Пѝрот () е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг. Разположен е на река Нишава, а населението му е 34 942 души (2023). Градът е традиционно известен с производството на килими.
История Първото споменаване на Пирот е от ІІ век, когато на мястото на днешния град е изградена римската станция Turres или Mutatio Turres. През ІХ век районът е включен в състава на българската държава и споделя нейната съдба до падането ѝ под византийско и османско владичество. От ХІV век е съхранената до днес крепост Момчилов град – средновековен замък с много близка архитектура до крепостта Баба Вида, който местната легенда свързва с българския войвода Момчил юнак, станал по-късно независим български владетел в Беломорието и Родопите. През ХV век, след падането на Търновското царство, за кратко е отбелязано сръбско проникване в тази част на Понишавието. В близост до града са запазени образци на средновековната българска архитектура – църквата „Света Петка“ (ХІІІ век) и други.
През ХV – ХVІІ век Пирот () е център на вилает. Името Пирот означава „селище с кула“ и произлиза от Пиргот – кулата. През ХVІ – ХVІІ в. още са личели останки от кули край града.
През 1700, 1723, 1814-1815 и 1837 година Пирот е засегнат от чумни епидемии.Манолова, Надя. Чумавите времена (1700 – 1850), София, 2004, с. 34, 63, 72-74, 77, 83, 209.
През 1862 година в града е основана първата българска земеделска взаимоспомагателна каса. По време на Възраждането градът е сред центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на Българската екзархия градът е център на Нишавската епархия, която включва казите Пирот и Трън. Феликс Каниц, който посещава града в началото на 1870-те години, пише за пиротчани:
През декември 1877 година, по време на Втората сръбско-турска война (1877 – 1878) Пирот е окупиран от сръбски войски. Въпреки клаузите на Санстефанския договор, според който Пирот е включен в състава на Българското княжество, сръбските войски остават в града, което довежда до конфликт с местните българи, водени от митрополит Евстатий Пелагонийски. С Берлинския договор от 1878 година Пирот е предаден на Сърбия. Значителна част от населението му се изселва в съседния останал в България Цариброд.
По време на Сръбско-българската война (1885) след разбиването на сърбите при Сливница, на 15 ноември българските войски навлизат победоносно в Пирот.
По време на Балканската война двама пиротчани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на Първата световна война градът е под български контрол от 15 октомври 1915 г. до края на войната (1918).Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29 Край града са погребани 478 български войници и офицери от Първата световна война.Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404. След разгрома на Югославия през април 1941 година от Германия градът е предаден за администриране на България. От 1942 година в Пирот излиза вестник „Български запад“.
Музеи Музей на Понишавието с етнографски комплекс, Средновековна крепост Момчилов град или Пиротски град, наричана и Кале (XIV век).
Други На Пирот е наречена улица „Пиротска“ в София ().
Личности Известни пиротчани.
Побратимени градове Монтана, България
Бележки
Външни препратки С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. София – 1894 г. Кадри от наводнението в Пирот през 1942 г., youtube.com