Алесàндро де Мèдичи, наречен „Мавъра“ (; * 22 юли 1510, Флоренция, Флорентинска република; † 6 януари 1537, Флорентинско херцогство), е херцог на Пене от 1522 г., след това господар на Флоренция от 1523 до 1527 г. и от 1530 до 1532 г. и накрая първи херцог на Флоренция от 1532 г. до смъртта си. Убит е от Лоренцино де Медичи и един от неговите наемни убийци.

Произход Алесандро е припознат незаконен син на Лоренцо II де Медичи (1492 – 1519), велик херцог на Тоскана, и на мулаткатаCaroline P. Murphy, Murder of a Medici Princess, Oxford, Oxford University Press, 2008, с. 9Lilian H. Zirpolo, Michelangelo: A Reference Guide to His Life and Works, Lanham, USA, Rowman & Littlefield, 2020, с. 111. Симонета да Колевекио (от Колевекио) († сл. 1534), прислужница на баба му Алфонсина Орсини в Рим.Christopher Hibbert, The House of Medici Its Rise and Fall, HarperCollins Publishers, 2012 , с. 471John K. Brackett, Race and Rulership: Alessandro de' Medici, First Medici Duke of Florence, 1529-1537, в T.F. Earle e K.J.P. Lowe (a cura di), Black Africans in Renaissance Europe, Cambridge, Cambridge University Press, 2005Catherine Fletcher, The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de’ Medici, Oxford, Oxford University Press, 2016, с. 14-18Ippolita Douglas Scotti, 100 personaggi che hanno fatto la storia di Firenze, Roma, Newton Compton Editori, 2020, с. 144 Тази версия е оспорена от италианския историк Джорджо Спини през 1960 г., тъй като смята, че майката е по-вероятно селянка от римската провинция, която по-късно се омъжва за превозвач от Лацио.Spini, Giorgio. "ALESSANDRO de' Medici, primo duca di Firenze". The Enciclopedia Italiana di Scienze, Lettere ed Arti. Istituto della Enciclopedia Italiana. Други учени смятат информацията за Симонета за прикритие, за да скрие факта, че Алесандро може би е плод на тайната любовна афера между самата Алфонсина Орсини и кардинал Джулио де Медичи, бъдещ папа Климент VII и братовчед на Лоренцо II.The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de' Medici. Oxford, Oxford University Press. Заради маслинения си тен и чертите на лицето си е наречен Мавъра.

Негова полусестра или братовчедка е Катерина де Медичи, графиня на Оверн, кралица на Франция като съпруга от октомври 1533 на Анри II, крал на Франция. Освен това има още двама полубратя/полусестри от брака на майка си Симонета.

Биография Ранни години

Алесандро прекарва ранното си детство в Рим, където получава хуманистично образование от Пиеро Валериано Болцани под наблюдението на папа Лъв X и кардинал Джулио де Медичи. През тези години се случват редица неочаквани смъртни случаи във висшата линия на семейство Медичи: Джулиано II, херцог на Немур (1516 г.), Лоренцо II, херцог на Урбино (1519 г.) и папа Лъв X (1521 г.). Това подтиква кардинал Джулио (тогава Гран Маестро на Флоренция и бъдещ папа Климент VII) да премести останалите наследници на Медичите в Поджо а Каяно близо до Флоренция: Алесандро, неговата полусестра Катерина (бъдеща кралица на Франция) и братовчед му Иполито (бъдещ вицеканцлер на Католическата църква). През 1522 г. кардинал Джулио купува титлата „херцог на Пене“ за Алесандро от императора на Свещената Римска империя Карл V.

Когато кардинал Джулио става папа Климент VII през 1523 г., той оставя ръководството на Флоренция на Алесандро и Иполито под регентството на папския представител кардинал Силвио Пасерини. Алесандро и Иполито си приличат „само в едно отношение – взаимната си омраза един към друг“. Те открито враждуват през целия си кратък живот. Пасерини е изключително непопулярен сред фракцията срещу Медичите във Флоренция, както и сред членовете на семейство Медичи като Клариса де Медичи, дъщеря на Пиеро II Злочестия. Тя презира не само Пасерини, но и Алесандро, наричайки го недостоен за фамилното име. Възмущението срещу подкрепяното от Медичи регентство на Пасерини води до народен бунт четири години по-късно.

