Петър (Пере) Наумов Тошев () е българскиПисмо на Пере Тошев до Екзарх Йосиф революционер, активен участник във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдоними като Лефтер, Арнаутина и Камен.
Биография Ранни години Пере Тошев е роден през 1865 година в Прилеп, тогава в Османската империя, в мияшкото семейство на Наум Тошев и Ката Кепова, богати и видни изселници от Дебърско. Негови племенници са войводата от ВМОРО Спиро Тошев и деецът на ВМОРО Коста Тошев. Вуйчо му Алекса Кепев загива в 1881 година с Димитър Чакрев в обсадената къща на Кондовци в Прилеп. Началното си образование завършва в Прилеп, а от 1882 година в Солунската българска мъжка гимназия. Изключен е от нея през 1884 година след участие в училищен бунт и последвал обиск, при който в него е намерена „Българска христоматия“ от Константин Величков и Иван Вазов.
Същата година се установява в Пловдив и завършва VI клас в местна гимназия. С помощта на Спиро Костов и Владимир Кусев, Пере Тошев организира в Станимака подразделение на БТЦРК, който има за цел освобождаване на Македония и Одринско. В Пловдив Тошев е куриер на БТЦРК и взима участие в Съединението, като е един от четниците завзели градската поща.Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36.
След започването на Сръбско-българската война Пере Тошев е доброволец в Ученическия легион в отряда на капитан Коста Паница. Отличава в боевете при Сливница и в сражението при Пирот, при което е ранен и след това нагреден с орден „За храброст“. В периода от 1885 до 1890 година Пере Тошев и Андрей Ляпчев устройват наново редица тайни съвещания из Пловдивските села. Вземат решение за организирането на нова македоно-одринска освободителна организация. През 1890 година двамата обикалят Македония с разузнавателна цел.
ВМОРО
От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилепското българско училище, и година по-късно, след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, основава първия ѝ революционен комитет в Прилеп. Следващата година Пере Тошев учителства в Скопие, където оглавява комитета до напускането си през 1894 година, след което го замества Христо Матов. След това Пере Тошев учителства и в Битоля, където заедно с Гьорче Петров подпомагат местния революционен комитет и издават вестник „На оръжие“, там става близък и на Даме Груев.
През 1896 година с помощта на Върховния комитет и Димитър Матов, който пише на училищния инспектор Васил Кънчов, Пере Тошев се премества в Солун като учител в българската гимназия.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 80. От 1898 година се намира в Солун и работи като училищен инспектор, в същото време е включен в Централения комитет на ВМОРО. Работи и като аташе в канцеларията на българския митрополит.Романски дипломатски документи за Македониjа, Вовед, избор и редакциjа Благоj Зашов, Државен архив на Северна Македониjа, Скопjе, 2020, с. 124 - Протокол от разпита на Пере Тошев, публикуван в „Moniteur Oriental“ от 22 март/4 април 1901 г. В резултат от Солунската афера от 1901 година Петре Тошев е арестуван и осъден. Според някои източници е осъден на доживотна каторгаРомански дипломатски документи за Македониjа, Вовед, избор и редакциjа Благоj Зашов, Државен архив на Северна Македониjа, Скопjе, 2020, с. 98., а според други – на 101 години затворТатарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 216-217. Статия от в. „Реформи“ (г. IV, бр. 28, 21 август 1902, с. 4) с информация за помилването на дейци на ВМОРО.. Заточен е в Подрум кале, Мала Азия, заедно с други ръководители на ВМОРО. Тошев е сред помилваните на 19 август 1902 година, по случай рождения ден на султана.
Участва на Смилевския конгрес през 1903 година и се обявява против общо масово въстание. Пере Тошев отказва да заеме поста си в централния щаб, но по време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи Мариовския революционен район. След потушаването на въстанието, с помощта на Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков възстановява революционните мрежи на организацията в Прилепско.
Делегат е на Прилепския конгрес от 1904 година. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година отново е избран за член на ЦК на организацията. При масовизирането на сръбската пропаганда в Македония в Поречието Пере Тошев по мирен път опитва да неутрализира сръбските чети в района. След пленяването на Даме Груев той лично се среща с Глигор Лямев, като впоследствие Даме Груев е освободен. По спомените на Гьорче Петров заради масовизацията на сръбската и гръцката пропаганди в Македония той иска да придаде национален колорит на ВМОРО.
След убийството на Гарванов и Сарафов за кратко е арестуван като заподозрян. След Младотурската революция Пере Тошев се обявява против легализирането на организацията. Пере Тошев, Антон Страшимиров и Гьорче Петров издават вестниците „Конституционна заря“ и „Единство“, близки идейно на Народната федеративна партия (българска секция)Антон Страшимиров, Две годишнини от вестник „Независима Македония“, бр. 11 от 3 май 1923. През 1910 – 1911 година е училищен инспектор на българските училища в Солунски окръг.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 361.
