Катрин Матилда Суинтън, известна като Тилда Суинтън (), е шотландска театрална и филмова актриса. Известна е с главните си роли в независими филми и с поддържащите си роли в блокбъстъри.
През 1993 г. печели „Давид на Донатело“ за най-добра чуждестранна актриса за филма „Орландо“. През 2008 г. е ред на Оскар за най-добра поддържаща женска роля и наградата на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си в игралния филм „Майкъл Клейтън“ (2007). Освен това тя печели наградата на Британската академия в Шотландия като най-добра актриса за филма „Младият Адам“ от 2003 г. Носителка е на три номинации за наградата „Златен глобус“ (2002, 2008 и 2013 г.), две номинации за наградата на БАФТА (2009 и 2012 г.) и много други.
Суинтън започва кариерата си в експериментални филми, режисирани от Дерек Джарман: „Караваджо“ (1986), The Last of England (1988), War Requiem (1989) и The Garden (1990). Тя печели Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция за ролята си на Изабела Френска в игралния филм „Едуард II“ (1991). След това участва в „Орландо“ на Сали Потър (1992) и е номинирана за Европейските филмови награди за най-добра актриса. Номинирана е освен това за Златен глобус за най-добра актриса в драма за изпълнението си в „Цената на мълчанието“ (2001). Ролята е последвана от участията ѝ във „Ванила Скай“ (2001), „Адаптация.“ (2002), „Константин“ (2005), „Майкъл Клейтън“ (2007), „Джулия“ (2008) и „Аз съм любовта“ (2009).
Суинтън печели Европейската филмова награда за най-добра актриса и е номинирана за Наградата на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство) за най-добра актриса в главна роля за психологическия трилър „Трябва да поговорим за Кевин“ (2011).
Известна е и с ролята си на Бялата вещица Джейдис в кинопоредицата „Хрониките на Нарния“ (2005 – 2010) и с персонажа на Древния/Древната във франчайзинга на Киновселената на Марвел.
През 2005 г. получава наградата „Ричард Харис“ на Британските независими филмови награди като признание за приноса ѝ към британската филмова индустрия.
На рождения ѝ ден през 2013 г. ѝ е оказано специално признание от Музея на модерното изкуство в Ню Йорк: тя е първият нережисьор, комуто е оказана честта за Благотворителна гала вечеря. Нейни домакини са Карл Лагерфелд, Дейвид Боуи и Уес Андерсън.
През 2020 г. Суинтън получава Наградата на Британския филмов институт – най-високата чест, присъждана от него като признание за изключителен принос към филмовата или телевизионната култура.
През 2020 г. актрисата е на 13-о място в класацията на в. „Ню Йорк Таймс“ на 25-те най-велики актьори на 21. век. През същата година получава престижната награда „Златен лъв“ на Венецианския филмов фестивал за цялостни постижения.
Ранни години
Суинтън е родена на 5 ноември 1960 г. в Лондон, Англия, в благородническо семейство. Тя е дъщеря на сър Джон Суинтън (1925 – 2018), лорд от шотландския Дом Кимергам, пенсиониран генерал-майор от Британската армия и лорд-лейтенант на Берикшър от 1989 до 2000 г., и на съпругата му, австралийката Джудит Балфур, лейди Суинтън (родена Килън; 1929 – 2012). Има трима братя. Нейният прадядо по бащина линия е шотландският политик и хералд (кралски вестител, церемониалмайстор) Джордж Суинтън, а прапрадядо ѝ по майчина линия е шотландският ботаник Джон Хътън Балфур.Judith Grey (22 May 2013). „At 52, Actress Tilda Swinton Is The New Face of Chanel“. Seattle P-I; Hearst Seattle Media. Посетен на 11 август 2014 г. Суинтън са древно англо-шотландско семейство, което може да проследи произхода си до IX век. Актрисата има шотландски, северноирландски и английски корени, но се смята преди всичко за шотландка.Johnston, Trevor (12 March 1993). "Virginia Territory". The List. Посетен на 25 март 2021. Като дете живее известно време в Германия.
Тя не се интересува от актьорската игра, докато не гледа филма на Робер Бресон „Наслука, Балтазар“ (1966), в който е вдъхновена от сладкото изпълнение на магарето.
