Сьо̀рен Кѝркегор (; ) е датски философ и теолог от 19 век, често посочван като първия философ-екзистенциалист. Tой запълва съществуващата празнина между философията на Хегел и това, което ще стане екзистенциализъм впоследствие. В същото време Киркегор категорично отхвърля философията на Хегел, заедно с онова, което той разбира като празната формалност на датската църква.

Голяма част от философските му разсъждения са свързани с религиозни проблеми като същността на вярата, институциалността на църквата, християнската етика и теологията. Заради това, Киркегор понякога е определян като християнски екзистенциалист (в противоположност на екзистенциализма на Жан-Пол Сартър или пра-екзистенциализма на Фридрих Ницше, и двата основани на силна атеистична основа.

Първите си работи Киркегор подписва с различни псевдоними.

Киркегор бива интерпретиран като екзистенциалист, нео-ортодоксист, постмодернист, хуманист, индивидуалист и прочее, той прекосява границите на философията, теология и литература, за да се превърне в една от най-значимите фигури на съвременната хуманитарна мисъл.

Биография Сьорен Киркегор е роден във влиятелно семейство в Копенхаген, Дания. Баща му, Михаел Педерсен Киркегор е бил силно религиозен човек. Имал е убеждението, че е навлякъл върху себе си Божия гняв, поради което вярвал, че нито едно от децата му не ще доживее до 34-годишна възраст. Според него, греховете, с които е заслужил това наказание, се състояли в това, че като млад проклинал Божието име и съпругата му забременяла още преди да сключат брак. В действителност, неговите предсказания се сбъднали за пет от седемте му деца.

Това рано запознанство с понятието за греха и предаването му от баща на син стои в основите на много от творбите на Киркегор (особено „Страх и трепет“). В своите книги Киркегор никога не споменава за майка си, Анна Сьоренсдатер Лунд Киркегор, макар че и тя оказва влияние върху по-късните му произведения.

Въпреки религиозната меланхолия, в която бащата на Киркегор често изпадал, между тях двамата съществувала силна връзка. Киркегор се учел да изследва царството на въображението си чрез редица упражнения и игри, които двамата заедно играели.

Друг важен момент в живота на Киркегор, с особено значение за неговите произведения, е отмененият му годеж с Регине Олсен. Киркегор среща Регине на 8 май 1837 и е на часа привлечен от нея, и тя от него. В своите дневници Киркегор пише за тази негова любов:

Причините, поради които Киркегор отменил годежа, остават загадъчни. Смята се, че двамата са били силно влюбени един в друг, дори след като Регине се омъжва за Йохан Фредерик Шлегел (1817 – 1896), влиятелен държавен чиновник (нека не се бърка с германския философ Фридрих фон Шлегел, 1772 – 1829). В общи линии, техните контакти оттам насетне се свеждали до случайни срещи по улиците на Копенхаген. След няколко години Киркегор стигнал дотам да поиска разрешение от съпруга на Регине да говори с нея, но получил отказ. Скоро след това съпрузите напуснали страната, тъй като Шлегел бил назначен за управител на Датските Западни Индии (днешни Американски Вирджински острови). Когато Регине се завърнала, Киркегор вече не бил жив. Тя доживяла до 1904 година и след смъртта си била погребана недалеч от Киркегор в гробището в Копенхаген.

Последните години на Киркегор (1854 – 1855) били заети от непрекъснати атаки към датската църква чрез статии, публикувани във вестник Отечество (Fædreland) и серия от памфлети наречени „Моментът“ (Øjeblikket), които публикува самостоятелно.

Киркегор бил подтикнат към действие от една реч на професор Ханс Ласен Мартесен, който нарекъл своя починал предшественик епископ Якоб П. Минстер „свидетел на истината, един от истинските свидетели на истината“. Киркегор харесвал Минстер, но постепенно осъзнал, че неговото разбиране за Християнството било по-скоро в услуга на човека, отколкото на Бога и по никакъв начин животът на Минстер не можел да се сравни с това да бъде „свидетел на истината“.

На 2 октомври 1855 година, преди да публикува десетия брой на „Моментът“, Киркегор припада на улицата и е закаран в болница. Там той прекарва близо месец и отказва да приеме причастие от свещеника, когото Киркегор смята просто за чиновник, а не за Божи служител. Той казва на приятеля си от детинство Емил Боесен, който бил пастор и записал този разговор, че неговият живот бил едно от големите и незнайни страдания, което макар че за другите изглеждало като суета, всъщност не е. Киркегор умира в болницата след едномесечен престой, вероятно вследствие на усложнение след падане от дърво като малък. Погребан е в Копенхаген.

На погребението му неговият племенник Хенрик Лунд предизвикал скандал, протестирайки, че погребват Киркегор според официалната църква, макар че той още приживе скъсал с нея. По-късно Лунд бил глобен.

Съществени елементи на философията на Киркегор Отчуждение Киркегор описва голямо разнообразие от явления, включващи: всяко чувство за изолация от и неодобрение към обществото; чувство за морално пропадане в обществото; чувство на безсилие пред силата на социалните институции; безличната, нехуманна същност на обширната и бюрократична социална организация.

Киркегор разпознава и приема понятието отчуждение, въпреки че го изразява и разбира в свои автентични термини. За него настоящето е отражение; на истинската ценност и мисъл на действието; дискусии на действия; публичност и рекламиране на реалност; фантазия към реалност. Значението на ценностите е изсмукано от тях от липса на авторитет. Вместо авторитета на миналото или на Библията или на който и да е друг силен и постоянен глас, ние имаме празнина и несигурност.

