23 март

23 март е 82-рия ден в годината според григорианския календар (83-ти през високосна година). Остават 283 дни до края на годината.

Събития 1227 г. – В Аахен Маргарет фон Бабенберг официално е коронована за кралица на Германия. 1568 г. – Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва края на Втората хугенотска война. 1775 г. – За първи път е използван израза „Свобода или смърт“ от Патрик Хенри, произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост. 1801 г. – Александър I става император на Русия, след като баща му Павел I e убит. 1839 г. – В бостънския вестник „Morning Post“ за първи път се появява изразът „O.K.“ 1869 г. – Към Българското читалище в Цариград Петко Славейков основава Българско благодетелно братство „Просвещение“. 1869 г. – Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен. 1903 г. – Братя Райт подават молба за патент за построения от тях в САЩ самолет. 1918 г. – Германското 210-mm супероръдие „Кайзер Вилхелм“ („Парижкото оръдие“) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието често се бърка с „Голямата Берта“, което е друго оръжие, 406-mm полева гаубица. 1919 г. – В Милано Бенито Мусолини създава първата фашистка организация – „Fasci di Combattimento“. 1919 г. – Образувана е Башкирска автономна съветска социалистическа република, на основата на северните уезди на Оренбургската губерния, първата автономна съветска република в състава на РСФСР. 1923 г. – Нишката спогодба – споразумение между България и Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави. 1924 г. – Създадено е археологическото сдружение Българска старина по инициатива на Карел Шкорпил във Варна. 1933 г. – В България е приет Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност, насочен против политическите убийства. 1933 г. – Германският Райхстаг издава декрет, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер. 1942 г. – Генерал Владимир Заимов е арестуван с обвинение за шпионаж в полза на СССР. 1953 г. – Айони в щата Калифорния е обявен за град. 1956 г. – Пакистан става първата ислямска република в света. 1962 г. – Установени са дипломатическите отношения между Русия и Алжир. 1976 г. – Официално влиза в сила Международният пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. 1983 г. – Стратегическа отбранителна инициатива: Президентът на САЩ Роналд Рейгън оповестява своето намерение да се изгради технология, която да прихваща вражески ракети. 1987 г. – Започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота“ в САЩ. 1989 г. – В университета в Юта е обявен студен термоядрен синтез. 1990 г. – Състои се премиерата на филма „Хубава жена“ в САЩ и Канада. 1990 г. – Официално се регистрира ПК „Екогласност“. 1994 г. – Самолетът при полет 593 на „Аерофлот“ се разбива в планинската верига Кузнецки Алатау в Кемеровска област и убива всичките 75 души на борда. 2001 г. – Руската орбитална станция Мир е извадена от употреба и се разпада в атмосферата преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи. 2002 г. – За първи път се състои церемонията по награждаването в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел. 2007 г. – Основано е Училище „Българче“ на българската общност в град Дубай, Обединени арабски емирства. 2011 г. – Терористичен акт в Йерусалим погубва 1 човек и ранява 35.

Родени 2010г.- Делян Дацков, български баскетболист 1732 г. – Мари-Аделаид, френска благородничка († 1800 г.) 1749 г. – Пиер-Симон Лаплас, френски математик († 1827 г.) 1856 г. – Иван Сарафов, български военен деец († 1935 г.) 1858 г. – Лудвиг Квиде, германски политик († 1941 г.) 1867 г. – Благой Даскалов, български революционер († 1956 г.) 1869 г. – Калуст Гулбенкян, британски предприемач († 1955 г.) 1871 г. – Дейвид Карнеги, британски изследовател († 1900 г.) 1874 г. – Христо Попвасилев, български революционер († ? г.) 1879 г. – Никола Казанджиев, български революционер († 1971 г.) 1880 г. – Никола Лазаров, български революционер († 1900 г.) 1881 г. – Роже Мартен дю Гар, френски писател, Нобелов лауреат († 1958 г.) 1882 г. – Еми Ньотер, немска математичка († 1935 г.) 1892 г. – Валтер Крюгер, немски офицер († 1973 г.) 1900 г. – Ерих Фром, германски психолог († 1980 г.) 1905 г. – Джоан Крофорд, американска актриса († 1977 г.) 1910 г. – Акира Куросава, японски кинорежисьор († 1998 г.) 1912 г. – Вернер фон Браун, германски учен († 1977 г.) 1915 г. – Василий Зайцев, съветски войник († 1991 г.) 1919 г. – Борис Ганев, български футболист († 1982 г.) 1927 г. – Васил Мирчев, български режисьор († 2003 г.) 1931 г. – Виктор Корчной, руски шахматист († 2016 г.) 1931 г. – Иван Димитров Иванов, български инженер и учен 1940 г. – Ристо Шишков, югославски актьор († 1986 г.) 1943 г. – Уинстън Грум, американски писател († 2020 г.) 1949 г. – Ириней Константинов, български актьор 1952 г. – Ким Робинсън, американски писател 1952 г. – Панайот Карагьозов, български славист 1954 г. – Катрин Алрик, френска актриса 1955 г. – Каръл Ашби, британска актриса 1955 г. – Моузис Малоун, американски баскетболист 1955 г. – Сюзън Шваб, американски политик 1956 г. – Алексей Улюкаев, руски банкер 1956 г. – Жозе Мануел Барозо, министър-председател на Португалия 1956 г. – Талат Булут, турски киноартист 1958 г. – Пека Хаависто, финландски политик 1964 г. – Пламен Тотев, български критик 1968 г. – Деймън Олбърн, английски певец 1968 г. – Фернандо Йеро, испански футболист 1971 г. – Павел Цветков, български поет 1972 г. – Жюдит Годреш, френска актриса 1972 г. – Йонас Бьоркман, шведски тенисист 1973 г. – Йежи Дудек, полски футболист 1976 г. – Крис Хой, шотландски колоездач 1976 г. – Мишел Монахан, американска актриса 1978 г. – Валтер Самуел, аржентински футболист 1980 г. – Дмитрий Лукашенко, беларуски политик 1980 г. – Райън Дей, уелски професионален снукър играч 1982 г. – Джон Лойд Тейлър, американски музикант 1983 г. – Владислав Златинов, български футболист 1989 г. – Ерик Максим Чупо-Мотинг, германски футболист 1990 г. – Хайме Алгерсуари, испански автомобилен състезател

