Турция и Азербайджан винаги са поддържали много здрави взаимоотношения, често описвани от бившия президент на Азербайджан Гейдар Алиев като една нация в две държави.Съвместно изявление към пресата на Президентите на Азербайджан и Турция, 15.09.2010
Това се дължи на близката им култура, история и взаимната разбираемост между турския и азербайджанския език. Турция е първата страна в света, която признава азербайджанската независимост от 1991 г. Тя е верен поддръжник на Азербайджан в усилията му да утвърди своята независимост, да защитава териториалната си цялост и да осъществи своя нарастващ икономически потенциал чрез богатите природни находища в Каспийско море. Двете страни споделят малка, осем километрова, обща граница чрез реката Аракс, която разделя Турция от Нахичеванската автономна република.
Съвременни взаимоотношения След азербайджанската независимост Основна статия: Нагорнокарабахски конфликт
Етническият сблъсък между Азербайджан и съседна Армения избухва малко след като парламентът на Нагорни Карабах, автономна област в Азербайджан, гласува за обединяването на района с Армения на 20 февруари 1988 г. Арменските опити за обединение с Карабах, които се множат в края на 80-те, започват чрез относително мирен подход. В крайна сметка, с приближаващото разпадане на Съветския съюз, спорът постепеннео прераства в насилствен конфликт между етнически групи в Нагорни Карабах, а резултатът е етническо прочистване и от двете страни.„Поучителен случай в етническите сблъсъци (Нагорни-Карабах)" – Дейвид Рийф (Юни 1997); Външни работи – Съвет на Външните отношения 76 (1997) Обявяването на прекратяване на огъня от страна на Азербайджан е крайният резултат от този териториален конфликт. Следвайки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 6 април 1993 г. за незабавното изтегляне на арменските сили от областта Келбайар, Турция се присъединява към Азербайджан в налагането на пълно икономическо ембарго върху Армения и също така затваря границата между двете страни.Крис Морис. Впоследствие тя остава затворена като Турция настоява за арменското изтегляне от Нагорни-Карабах и от още 7 заобикалящи в съседство, азербайджански окръга. Освен това Турция поставя това си искане като условие за установяване на дипломатически отношения с Армения.
Преговори и икономическо сътрудничество Турция се придържа към [Минската група към Организация за сигурност и сътрудничество в Европа] като механизъм за разрешаване на спора за Нагорни Карабах. Тя възприема областта като основна част от Азербайджанската териториална цялост, не признава реално независимата република Нагорни-карабах, появила се след конфликта, а единствено поддържа някои непреки, двустранни разговори между Армения и Азербайджан. През 2002 г. в Рейкявик и през 2004 г. в Истанбул, турската държава предприема тристранно обсъждане между външните министри на Азербайджан, Армения и Турция в опит да се разреши продължаващия конфликт. Дипломатическите усилия в тази посока обаче са затруднени от вътрешното напрежение между Армения и Турция около признаването на Арменския геноцид и продължаващата блокада на страната. Това довежда до заобикаляне на арменската територия от важни инфраструктурни проекти.
Азербайджан и Турция развиват впоследствие своите културни и езикови връзки, а също така и образуват силно икономическо партньорство, което предвижда споразумение Турция да купува азербайджански природен газ. Двете страни си сътрудничат с общия си съсед Грузия в инфраструктурни проекти като нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, Южно-Каквказки нефтопровод, железопътната линия Карс-Тбилиси-Баку и предлаганият Транс-Анадолски газопровод.Зулфугар Агайев – „СОКАР се стртеми към използването на собствен тръбопровод за пренос на каспийски газ за ЕС“. Всеки едн от въпросните проекти заобикаля Армения, независимо от разведряването в отношенията между Ереван и Анкара и прави останалите страни ключови играчи в енергийната сигурност на Европа. Както отбелязва кореспондентът на Би Би Си Крис Морис в материала „Новата Турция“ (списание „Гранта“, 2005), Турция изпитва недостиг на основните, природни суровини от индустриалната епоха – нефт и газ. Поради това, тя трябва бързо да повиши своите енергийни доставки. Близостта и с Азербайджан, Каспийския район, Централна Азия, а също така и с Близкия изток и позволява да запази една нова, ключова роля, а именно „свързващото звено“ във веригата между новите доставчици на различни, природни богатства и потребителските общества в Европа, Америка, а и по-далеч.