Учи в три частни училища: девическо училище „Куинс Гейт“ в Лондон, девическо училище „Уест Хийт“ в Севъноукс, Кент и за кратко колеж „Фет“ (Fettes) в Единбург (който завършва и Тони Блеър). Уест Хийт е скъп пансион, където тя е съученичка и приятелка на лейди Даяна Спенсър. Като голяма Суинтън се обявява против пансионите, заявявайки, че Уест Хийт е била една „много самотна и изолираща среда“ и че според нея пансионите „са много жестока обстановка, в която да израснеш“, и тя не чувства „децата да имат полза от този тип образование. Децата имат нужда от родителите си и от любовта, която те могат да им осигурят.“
Суинтън прекарва две години като доброволка в детски училища в Южна Африка и в Кения преди университета, след което се записва в женския колеж „Ню Хол“ към Кеймбриджкия университет. Там първоначално следва социални и политически науки, но през 1983 г. завършва английска филология. Докато е в Кеймбридж, Суинтън се присъединява към Комунистическата партия на Великобритания. По-късно става член на Шотландската социалистическа партия.
Именно в колежа бъдещата актриса започва да се изявява на сцената. Тя се появява в студентските постановки „Сън в лятна нощ“, „Херцогинята на Амалфи“ и „Комедия от грешки“.
Кариера Актьорска игра През 1984 г. Суинтън се присъединява към Кралската шекспирова компания в Стратфорд на Ейвън, в която остава една година и участва в пиесата „Мяра за мяра“ на Уилям Шекспир. Впоследствие тя открива някои сценични роли, в които полът се размива. Играе Моцарт в „Моцарт и Салиери“ на Пушкин. През 1987 г. е жена от работническата класа, представяща се за мъртвия си съпруг във Втората световна война, в постановката „Човек към човека“ (Man to Man) на драматурга Манфред Карге в Театър „Траверс“ в Единбург. Пиесата е по произведението на Бертолт Брехт Mann ist Mann и през 1992 г. е в основата на игралния филм със Суинтън Man is Man.
Първата ѝ телевизионна роля е тази на Джулия в минисериала Zastrozzi: A Romance от 1986 г., базиран на готическия роман на Пърси Биш Шели.
През 1985 г. Суинтън започва дълго сътрудничество с английския експериментален гей режисьор, сценограф и художник Дерек Джарман. Освен че живее с него, тя се превръща в негова муза и той ѝ поверява роля във всичките си седем филма, които режисира от 1985 до смъртта си през 1994 г. Наред с игралните филми, предназначени за киното, Джарман непрестанно снима Super 8, които улавят актрисата в моменти от ежедневието, пътуванията и представленията ѝ. Под негово ръководство Суинтън играе ролята на проститутката Лена в първия си игрален филм – „Караваджо“ (Caravaggio) през 1986 г. Следват The Last of England (1988), War Requiem (1989) с Лорънс Оливие, The Garden (1990) и „Едуард II“ (1991), за който е наградена с Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция през 1991 г.Wiseman, Andreas (20 July 2020). "Venice Film Festival To Fete Tilda Swinton & Ann Hui With Golden Lion Lifetime Achievement Awards. Посетен на 25 март 2021 През 1993 г. актрисата дава гласа си на последния филм на Джарман – Blue, оригинален „акустичен“ игрален филм, в който екранът остава син през цялото време. Той е вид кинематографично завещание на режисьора, болен от СПИН, който поверява дневника на болестта си на гласовете на най-близките си сътрудници. Филмът печели наградата на Стокхолмския кинофестивал.
През 1989 г. Суинтън играе Гудрун в художественото произведение Volcano Saga на Джоан Джонас. 28-минутното произведение на видеоизкуството е базирано на исландската сага Laxdeala от XIII век и разказва мита за млада жена, чиито сънища предсказват бъдещето.
