Алесандро Сфорца (; * 29 октомври 1409, Котиньола, Италия; † 3 април 1473, Пезаро, Папска държава) от род Сфорца (клон Пезаро), е кондотиер, вицемаркиз на Анконската марка (1433), господар на Пезаро (1445 – 1773), господар на Градара и Кастелнуово (1464), велик конетабъл на Неаполитанското кралство (1462), меценат на изкуствата.
Произход Той е извънбрачен син на кондотиера Джакомо Атендоло (* 1369, † 1424), известен като Муцио Атендоло Сфорца, граф на Котиньола, гонфалониер на Църквата, велик конетабъл на Неаполитанското кралство, и на метресата му Лучия Терцани от Торджано (* 1380, † 1461). Кръстен е Грегорий, но е преименуван в чест на папа Александър V. Има четирима братя и три сестри: Франческо I (* 1401, † 1466), господар и херцог на Милано, съпруг на Поликсена Руфо, 1-ва принцеса на Росано и графиня на Кориляно и Монталто, на Мария Джулия Калдора, херцогиня на Мелфи и Веноза, графиня на Авелино, баронеса на Фридженто и господарка на Леонеса и Сан Феле, и на Бианка Мария Висконти, узаконена дъщеря и единствена наследница на Филипо Мария Висконти, херцог на Милано Елиза (* 1402, † 1476), съпруга на Леонето Сансеверино от господарите на Каяцо Алберико (* 1403, † 1423) Антония (* 1404, † 1471), съпруга на Ардицоне да Карара, господар на Асколи Пичено, Чивитела дел Тронто и Офида, и на Манфредо да Барбиано, кондотиер, граф на Копертино и Кунио и господар на Бишелие, Казамасима, Кастел Болонезе, Конселиче, Конверсано, Джовинацо, Луго, Трани и Виньола Леоне (* 1406, † 1440), кондотиер в армията на Франческо Сфорца, съпруг на Марсобилия, дъщеря на Корадо III Тринчи, последен господар на Фолиньо Джовани (* 1407, † 1451), кондотиер на армиите на брат му Франческо, управлява владенията му в Кралство Неапол от 1432 г., губернатор на Асколи, господар на Фабриано и Терамо, съпруг на Лавиния Лавело Орсола (* 1411, † ок. 1460), монахиня кларисинка
Има и двама полубратя и една полусестра от брака на майка си, сред които Корадо да Фолиано, кондотиер в службата на Франческо Сфорца, родоначалник на клона Фолиани Сфорца д'Арагона, маркиз на Вигицоло, един полубрат от първия брак на баща си – Бозио I Сфорца, губернатор на Орвието и генерал на Сиенската република, граф на Котиньола, господар на Кастел'Аркуато, родоначалник на графовете на Санта Фиора и на кадетския клон Сфорца ди Санта Фиора, и чрез брак граф на Санта Фиора, двама полубратя и една полусестра от втория му брак, двама полубратя от третия му брак, и един полубрат и една полусестра от извънбрачна негова връзка.
Биография Ранни години Прекарва детството си във Ферара, след това в Неапол (1415), следвайки баща си, след това в Папската държава и после отново в двора на Николо I д’Есте във Ферара. Тук той получава първоначално образование, но от 1420 до 1422 г. е във флорентинското обкръжение на папа Мартин V (който изрично поисква присъствието му). След смъртта на баща си (3 януари 1424 г.) той вероятно е призован в странстващия двор на брат си Франческо I Сфорца, заедно с другите синове на Муцио Атендоло Сфорца и Лучия Терцани. Той е кондотиер на служба при брат си и е до него в завладяването на нови владения, от Милано до Венеция, от Алесандрия до Пезаро.
Кондотиер на служба при Франческо I Сфорца
През 1433 г. си сътрудничи с брат си Франческо, който много бързо завладява Анконската марка (от Йези до Асколи). Алесандро става губернатор на завладените територии, издигнат е като маркиз и веднага е признат от папата. И неговият двор е странстващ, поддържайки полицентризма на новото маркграфство. Той обаче поставя седалището си в крепостта Джирфалко във Фермо, където подписва много документи с титлата „Граф на Котиньола и вицемаркиз“.