Убийство През 1912 г. Тошев заминава за София, за да се лекува в клиниката на своя единомишленик доктор Стефан Сарафов. След сключения съюзен договор между България и Сърбия, особено след лекомисленото разделяне на Македония на спорна и безспорна зона, Тошев протестира. Той иска да бъде приет в Народното събрание и изслушан, но е арестуван. Сломен от подялбата на Македония, след освобождението си той бърза да се върне при близките си. След като му е издаден открит лист от турското посолство в София, заминава за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистка организация Червените братяСите българи заедно, Пере Тошев - съвестта на Македония. Силата на документите. Цочо В. Билярски., Тошев е убит на (21 април) 4 май на пътя между селата Градско и Дреново. След това турците го нарязват на парчета и го заравят в канавката край пътя. След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата „Света Богородица“ на село Фариш. В 1994 година костите му са препогребани в „Благовещение Богородично“ в Прилеп.
През май 2012 година, в Асеновград е поставена паметна плоча, по случай 100-годишнината от гибелта на Тошев. На откриването на паметната плоча присъстват много хора, сред които Николай Тошев, внук на Пере Тошев и председател на Съюза на македонските организации.
В Централен държавен архив на Държавна агенция „Архиви“ се съхраняват документи и писма, свързани с революционната дейност на Тошев. През 2013 година, община Благоевград закупи архив, съдържащ непознати дотогава писма, вестници, снимки, лични вещи, разписки, дневници и други на дейци и ръководители на ВМОРО и ВМРО. Колекцията включва ценни и редки оригинални писма на Пере Тошев.
За него
Симеон Радев казва за Пере Тошев:
Анастас Лозанчев пише за него за периода на създаването на ВМОРО през 1894 година:
Деецът на Върховния комитет Михаил Думбалаков пише за Пере Тошев:
Според Сребрен Поппетров:
Деецът на ВМОРО Никола Киров пише следния спомен за учителя си Пере Тошев:
Тома Николов пише:
На 4 септември 1958 година вестник „Македонска трибуна“ отпечатва речта на Асен Аврамов при откриване на конгреса на „Македонската патриотическа организация“ (МПО) в която казва следното за Пере Тошев: „Без чистота, без съвест не е възможна идейна борба. Но заговори ли се за съвест в освободителната борба, всички казват Пере Тошев е съвестта на тази революционна борба.“
Родословие
Литература Енциклопедия „България“. Том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
Пере Тошев (Личност и Дело), Светозар Тошев Свeтозар Тошев, племенник на Пере Тошев – „Пере Тошев; личност и дело – по случай 110 години от рождението му“, София, 2 април 1975 година „Родословие на фамилията Тошовци“, София, 1980 година „Из спомените ми за Пере Тошев“, бележки на неговия ученик Никола Киров-Майски, публикувани в сп. „Илюстрация Илинден“, год. V, кн. 51 – 52, София, ноември-декември 1933 година „Как се дойде до Илинденското възстание. Спомени“, бележки на отец Тома Николов за Пере Тошев и Даме Груев, публикувани в сп. „Илюстрация Илинден“, год. VIII, книга 79, София, ноември 1936 година „С Пере Тошев от Битоля до София след сражението в с. Крушевица“, спомени на прилепския околийски войвода Петър Ацев, публикувани в сп. „Илюстрация Илинден“, книга 94,95,96,97, София, 1938 година „Пере Тошев (спомени за него и преживелици)“, спомените на прилепчанеца Тодор Станков за Пере Тошев от времето му като член на ЦК на ВМОРО (1900 г.), публикувани в сп. „Илюстрация Илинден“, год. III, кн. 5 (25), София, април 1930 година „Турското робство в Македония и апостолите на свободата ѝ“ – статия на Сребрен Поппетров за Пере Тошев, публикувана в сп. „Илюстрация Илинден“, год. VIII, книга 6 (76), София, юни 1936 година „Реч, произнесена от Юрд. Чкатров на панахидата на Пере Тошев, устроена по инициатива на Прилепското благотвор. братство в София“, публикувано във в-к „Автономна Македония“, год. I, бр. 23, София, 16 май 1921 година „Гоце Делчев и Пере Тошев“, в-к „Свобода или смърт“, год. III, бр. 51, 19 май 1927 година "Галерия на безсмъртните. Петър Тошев", публикувано във в-к "Устрем", год. I, бр. 15, София, 15 февруари 1924 година "Една бележита панахида", публикувано във в-к "Автономна Македония", год. I, бр. 23, София, 16 май 1921 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Прилеп Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Носители на военен орден „За храброст“ Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Дейци на БТЦРК Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Учители в Битолската българска класическа гимназия Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Мияци Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Учители в Прилепското българско мъжко класно училище