Починали

1237 г. – Йоан дьо Бриен, латински император (* ок. 1148 г.) 1555 г. – Юлий III, римски папа (* 1487 г.) 1748 г. – Йохан Готфрид Валтер, немски музикален теоретик (* 1684 г.) 1781 г. – Йохан Антон Гюлденщед, немски естественик (* 1745 г.) 1801 г. – Павел I, император на Русия (* 1754 г.) 1819 г. – Аугуст фон Коцебу, немски драматург (* 1761 г.) 1842 г. – Стендал, френски писател (* 1783 г.) 1866 г. – Захар Аркас, руски офицер (* 1793 г.) 1899 г. – Луи Мизон, френски офицер (* 1853 г.) 1901 г. – Константин Стоилов, министър-председател на България (* 1853 г.) 1905 г. – Валери Еляш Радзиковски, полски художник (* 1841 г.) 1906 г. – Георги Сугарев, български революционер (* 1876 г.) 1907 г. – Константин Победоносцев, руски политик (* 1827 г.) 1907 г. – Филип Тотю, български революционер (* 1830 г.) 1913 г. – Стамен Панчев, български поет (* 1879 г.) 1924 г. – Шевкет Тургут паша, османски държавник (* 1857 г.) 1937 г. – Джон Рокфелер, американски предприемач (* 1839 г.) 1938 г. – Никола Бобчев, български филолог (* 1863 г.) 1940 г. – Димитър Станчов, български дипломат (* 1863 г.) 1942 г. – Лудвиг фон Хьонел, английски офицер (* 1857 г.) 1942 г. – Фриц Саразин, швейцарски зоолог (* 1859 г.) 1943 г. – Александър Стефанов, български революционер (* 1880 г.) 1945 г. – Георги Радков, български офицер (* 1889 г.) 1948 г. – Георги Сучев, български революционер (* 1928 г.) 1948 г. – Николай Бердяев, руски философ (* 1874 г.) 1954 г. – Христо Несторов, български анархист (* 1903 г.) 1958 г. – Хенри Брайлсфорд, британски журналист (* 1873 г.) 1960 г. – Саид Нурси, ислямски мислител (* 1878 г.) 1980 г. – Артър Оукън, американски икономист (* 1928 г.) 1981 г. – Клод Окинлек, английски офицер (* 1884 г.) 1991 г. – Елисавета Багряна, българска поетеса (* 1893 г.) 1992 г. – Фридрих Хайек, австрийски икономист, Нобелов лауреат през 1974 (* 1899 г.) 1993 г. – Ханс Вернер Рихтер, немски писател (* 1908 г.) 1994 г. – Джулиета Мазина, италианска актриса (* 1921 г.) 2004 г. – Чавдар Кюранов, български политик (* 1921 г.) 2005 г. – Кирил Борисов, български политик (* ? г.) 2006 г. – Дезмънд Дос, американски войник (* 1919 г.) 2011 г. – Елизабет Тейлър, британско-американска актриса (* 1932 г.) 2012 г. – Абдула Юсуф Ахмед, президент на Сомалия (* 1934 г.) 2013 г. – Борис Березовски, руски предприемач (* 1946 г.) 2021 г. – Хана Хегерова, словашко-чешка певица и актриса (* 1931 г.)

Празници Международен ден на метеорологията – Отбелязва се от 1961 г. в деня на влизането в сила през 1950 г. на Конвенцията за Световната метеорологична организация (СМО) – специализиран орган на ООН. Световния ден на атеизма – Отбелязва се от 2019 г. насам за хората без вярвания в божества. Българска православна църква – Св. мъченица Лидия Пакистан – Ден на ислямската република (1956 г., национален празник) Унгария и Полша – Ден на унгаро-полското приятелство (2007 г.)

323