През 1527 г. войниците на император Карл V разграбват град Рим и флорентинците се възползват от неспокойствието в Италия, за да прогонят Медичите: фракция от флорентинци ги сваля и установява теократична република, повлияна от Савонарола. Алесандро и Иполито де Медичи са посъветвани да напуснат града с кардинал Пасерини. Много от основните поддръжници на Медичите бягат от Флоренция; но 8-годишната Катерин де Медичи е оставена. Микеланджело, който по това време строи голяма гробна капела за Медичите, се погрижва за засилването на стените на Флоренция, но трябва също да бяга по-късно за известно време. Следващите три години Алесандро живее в изгнание.

Херцог на Флоренция

С капитулацията на Флорентинската република в края на почти 10-месечната обсада, поради споразумението от Барселона между император Карл V и папа Климент VII, подкрепен от испанското оръжие, 19-годишният Алесандро става новият господар на Флоренция. Папа Климент VII го избира за поста вместо Иполито, който е направен кардинал. Това увеличава напрежението между братовчедите: до края на живота си Иполито говори открито, че иска да свали Алесандро и да ръководи Флоренция. Алесандро пристига във Флоренция, за да управлява на 5 юли 1531 г. Девет месеца по-късно той е назначен за наследствен херцог от Карл, тъй като Тоскана е извън Папската държава. Това слага край на Флорентинската република и постави началото на над 200 години монархия на Медичите...

След като поема властта, Алесандро започва трансформацията на флорентинските републикански институции, която вместо това договорът за предаване на града изисква от него да спазва и която след това ще бъде завършена от Козимо I, негов далечен братовчед и негов наследник в управлението. Например Алесандро, който е живял в императорския двор на Карл V, пренася обичаите му във Флоренция, като този да се обгради с гвардия от ландскнехти, въоръжена с алебарди. Гвардията плаши и обезпокоява флорентинците, свикнали да виждат и най-авторитарните сред Медичите да се държат много по-дискретно. Алесандро започва да придава все по-„княжески“ характер на собственото си управление и да премахва символите на републиканските и общинските институции, скъпи на флорентинците. Сред тези инициативи най-значимата е тази за възлагане на Бенвенуто Челини (който говори за това в автобиографията си) да подготви монети с деноминации, различни от флорина с образа на Алесандро. Освен това Алесандро поисква (отново против договорите) предаването на всички оръжия, притежавани от частни граждани. Това обаче не му попречва да умре скоро след това, намушкан от неговия роднина Лоренцино де Медичи, с когото има неясна връзка, която според някои препратки (известно е описанието на Челини) е интимна.

С неговото управление флорентинските институции запазват подобие на демокрация само чрез символичен Съвет на двестате и символичен Сенат, съставен от 48 членове, назначени доживотно от 1532 г. насам с мека власт за вземане на решения, предимно консултативна. Длъжността „сенатор“ остава висока чест и през целия следващ период на Великото херцогство Тоскана. Флорентинската конституция от 1532 г. консолидира властта на херцог Алесандро. Докато Климент е жив, Алесандро управлява „със съвета на избрани съвети, опитвайки се да успокои нервите на победените републиканци“; въпреки това, с напредването на царуването си той показва авторитарни тенденции.

През 1534 г. той нарежда изграждането на Крепостта Басо във Флоренция, „за да осигури контрола на Медичите над града след скорошното им завръщане след обсадата на Флоренция и да осигури настаняване на огромен контингент от войски“. Крепостта, построена до 1537 г. по проект на Антонио да Сангало Млади, е символ на могъществото на Медичите.

