Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран е с присъда от т. нар. Народен съд, на 1 февруари 1945 г.
Биография Никола Михов е роден на 29 ноември 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. Служи във Военното училище.Руменин, с. 282 През Първата световна война участва в превземането на Тутракан. На 1 март 1918 г. е назначен на служба в 1-во конно артилерийско отделение.
По-късно след това служи в 4-ти артилерийски полк, като адютант на артилерийския отдел в Министерството на войната и през 1929 г. е назначен за началник на секция в артилерийската инспекцияМинистерска заповед № 71 от 1929 г.. През 1932 г. е назначен за началник на отдел в артилерийската инспекцияМЗ № 228 от 1932 г., след което през 1933 г. е назначен за командир на 7-и дивизионен артилерийски полкМЗ № 90 от 1933 г., на 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник, а от 1935 г. е началник на учебно стрелковия отдел на артилерийската инспекцияМЗ № 70 от 1935 г.. През следващата година е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизияМЗ № 237 от 1936 г., като по-късно същата година е назначен за командир на дивизиятаМЗ № 353 от 1936 г.. В началото на 1938 г. е назначен за началник на Военното на Негово Величество училищеМЗ № 54 от 1938 г., а на 3 октомври с.г. е произведен в чин генерал-майор.
През април-август 1941 командва 5-а армия в Македония, а през 1941 – 1942 – 1-ва армия в София. През 1942 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942 – 1943).
На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Докато заема този пост той многократно изразява неодобрение към произвола и крайностите в борбата с комунистическото Партизанско движение.
Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Генерал-лейтенант Никола Михов е женен и има 2 деца.
Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.
През 2021 г. посмъртно е удостоен за почетен гражданин на Велико Търново.
Военни звания Подпоручик (22 септември 1911 г.) Поручик (1 ноември 1913 г.) Капитан (30 май 1917 г.) Майор (15 март 1923 г.) Подполковник (1 април 1927 г.) Полковник (6 май 1933 г.) Генерал-майор (3 октомври 1938 г.) Генерал-лейтенант (1942 г.)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас Княжеский орден „Св. Александър“ III степен и IV степен Народен орден „За военна заслуга“ II степен Германски орден „Железен кръст“
Бележки
Източници
Категория:Регенти на България Категория:Министри на отбраната на България Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Тридесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд Категория:Жертви на Народния съд Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Почетни граждани на Велико Търново