Отоне Висконти (; * 1207, Инворио; † 8 август 1295, Абатство Киаравале, Милано) е архиепископ на Милано (22 юли 1262 – 8 август 1295) и пръв от фамилия Висконти господар на Милано (1277 – 1278 и 1282 – 1287).
Мартино дела Торе от фамилията Дела Торе, който от 1256 г. е де факто господар на Милано, се съпротивлява на назначението на Отоне като архиепископ на града и го прогонва. Така той 15 години не може да поеме архиепископството.
Произход Той е син на Уберто Висконти († 1249), господар на Масино, Албицате и Безнате в Ломбардия, и на съпругата му Берта Пировано. Има петима или шест братя и една сестра: Ацоне († 1262) Андреото, дядо на Матео I Висконти – господар на Милано Обицо († сл. 1266), господар на Масино, юридически консул на Милано (1266); съпруг на Фиорина Мандели Беатриче, графиня на Кортенова като съпруга на за Еджидио Уберто, епископ на Вентимиля Гаспаре († сл. 1248), подест на Оледжо (1248), родоначалник на следните семейства: Господари на Касано Маняго (изчезнали през 19 век), Господари на Йераго (изчезнали 1715), Виконти на Безнате (изчезнали 1715), Виконти на Крена (изчезнали 1722), Господари на Гропело (изчезнали 1598), Графове на Карбонара (изчезнали 1693), Графове и господари на Фонтането (изчезнали 1887), Господари на Албицате (изчезнали 1633), Висконти Боромео, графове на Фаняно (изчезнали 1564), Висконти Боромео Арезе, графове на Бребия (изчезнали 1750) Пиетро
Духовна кариера Първоначално Отоне е каноник в Дезио, а след това, през 1252 г., постъпва на служба при Леоне да Перего, тогавашен архиепископ на Милано, който го изпраща като свой прокурор във Франция при Инокентий IV, чийто капелан става. През септември 1247 г. става камерлинг на папския легат и кардинал Отавиано Убалдини, когото следва повече от десетилетие в различни посолства в Италия и Франция.
През 1260 г. е подест на Новара.
Архиепископ на Милано Архиепископ Леоне да Перего умира през 1257 г. и именно кардинал Отавиано Убалдини подкрепя името на Отоне като достоен наследник на трона на архиепископа вместо Раймондо дела Торе или благородника Франческо де Сетала. Въпреки съпротивата на Мартино дела Торе – ръководител на Credenza di Sant'Ambrogio (Миланската община) и в нарушение на древната привилегия, според която Милано избира своя архиепископ, Отоне е назначен от папа Урбан IV за архиепископ на града на 22 юли 1262 г. в Монтефиасконе.
Конфликт с Дела Торе Мартино дела Торе, възмутен от избора, наложен от папата, окупира архиепископията през август и е отлъчен от апостолския легат Филипо ди Пистоя, който поставя под запрещение Милано, защото е отхвърлил новия архиепископ. Тогава започва война между Отоне и онези, които се противопоставят на неговата църковна кариера: на първо място могъщият крал на Сицилия Манфред от Павия, Напо дела Торе (който ще стане имперски викарий през 1274 г.) и цялото гвелфско семейство Дела Торе.
На 1 април 1263 г. (Великден) Отоне влиза в Арона – селище на южния бряг на езерото Маджоре с процесия от благородници, избягали от Милано и намерили убежище в различни ломбардски градове, като официално влиза във власт на амброзианския обред.Амброзианският обред е официалният литургичен обред, възприет от Латинската църква в по-голямата част от Миланската архиепископия и в някои райони, които преди са били част от нея, което се различава от обичайно използваното в останалата част от Запада, наречено римски обред. Ръководител на амброзианския обред е архиепископът на Милано. В отговор на това миланската армия обсажда Арона и заема позиция в архиепископската крепост в Анджера, разположена на другия бряг на езерото срещу Арона на около 2 км разстояние. Отоне Висконти реагира, като пише от Арона до главата на катедралата на Новара, за да отлъчи Франческо дела Торе (брат на Мартино дела Торе и подест на Мантуа) и самата Мантуа заради помощта им за обсадителите на Милано. На 5 май Отоне, заплашен от пехотата на генерал-капитана на Милано Палавичино, се предава. Палавичино разрушава укрепленията на Арона и замъците на Анджера и на Бребия.