Продължава да извършва много интензивна военна дейност заедно и от името на брат си. Обсажда Сера Сан Куирико, където е ранен през юли 1435 г. На 23 август 1435 г. побеждава при Фиордимонте капитана на Филипо Мария Висконти Николо Фортебрачо, окупирал Асизи и пленил Леоне Сфорца. Той победоносно обсажда бунтовния Толентино (1438), с брат си и е в Римини (1440) и се премества в кралството (до Челино и в Пене), където побеждава Раймондо Калдора (юли 1441).
Войните продължават през 1442 г. след примирието от октомври 1441 г., което позволява брака между Франческо Сфорца и Бианка Мария Висконти, със съответните атаки от страна на папата, Висконти и Арагонците срещу Сфорца и Сиджизмондо Пандолфо Малатеста (който също се стреми към Пезаро и Фосомброне, владения на Галеацо Малатеста). Войната се влошава през декември 1442 г.: Алесандро се бие в Асизи, обсаден от войските на папа Евгений IV начело с перуджанеца Николо Пичинино (един от най-великите наемнически капитани на времето) и с кардинал Никола Кузано. Алесандро е принуден да се оттегли в Рока Маджоре, оставяйки града на грабителите, които не пощадяват дори базиликата Свети Франциск и тази на Света Киара. Влошаване има и през август 1443 г., когато се разбунтуват градовете на Марке. Последвалото оттегляне от Марке на Висконти и арагонските войски позволява на Алесандро да победи папската армия при Монтелуро (8 ноември 1443 г.) и след това при Монтолмо близо до Коридония (август 1444 г.). Пезаро е оставен за момента на Галеацо Малатеста, а Камерино на Родолфо IV да Варано.
Господар на Пезаро и бракове
През 1444 г. Федерико да Монтефелтро наследява брат си Одантонио в управлението на Урбино. Той предлага на Франческо I Сфорца съюз на 19 октомври, който предвижда закрилата от страна на кондотиера на владенията на Федерико да Монтефелтро, Родолфо IV да Варано и Галеацо Малатеста. Тези споразумения включват брака между Алесандро Сфорца и Костанца да Варано, дъщеря на починалия Пиерджентиле да Варано, папски викарий на Камерино, и на Елизабета Малатеста, от своя страна дъщеря на Галеацо, господар на Пезаро. Бракът е сключен на 8 декември 1444 г. За да се затвърди съюзът, на 15 януари 1445 г. се състои продажбата на Пезаро и Фосомброне от Галеацо Малатеста на Алесандро Сфорца и на Федерико да Монтефелтро за общо 11 000 флорина. Алесандро е първият господар от 1445 до 1473 г., който разширява резиденцията на господаря в Пезаро, за да я адаптира към нуждите на модерния ренесансов двор. Пезаро (окупиран на 13 март 1445 г.) скоро остава единствената крепост на Сфорца в Марке, защото папа Евгений IV продължава офанзивата си с Арагонците и с Висконти, завладявайки отново Марке.
Политическата цел на 1447 г. е формализирането на управлението на Пезаро. Алесандро е в Рим, за да преговаря с новия папа Николай V. На 23 юли той успява да получи папския викариат (наместничество) за две поколения срещу заплащане от 750 флорина годишно. На 13 юли жена му Костанца, регентка на Пезаро, умира скоро след раждане на второто им дете. Алесандро продължава да бъде военно ангажиран в подкрепа на Федерико да Монтефелтро, за когото той връща Фосомброне, окупиран от Сиджизмондо Пандолфо Малатеста (3 септември).
На 9 януари 1448 г. се жени чрез пълномощник за графиня Звева да Монтефелтро, полусестра на Федерико. Те се срещат едва на 1 септември. Тя не му ражда деца. Предвид продължителното му отсъствие поради войни Звева трябва да се справя с държавата в Пезаро и с образованието на двете си доведени си деца от първия брак на Алесандро. Кондотиерът, далеч от дома за дълго време, започва да вярва на слуховете за възможния заговор на съпругата му да повери отново господството на Пезаро на Малатеста. Поради това той я принуждава да се присъедини към кларисинките от манастира „Корпус Кристи“ в Пезаро, където, след като получава необходимото разрешение от папа Каликст III, тя приема името на сестра Серафина в края на август 1457 г.