Илхам Алиев посети Турция през 2003 г. по повеля на своя болен баща Хейдар Алиев, малко след първото си стъпване на политическата сцена. По онова време посещението се изтълкува като знак на подкрепа от страна на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган.„Турция и Азержайджан: „Братските страни се превръщат в евразийски свръх сили чрез проектите“ , в-к „Днешно време", 29.05.2009
Военно сътрудничество Военното сътрудничество между Азербайджан и Турция се появява за пръв път през 1992 когато правителствата на двете страни сключват споразумение за военно обучение.Мехмет Фатих Йозтарсу, „Военните отношения между Турция и Азербайджан“ , Стратегически изгледи,07.2011 От тогава двете съседни държави работят в особена близост по отношение на отбраната и сигурността.
През юни 2010 г. азербайджанската военна компания Азерсимтел обявява, че е постигнала договореност с Турската механикова и химическо-индустриална корпорация за пускане в ход на свързани военни съоръжения.Турският министър на отбраната Вечди Гонул: „Военната помощ, която предлагаме на Азербайджан достига 200 милиона долара“Азербайджан и Турция са подписали два договора за производство на военна техника ., aze.az Според министъра на отбраната на Турция Веджди Гьонюл, турската военна помощ за Азербайджан е надхвърлила 200 млн. долара.Турско-Азербайджанкото военно сътруднчество достига размери до 200 милиона долара ., artsakank.com.cy, 13.05.2010 След първия етап от производството компанията е очаквала да снабди с бойно въоръжение Азербайджанските военни сили.
През декември 2010 г. двете държави подписват серия от договори, които ги правят гаранти един на друг при военно нападение от трета страна.Азербайджан става гарант на Турция при нападение от трета страна, abc.az, 22.12.2010 Договора позволява прилагането на размяна на инструменти за ратификация и има давност 10 години. В допълнение, срокът може да бъде увеличен на още 10 години, ако през последните 6 месеца не е обнародван край на договора.Елчин Валиев, „В региона може да бъде създаден нов алианс“ , zerkalo.az, 23.12.2010 Повече от 20 турски, индустриални компании в областта на отбраната установяват сътрудничество и поддържат търговски връзки с Азербайджан.„Отваря се бюро на турската индустрия за отбрана в Азербайджан“, news.az, 21.05.2011 На 29 януари 2013 г. ТАКМ(Организация на евразийските агенции за военно правоприлагане) е образувана като междуправителствена организация за военно правоприлагане от три тюркси държави (Азербайджан, Киргизстан, Турция) и Монголия
Военната база в Нахичеван Азербайджанската военна доктрина допуска чужди военна бази в страната и този факт дава път на спекулациите, че Турция може да разположи свои войски в Нахичеванската област и в азербайджанските анклави заобиколени от Турция и Армения.Турция и Азербайджан се споразумяха за съвместно въоръжение на армиите, „Радио фрии либерти“, 04.11.2010 Азербайджан поддържа база в Нахичеван, която е получила силна подкрепа от Турция в миналото, но по отношение на анклавите няма налична информация за текущия обхват на военно сътрдничество между двете страни.Шахин Абасов:„Турция пристъпва към подпомагане на стратегическата, отделена азербайджанска област Нахичеван“, Eurasianet.org 26.07.2010 архивирано от оригинал на 04.11.2010
По-скорошни взаимоотношения Арменско-турския дипломатически напредък На 9 април 2009, в навечерието на официалното посещение на американския президент Барак Обама в Турция, източници от Анкара и Ереван обявиха, че скоро може да бъде сключена сделка за отваряне на границата между двете държави и за размяна на дипломатически представителства.Пол Рихтер „Турция и Армения вероятно ще смекчат конфликта“, „Лос Анджелис Таймс“, 07.04.2009