Отоне се оттегля в Новара, но през юни 1263 г. Франческо дела Торе го гони и той намира убежище при папата в Монтефиасконе. Тогава Отоне отлъчва епископа на Новара, който е предал на подеста заложниците, които Отоне му е поверил.
През ноември 1263 г. Мартино дела Торе умира и е заменен от брат си Филипо, а през октомври 1264 г. – от големия поддръжник на Отоне папа Урбан IV. Новият папа Климент IV, въпреки че отказва през август 1265 г. да свали Отоне и да приеме предложението за назначаване на Раймондо дела Торе за апостолски легат, се оказва много по-хладен към Отоне.
Междувременно Палавичино дава титлата на генерал-капитан на Милано на Шарл I Анжуйски – брат на френския крал Луи IX, и се мести в лагера на гибелините, ставайки враг на Дела Торе. Въпреки това семейство Дела Торе продължава да диктува закона в град Милано. Междувременно след смъртта на Филипо дела Торе през септември 1265 г. той е наследен от братовчед си Напо дела Торе. Когато Паганино дела Торе, станал подест на Верчели, е убит през януари 1266 г. по инициатива на Палавичино, отмъщението е жестоко: 53 милански благородници са обезглавени на градския площад.
Въпреки че през декември 1266 г. папа Климент IV настоява Милано да приеме своя архиепископ Отоне Висконти, след смъртта на папата през ноември 1268 г. случаят все още не е разрешен и мястото остава вакантно през следващите три години.
През 1268 г. Отоне урежда брака между Бонакоса Бори – дъщеря на богатия милански благородник Скуарчино Бори и Матео Висконти – внук на брат му Андреото.Giulini, Memorie, vol.8, p. 240
През септември 1271 г., почти три години след смъртта на папа Климент IV, Тебалдо Висконти е избран за папа с името Григорий X. Той е член на рода Висконти по линия от Пиаченца. Той е архидякон на Лиеж и по онова време е в Светите земи, където току-що се е срещнал с Марко Поло. На 14 януари 1272 г. брат му Висконте Висконти е новият подест на Милано. В онези дни Отоне е в покрайнините на града, готов да се възползва от добрата възможност да се нанесе като нов архиепископ.Giulini, Memorie, vol.8, pp. 252-253
През 1273 г. новият папа Григорий X, минавайки през Милано, потвърждава валидността на избора на Отоне, но го моли да остане в Пиаченца, за да не влошава още повече отношенията със семейство Дела Торе. Папата е добре приет от Дела Торе, влиза в Милано на 8 октомври, но остава там само три дни. Отоне след това се присъединява към папата в Лион, където Григорий X се готви да провъзгласи нов кръстоносен поход.Giulini, Memorie, vol.8, pp. 269-271
Истинска психоза завладява Милано: семейство Дела Торе стига дотам, че изгонва над двеста души, принадлежащи към миланските благороднически семейства, които са принудени да бягат в изгнание в Новара и в Павия. В очакване на контраатаката на Висконти е сформирана специална милиция за защита на града от Отоне.
Битка при Гуацера
През 1276 г. изгонените милански благородници намират убежище в Павия, избират Гофредо (или Готифредо), граф на Лангоско за техен нов водач, като обещават да го издигнат за господар на Милано, ако прогони Дела Торе. Той събира армия от павийци, успява да превземе Арона и Анджера, гарантирайки подкрепата на жителите на селищата и на много близки долини, които симпатизират на Отоне, след което се насочва към Кастелсеприо. Напо дела Торе е принуден да отговори, като тръгва към Анджера с армия от милански и немски рицари, за да го обсади, и това принуждава изгнанниците да се върнат по стъпките си, за да го защитят. Битката, която влиза в историята като битката при Гуацера, се провежда близо до калните брегове на потока Гуаца, който разделя селищата Испра и Ранко, и завършва с победата на Дела Торе.
