Иван Бояджиев е български строител, арматурист.

Биография Роден е в Трявна на 1 май 1903 г. Произхожда от бедно семейство и още непълнолетен търси препитание извън родния си град.

Пътят му минава през Габрово, Русе и Варна. През 1926 г. заминава на гурбет в Турция, после в Иран. През 1942 г. британските власти го арестуват и заточват в международен лагер в гр. Дехрадун, Индия, където остава до 1946 г.

Завръща се в България в началото на 1947 г. и участва в строителството на язовир „Росица“ (по-късно преименувана на „Александър Стамболийски“).

От края на 1947 г. е лектор по армиране в първия курс за строители в Димитровград. Под негово ръководство се извършва армирането на много обекти по строителството на новия град – АТ3 (Химически комбинат „Сталин“), ТЕЦ „Марица 3“, Циментов завод „Вулкан“, жилищни блокове и др. От 1956 г. строи отново зад граница в Сирия и Тунис.

През 1951 г. е удостоен със званието „Лауреат на Димитровска награда“Вестник „Димитровградска правда“, юбилеен брой „20 години Димитровград“, 1967, стр. 3. Умира в Димитровград на 1 април 1989 г.

Държавни отличия Иван Бояджиев е носител на над 20 държавни и професионални отличия. Народен орден на труда, I степен, златен, 15.ХII.1951 г. Орденска книжка №000280 на „Народен орден на труда“, I степен, златен, 3.ХI.1951 г. Орден червено знаме на труда, 1963 г. Орденска книжка на орден „Червено знаме на труда“, 31.VII.1963 г. Орденска книжка на орден „Червено знаме на труда“, 29.ХII.1959 г. Орден на труда, I степен, златен Грамота на МС на НРБ за удостояване с Димитровска награда през 1951 г. Почетен знак „Лауреат на Димитровска награда“ /Кутия, цилиндър, за съхранение на грамотата и почетния знак на Димитровската награда/ Почетен знак на ЦСПС, 1959 г. Златна значка „Майстор Колю Фичето“, Ден на строителя 13.VII.1969 г., Дряново Значка на Министерството на строежите „За образцов труд“ Значка на ДСУ-Димитровград „За образцов труд“ Значка „25 години ДСУ-Хасково“, 1974 г. Удостоверение №167 от 10.04. 1974 г. за значка „25 години ДСУ-Хасково“ Почетен медал „За особен принос в промишленото строителство“ на СУ „Заводски строежи“-Димитровград, 1983 г. Удостоверение №3 от 23.04. 1983 г. за награждаване с почетен медал „За особен принос в промишленото строителство“ на СУ „Заводски строежи“-Димитровград Медал „40 години СМК-Хасково“, златен. Удостоверение №45 от 16.12.1987 г. за медал „40 години СМК-Хасково“, златен Орден „НРБ“, II степен Орден „Червено знаме на труда“ Медал „1300 години България“, I степен, с лента, 1981 г. Медал „1300 години България“, настолен, 1981 г. Удостоверение за юбилеен медал „40 години социалистическа България“, 28.08.1984 г. Медал „Г.Димитров1882-1982“ на Национален музей „Г.Димитров-София“ Удостоверение за юбилеен медал „100 години от рождението на Г.Димитров“, 22.06.1982 г. Удостоверение за награждаване с „Почетен знак“ на града за особени заслуги по изграждането на Димитровград, 1967 г. Карта №425, април 1983 г., за почетен знак на ОНС-Димитровград I степен Почетна грамота на ЦК на ДСНМ за положени големи грижи и старание при обучение на млади строителни работници, 24.V.1956 г. Грамота на ДСО-Димитровград, 1.ХI.1953 г., за участие като делегат в Стахановска конференция, удостоен е със званието „най-добър в професията“ и има право да носи значката „Първа стахановска среща 1953 г.“ Препис на Указ № 1952/6.IХ.1974 г. за награждаване с юбилеен медал „30 години от социалистическата революция в България“

Източници

25 години на строителен устрем, Юбилейно издание на ДСУ – Хасково, 1974, – стр. 9 – 10. Исторически музей Димитровград Вестник Димитровградска правда

Категория:Български строители Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Починали в Димитровград Категория:Родени в Трявна