Управлението на херцог Алесандро предизвиква както похвали, така и критики. Неговият „здрав разум и чувството му за справедливост спечелиха обичта на поданиците му“; и той „се радваше на известен статут на защитник на бедните и безпомощните, както е записано в балади и романи“.Информация в hcommons.org Той също е меценат на изкуството, като поръчва забележителни творби на Джорджо Вазари, Якопо Понтормо, Бенвенуто Челини и Антонио да Сангало Младия. Гласовитата изгнаническа общност на Флоренция обаче оценява управлението му като сурово, покварено и некомпетентно – оценка, оспорвана от историците. През 1535 г. изгнаниците спечелват кардинал Иполито де Медичи да се срещне с император Карл V, за да осъди управлението на Алесандро; на път за срещата обаче Иполито умира при съмнителни обстоятелства. Тръгват слухове, че е бил отровен по заповед на Алесандро.. След като изгнаниците изразяват оплакванията си пред Карл, флорентинският дипломат Франческо Гуичардини отговаря: „Доблестта на Негово превъзходителство, славата му, мнението за него в целия град, неговото благоразумие, неговите добродетелни навици са достатъчен отговор“. Император Карл отхвърля оплакванията, като продължава да подкрепя Алесандро.

През 1536 г., в края на ловна експедиция в планината Монталбано заедно с император Карл V, Алесандро спира за почивка във Вила Ла Маджа, която става владение на Медичите през 1581 г. благодарение на интереса на Франческо I, вторият велик херцог на Тоскана. През 1536 г. император Карл спазва обещанието си към папа Климент, като омъжва дъщеря си Маргарита Австрийска за херцог Алесандро. Той обаче оставя верен на метресата ти Тадеа Маласпина, която ражда единствените му деца: Джулио де Медичи (ок. 1533/37 – 1600), който има незаконно потомство, и Джулия де Медичи.Langdon, Gabrielle (2006). Medici Women: Portraits of Power, Love, and Betrayal. University of Toronto Press, p. 233.

Убийство

26-годишният Алесандро е убит в заговор, замислен от Лоренцино де Медичи (негов приятел, далечен роднина, както и последният член на кадетския клон на Медичите – Пополано), без видима причина, може би воден от неясно негодувание или от славните хуманистични идеали на тираноубиец. Лоренцино го примамва в собствената си къща под претекст в нощта между 6 и 7 януари 1537 г. и го убива с помощта на наемен убиец. Всъщност в нощта на Богоявление Лоренцино хваща в капан херцога чрез хитростта на обещана сексуална среща с красива вдовица.Baker, Nicholas Scott. 2010. "Power and Passion in Sixteenth-century Florence: The Sexual and Political Reputations of Alessandro and Cosimo I De' Medici". Journal of the History of Sexuality 19 (3). University of Texas Press: 432–57. Докато херцог Алесандро чака сам и невъоръжен, Лоренцино и неговият слуга Пиеро ди Джованабате, наричан също Скоронконколо, го издебват и „наръгаха Алесандро с кама няколко пъти, докато херцогът се съпротивляваше до такава степен, че отхапа значителна част от един от пръстите на Лоренцино. В крайна сметка Алесандро умря от раните си и Лоренцино и Скоронконколо избягаха от двореца – след като заключиха вратата на стаята, за да предотвратят престъплението им да бъде разкрито твърде бързо.“

От страх да не започне въстание, ако новината за смъртта му стане публична, служители на Медичи увиват трупа на Алесандро в килим и тайно го пренасят в гробището Сан Лоренцо, където набързо е погребан. Във Валядолид, Испания, в императорския двор на Карл V се състои тържествено погребение на Алесандро.Cfr. Pascual Molina, Jesús F. (2009). "Alexander Florentiae Dux: el primer duque de Florencia y el Imperio. Muerte, política y arte" en Parrado del Olmo, J. M.ª y Gutiérrez Baños, F. (coords.), Estudios de historia del arte. Homenaje al profesor De la Plaza Santiago. Valladolid: Universidad de Valladolid. pp. 161–66. .