Гофредо да Лангоско в средата на битката преследва немски рицар и успява да го свали, но скоро се оказва заседнал в калта и, заобиколен от врагове, е принуден да се предаде. Доведен в павилиона на Напо дела Торе, той веднага е екзекутиран. В сблъсъка са заловени 34 милански благородници, включително Теобалдо Висконти – син на брата на Отоне Андреото.
Напо дела Торе с тази си победа взима обратно двете крепости на Арона и на Анджера. На връщане, близо до Галарате, той дава заповед да екзекутират всички затворници.Giulini, Memorie, vol.8, pp. 292-294
Битка при Джерминяга
Отоне чува слуховете за поражението при Гуацера, докато се намира от известно време в Биела след завръщането си от Лионския събор като придружител на папа Григорий X. За да провери ситуацията, той отива във Верчели, където се укриват много от оцелелите от битката. Там той е избран за новия глава на миланските изгнаници. След това събира армия в района на Новара и тръгва към Кастелсеприо, успявайки да го превземе. За пореден път Напо дела Торе отговаря незабавно и заедно със сина си Касоно отива в Сеприо. Има два сблъсъка: в първия Висконти побеждава, но на следващия ден, след като Напо получава допълнителни подкрепления, Отоне е победен и принуден да се укрие в околните гори. Отоне бяга в Лурате близо до Комо.
След това той отива в града с надеждата да бъде приет, но е изгонен и принуден да бяга през долините чак до Джорнико и от там до Канобио на езерото Маджоре. В рамките на два дни, благодарение на дипломатическите си умения, той успява да убеди местните благородници, които първоначално затварят вратите си пред него, да пледират за неговата кауза. Кара да построят флот от галери, който поставя под командването на Симоне да Локарно, и започва отново да събира съюзниците си. Семейство Дела Торе обаче научава за ходовете на архиепископа и изпраща флот от Анджера до Джерминяга близо до Канобио. Там флотът им е изненадан и унищожен благодарение на изненадваща нощна атака, водена от Симоне ди Локарно.
След това флотът на Висконти атакува крепостта на Арона заедно със сухопътни войски, съставени от миланци, павийци и новарци, водени от маркиз Вилхелм VII Монфератски. Крепостта успява да устои и когато армията на Дела Торе пристига, маркизът на Монферат се оттегля, осъждайки Отоне на поражение и бягство към Новара.Giulini, Memorie, vol.8, pp. 294-298
Битка при Дезио
Капитанът на народа Симоне да Локарно, който бяга в Комо, успява да осигури града, като прогони симпатизантите на Дела Торе. Скоро там пристига Отоне и двамата заедно започват да събират нова армия. В началото на януари 1277 г. те поставят Рицардо – граф на Ломело начело на армията и маршируват към брега на Леко по езерото, превземайки Леко и Чивате, след което проникват в Мартезана.
Напо дела Торе заповядва на сина си Касоно и на Гофредо дела Торе да поставят гарнизон при Канту с 400 – 500 немски рицари. Самият той, заедно с Понцио дели Амати (един от двамата подеста на града), напуска Милано начело на 700 рицари и отива в Дезио, вече защитен от над 150 рицари, водени от много членове на семейство Дела Торе. Армията на Висконти се разполага на лагер в Сереньо, на няколко километра северно от Дезио, и Отоне е информиран от някои от неговите симпатизанти – жители на селището (на което той е бил каноник) колко слаба е отбраната и как врагът подценява силите му.
През нощта между 20 и 21 януари Отоне мълчаливо приближава армията си до Дезио и превзема вратите му благодарение на контактите си в селището или със сила, след което го обгражда със своите хора, премахвайки всички пътища за бягство на врага. Много благородници от семейство Дела Торе са изненадани в леглата си, а някои като Франческо и Андреото оказват доблестна, но безплодна съпротива и падат под ударите на врага. Напо дела Торе е заловен и пощаден по заповед на Отоне, и затворен в клетка заедно с много други свои роднини в замъка Барадело над Комо. Повечето от тях са освободени след плащането на голям откуп, но Напо умира от глад там на 16 август 1278 г. Победата в битката при Дезио бележи началото на господството на семейство Висконти и господството му над Милано и Ломбардия през следващите 170 години.Giulini, Memorie, vol.8, pp. 298-302
Влизане на Отоне в Милано