За Киркегор хората са загубили същността, защото приетият критерий за реалност и истина е обективна мисъл; която може да се докаже с логика, историческо проучване или научен анализ. Но хората имат нужда от причини да живеят и да умрат; което истински дава смисъл на човешкия живот, а той не може да се формулира с математически, исторически или логически понятия. Не можем да мислим за нашите избори в живота, ние трябва да ги правим; и даже тези избори, които предварително обмисляме, стават различни в реалния живот.

За Киркегор типа обективност, която учените или историците могат да използват, пропуска същността; хората не са мотивирани и не намират същността в живота чрез чиста обективност. Вместо това, те я намират чрез страст и желание, и морал, и религиозна обвързаност. Това явление не е обективно доказуемо; нито идва от някаква форма на анализ на външния свят; идва от обратното отражение, от начина по който се гледа на живота, който не се поддава на обективно изследване.

Вместо това, истинската себестойност произлиза от силно желание за нещо извън човешката мисъл. Нещо, което надминава човешките сили, което води хората до допир с нещо, което дава значение, защото вдъхновява страхопочитание и върши чудеса, и изисква тотално и абсолютно обвързване към постигането му.

Анализът на Киркегор на настоящето използва термини, които приличат, но не са точно съвпадащи с тези на Хегел и Марксистката теория за отчуждението.

Абстракция Основен елемент в критиката на модерното е темата за парите, които той нарича абстракция. Абстракцията е нещо, което съществува само в ерзац реалността. То не е осезаемо и има значение само в изкуствен контекст, който в основата си обслужва непочтени и измамни цели. Тя е измислица, която няма конкретно съществуване нито сега, нито в бъдеще.

Как парите са абстракция? Парите създават илюзия, че имат пряка връзка с това каква работа е свършена. Така работата, която аз върша струва толкова, колкото пари се дават за нея. В реалния живот обаче, работата, която върша е израз на това каква личност съм: изразява моите цели в живота и неговия основен смисъл. Като личност работата, която извършвам се предполага, че е реализация на връзката ми с другите и света. Това е моят начин да правя света по-добро място за мен и за другите. Свеждането на работата до паричното ѝ изражение заменя истинската същност на ежедневните ми усилия с форма за пред света и значението им с абстракция.

Отчаяние Киркегор твърди, че хората са изградени от три части: ограничена, неограничена и връзката на двете. Ограничената (сетива, тяло, познание) и неограничената (парадокс и способността да вярваш) винаги съществуват в състояние на напрежение. Това напрежение доколкото се само-усеща, е „аз“-ът. Когато „аз“-ът е загубен, дали поради безчувственост или нещо друго, личността е в състояние на отчаяние. Видимо, отчаянието не е нужно да е агония. То е, вместо това, загуба на себе си. Киркегор има два епистоларни романа в два тома. Авторът на първата част е естет, чиято необузданост на вяра и въображение го води към безсмислен живот и живот на егоистично отчаяние. Авторът на втория том е съдия, живеещ по стриктните християнски закони. Заради това, че работи изцяло с приетите закони и никога не ползва вярата или емоции, той живее живот на нравствено отчаяние. Само съчетаването на естетично и нравствено заедно са „религиозен“ живот. Киркегор показва, че изборът на Авраам да се подчини на антинравствената религиозна заповед на Бог да жертва своя син, е перфектен акт на „аз“-а. Ако Авраам беше радостен да се подчини, неговите действия нямаше да имат смисъл. Само когато той действа „със страх и трепет“, показва пълно съзнаване на действията си, противоположно на действията и на ограничената, и на неограничената част на човечността.

Индивид За Киркегор истинската индивидуалност се нарича егоизъм. Да осъзнаем своя истински „аз“ е нашата истинска задача и усилие в живота; това е нравствен императив така, както и подготовката за истинско религиозно разбиране. Индивидите могат да съществуват и на нива под истинския егоизъм. Ние можем да живеем например просто в понятията на нашите удоволствия; нашето моментално задоволяване на желания, предразположения или безумия. По този начин се носим без посока и цел. За да имаме посока, трябва да имаме цел, която дефинира за нас смисъла на живота.

За Киркегор индивидът е особен с това, че за него няма абстрактна формула или дефиниция, която може някога да се приложи. Включването на индивид в група или класифицирането му като просто представител на вида намалява истинското значение на индивидите. Това, което философите или политиците се опитват да правят, е да категоризират и класифицират индивидите по групова характеристика, вместо по индивидуални разлики. За Киркегор тези разлики са това, което ни прави такива, каквито сме.

Критиката на Киркегор на модерния свят следователно е за загубата на смисъла да бъдеш индивид. Модерното общество допринася за разпадането на смисъла да бъдеш индивид. Чрез произвеждането на фалшиви публични идоли, то отклонява вниманието от индивидите към масата, която губи себе си в абстракции, колективни мечти и фантазии. То е подпомагано в тази мисия от медиите, които разпространяват различни празни развлечения, за да задържат вниманието му. Масовото производство на продукти също така поддържа заетостта на индивида. Ние сме това, което притежаваме.

Сфери на съществуване Киркегор разпознава три йерархични нива на съществуване на индивида.

Естетическа Киркегор е бил отдаден на естетиката и понякога е сочен като поет-философ заради страстния начин, по който той подхожда към философята. За него да живееш момента е това, което характеризира естетичния живот. При това той няма предвид непременно живот, посветен на изкуството; въпреки че много артисти също живеят на това ниво на съществуване. Има много степени на естетическо съществуване; на дъното може да се види чисто консуматорски начин на живот. На върха на спектъра можем да намерим хора, живеещи по наистина анархичен, безотговорен начин. В границите на този начин на съществуване е съзнанието, че животът е безсмислен и без цел. Човекът живее просто като се възползва от възможностите си; подрежда живота си с богата фантазия; в същото време, въпреки всичко, има огромна болка и отчаяние.

Етична