След смъртта на Джарман Суинтън играе двусмисления персонаж на Орландо, който от мъж става жена и живее 400 години. Едноименният филм от 1992 г. е базиран на едноименния роман на Вирджиния Улф и е режисиран от Сали Потър. Ролята ѝ позволява да изследва въпросите за екранното представяне на пола, което отразява нейния дългогодишен интерес към андрогинния стил. Актьорската игра на Суинтън е изненадваща с естествеността, с която тя приема ролята на герой, променящ пола си в хода на разказа – успехът на филма я освещава като идеалния тълкувател на „двойственото“ и „разнообразното“. По-късно тя размишлява за ролята си в интервю, придружено от поразителна фотосесия: „Хората говорят за андрогинията по всякакви скучни начини", казва тя и отбелязва, че скорошната адаптация на „Орландо“ я е накарала да се замисли отново за гъвкавостта на пола. Тя споменава френския художник от 20-те години на XIX век Клод Каон: „Каон погледна към безграничността на андрогинния жест, който винаги ме е интересувал“.Diane Solway (August 2011). "Planet Tilda". W magazine. Архивиран от оригинала на 13 юли 2011. Посетен на 25 март 2021
Тя е адвокатка лесбийка в „Женски перверзии“ (Female Perversions), представен на Кинофестивала в Сънданс през 1996 г., математичката Ада Аугуста Лъвлейс – дъщеря на лорд Байрон в Conceiving Ada от 1997 г., тайнствената героиня на „Възможни светове“ (Possible Worlds) (2000) на режисьора Робърт Лепаж, който отхвърля всякаква традиционна повествователна нишка, и биогенетичка и три нейни клонинги в причудливия Teknolust (2002), режисиран от видеотвореца Лин Хершман-Лийсън. Тя е в напреднала бременност по време на снимките на „Любовта е дявол: Щрихи към портрета на Франсис Бейкън“ (Love Is the Devil)(1998) и трябва да бъде снимана от кръста нагоре.
През XXI век Суинтън се насочва към мейнстрийм проекти. Тя има водеща роля в американския филм „Цената на мълчанието“ (The Deep End) (2001), в който играе майка на син гей, за когото подозира, че е убил приятеля му. За това изпълнение е номинирана за наградата „Златен глобус". Актрисата играе поддържащи роли в няколко филма: фанатична лидерка на хипи комуна в „Плажът“ (The Beach) (2000) с участието на Леонардо ди Каприо, Ребека Диърборн в трилъра „Ванила Скай“ (Vanilla Sky) (2001) с Том Круз и Пенелопе Крус и андрогинния архангел Гавраил във фентъзи екшън филм „Константин“ (Constantine) с участието на Киану Рийвс. Освен това участва в британските филми „Клетвена декларация“ (The Statement) (2003) и „Младият Адам“ (Young Adam) (2003) в компанията на Юън Макгрегър.
През 2005 г. Суинтън се изявява като бялата вещица Джейдис във фентъзи филма „Хрониките от Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“ – екранизацията на едноименния роман на К. С. Луис, и като Одри Коб във „Вреден навик“ (Thumbsucker) на Майк Милс – екранизация на едноименния роман на американския писател Уолтър Кърн. По-късно Суинтън има епизодични появи в продълженията на Нарния: „Хрониките на Нарния: Принц Каспиян“ и „Хрониките на Нарния: Плаването на „Разсъмване““.
Ролята на безмилостната корпоративна адвокатка в трилъра от 2007 г. „Майкъл Клейтън“ с участието на Джордж Клуни ѝ носи както наградата на БАФТА за най-добра поддържаща актриса, така и Оскар за най-добра поддържаща женска роля на 80-ите награди Оскар през 2008 г., която е единствената награда на филма.Winners Announced. Посетен на 25 март 2021 След това актрисата играе във филма на братя Коен от 2008 г. „Изгори след прочитане“. Суинтън казва за филма, в който отново играе с Джордж Клуни: „Не знам дали ще разсмее някого другиго, но нас наистина ни разсмя, докато го снимахме." Същата година тя е в ролята на Елизабет Абът в „Странният случай с Бенджамин Бътън“ с участието на Кейт Бланшет и Брад Пит. Освен това е в главната роля на Джулия в криминалната драма на Ерик Зонка „Джулия“, чиято премиера е на Берлинския международен кинофестивал през 2008 г. Филмът излиза по кината през май 2009 г.
През 2009 г. актрисата играе ролята на Ема Реки в италианската драма „Аз съм любовта“, за който се научава да говори италиански и руски, и на блондинка в криминалната драма „Границите на контрола“.