Това предизвика притеснения сред азербайджански и турски националисти, според които, вдигането на дългогодишната блокада би могло да повлияе неблагоприятно върху продължаващите преговори относно спора за Нагорни-Карабах. Представителят на азербайджанското външно министерство първоначално обяви, че е твърде рано да се обсъждат стъпките, които неговата страна би предприела като ответна мярка,“Q&A":„Застрашава ли Турско-арменската сделка енергийната сигурност на Европа“? , в-к „Днешно Време“, 25.04.2009 но азербайджанският президент Илхам Алиев бойкотира в знак на протест начинанието на ООН – Събирането на цивилизациите, провело се на 6 и 7 април в Истанбул и предприе бързо посещение в Русия. Действията му подбудиха спекулации в турската преса, че Азербайджан е получил изопачена информация през руски канали„Ердоган в опит да скърпи оградата с Баку“ , в-к „Днешно време“, 13.05.2009 относно съдържанието на турско-арменските разговори.
Предизвикано бе и сгорещено обсъждане в турския парламент. Водачът на Партията на националното движение Девлет Бахчели сподели „основателните“ тревоги на азербайджанския народ, предупреждавайки правителството: „Вашето сближаване с Армения накърнява нашето достойнство“. Водачът на Републиканската народна партия Дениз Байкал също попита: „Как можем да пренебрегваме продължаващата окупация на Азербайджан, след като двете партии изпращат делегации в Баку, а азербайджански политици са посрещани в Анкара?Сервет Янатма „Армения дава гаранции за отбелязването на границата" , в-к „Днешно време“ 15.04.2009
Турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган се опита да успокои притесненията като обяви, че ако Армения и Азербайджан не подпишат протокол за Нагорни-Карабах, Турция няма да подпише окончателно, обвързващо споразумение с Армения. „Ние извършваме предварителна дейност, но всичко определено зависи от разрешаването на Нагорно-Карабахския конфликт“.Сервет Янатма „Турско-арменската сделка преобръща решението за Карабах“ , в-к „Днешно време“ 13.04.2009 По време на събиране на Организация за черноморско икономическо сътрудничество на 15 април в Ереван урският външен министър Али Бабаджан поясни в изявления към „Съвета на външните министри“: „Ние търсим решение, в което всеки е победител и не твърдим, че трябва да се реши първо единия, а после другия проблем. Желам да започне едновременен процес между Армения и Азербайджан и наблюдаваме от близо разговорите между тези две страни“Мустафа Юнал, „Бабакан: Искаме и Турция, и Армения и Азербайджан да победят“ , в-к „Днешно време“ 16.04.2009 Азербайджанският външен министър Мамад Гулиев отговори, че решението на проблемите между Турция и Армения трябва да бъде обвързано с решението за спора между Азербайджан и Армения и азрбайджанците очакват, че Турция ще защити техните интереси.
Международна кризисна група публикува доклад с по-умерено становище: „Политизираният спор дали да се признае за геноцид изтребването на голяма част от арменското население в Османската империя и достигналият патова ситуация конфлкт между Армения и Азербайджан за „Нагорни-Карабах“ не бива да прекъсват импулса. Заявяваме, че нерешаването на конфликта между Армения и Азербайджан рискува да разклати пълното приемане и изпълняването на потенциалния пакет от сделки между Армения и Турция. Двустранното разведряне на отношенията между Турция и Армения би могло веднага да помогне на Баку да възстанови контрола върху територията повече от колкото в сегашното положение."„Международната кризисна група увещава Турция да подобри отношенията си с Армения без да се сключва сделка“ , в-к „Днешно време“ 16.04.2009
Временна Арменско-туркса пътна карта