Военните ангажименти го призовават във войната за Ломбардия, за да подкрепи брат си Франческо: на 15 септември 1448 г. участва в битката при Караваджо между Златната амвросианска република и Венецианската република. За услугите, оказани в тази битка, в района на Парма, в обсадата на Фиренцуола срещу Николо Пичинино (1449 г.), в мисията във Венеция и в обсадата на Милано (25 март 1450 г.)., Алесандро получава като феод Торичела (Парма).
Алесандро е победен от венецианците между Кавенаго д'Ада и Черето (Лоди) на 27 юли 1452 г. Когато Сфорца временно застават на страната на Анжуйците, през 1453 г. той е начело на 2000 милански войници, като завладява за флорентинците няколко замъка. Понеже услугите му не са платени, през ноември 1454 г. Алесандро като отмъщение ограбва флорентински копринени завеси, пътуващи за панаира в Женева на стойност 8000 дуката; резултатът е международен казус, който продължава две години и е частично решен от брат му Франческо в съгласие с Портинари, агентите на Медичите.
Алесандро прекарва цялата 1455 г. в Ломбардия следвайки отдалеч действията на Якопо Пичинино срещу Сиенската република. През есента на 1457 г. въпреки недоволството на брат си заминава за Франция, където остава шест месеца на заплатата на крал Шарл VII. След това той отива в Бургундия и Фландрия. В края на март 1458 г. се завръща в Италия, минавайки през Германия и спирайки във Венеция.
След браковете си
През 1459 г. заедно с брат си Алесандро участва в диетата в Мантуа. Тогава той успява да получи договор за кондотиерство от папата и също да договори брака между Федерико да Монтефелтро и дъщеря си Батиста (договор през ноември, сключване през февруари 1460 г.). В същото време Алесандро успява за известно време да попречи на Якопо Пичинино да достигне юг (от Чезена и от Марке), за да подкрепи антиарагонските барони. Накрая Пичинино надделява и, заплашвайки Пезаро, отива в Лорето и след това в Абруцо, и нанася тежко поражение на Алесандро и на неговия зет Федерико да Монтефелтро в Сан Флавиано д'Асколи (22 юли 1460 г.). Въпреки това двамата са утвърдени като кондотиери на Църквата (януари 1462 г.). Алесандро си отмъщава в Абруцо срещу Якопо Савели, владетел на Паломбаро, и в битката при Троя (18 август 1462 г.), където нанася тежко поражение на Пичинино и на Жан II Анжуйски-Валоа. Заради това Алесандро получава от краля на Неапол Фердинанд I Херцогство Сора (притежание, което обаче остава виртуално), титлата на велик конетабъл и пенсия. Тази по същество положителна фаза от неговата двойна кариера като капитан и господар е увенчана със закупуването на Градара и Кастелнуово (февруари 1464 г.).
В служба на Венеция През 1466 г. смъртта на Франческо I Сфорца и Пий II променя италианския баланс и принуждава Алесандро Сфорца да се препозиционира, отдалечавайки се от оста Милано (където царува неговият племенник Галеацо Мария)-Флоренция-Неапол. Той застава на страната на Венеция, от която получава двоен договор за себе си и сина си Костанцо на 18 февруари 1467 г., и на Бартоломео Колеони. Основата на раздора е контролът над Болоня, желан от папата; битката при Рикардина край Болоня (25 юли 1467 г.), в която участва Алесандро, е неуспешна. Последвалата кампания, водена за Венеция и за папата (враждебно настроени към възкачването на Роберто Малатеста), е още по-неуспешна: след първоначален успех Алесандро е победен и ранен при Мулацано (30 август 1468 г.); той трябва да се защитава в Сената, но е глобен с 10 000 флорина и е уволнен.
На служба при Галеацо Мария Сфорца
Алесандро решава да остави папския договор за кондотиерство на сина си Костанцо (30 май 1470 г.) и да се сближи с племенника си Галеацо Мария Сфорца, херцог на Милано, който го принуждава да живее в Милано (юли 1470 г.). Тук той получава на 9 октомври 1470 г. бившата къща Пременуго на бул. „Порта Нуова“ (днешна ул. „Манцони“) близо до манастира Анунциата, която е бил домакин на Сфорца и на Федерико да Монтефелтро при посещенията им в Милано няколко пъти от 1457 г. насам. За кратко време той заема (в отсъствието на херцога) важната позиция на губернатор на Милано, но здравето на му показва признаци на влошаване.
Последни години и смърт