Un prologue, un acte, un épilogue. 2e édition, 1931 La souffrance, 1932 La Liturgie du prochain, 1932 La Présence de Dieu, 1932 Derniers témoignages [seem] Mgr Vladimir Ghika. Presentes par Yvonne Estienne, 1970
Източници
Външни препратки
Категория:Румънски духовници Категория:Католически духовници Категория:Католически блажени Категория:Румънска аристокрация Категория:Румънци във Франция Категория:Гика Категория:Затворници Категория:Политически затворници Категория:Академици на Румънската академия Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Родени в Истанбул Категория:Починали в окръг Илфов