Жорж Батай () е френски философ и писател.

Биография

Роден е на 10 септември 1897 г. в Бийом, провинция Оверн, Франция, в семейството на Жозеф-Аристид Батай, бирник (по-късно ослепява и се парализира поради невросифилис) и Антоанет-Агле Турнар. Една година след раждането му семейството се мести в Реймс, където е кръстен.Този факт не е споменат в биографията му от Мишел Сирия, но виж Хронологията на Жорж Батай в Romans et récits, Pleiade 2004, p. XCIV.

Посещава училище в Реймс, а по-късно и в Еперне. През 1914 г. става католик и остава отдаден католик за 9 години. Обмисля дори да стане свещеник и посещава за кратко католическа семинария. Все пак напуска, за да може да помага на майка си. В крайна сметка се отказва от християнството в началото на 20-те години.Michel Surya, Georges Bataille: an intellectual biography; Georges Bataille, Choix de lettres (Paris: NRF)

През 1924 г. завършва Екол де Шарт. Тогава започва да сътрудничи на националната библиотека. Между 1929 и 1930 г. е редактор на списанието „Documents“.

Умира на 9 юли 1962 година в Париж на 64-годишна възраст.

Идеи Батай прави прочит на концепцията за господар-роб от Георг Хегел през Ницше.

Той развива идеята за базовия материализъм (основно значение според Ауди) в края на 20-те и началото на 30-те години, за да скъса с главното течение на тогавашния материализъм. Той твърди, че концепцията за активна базисна материя, която разрушава опозицията по-горе и по-долу дестабилизира всички основи. В някакъв смисъл тази концепция е подобна на неутралния монизъм на Спиноза, при който имаме субстанция, която включва в себе си и ума и материята, постулирани от Рене Декарт.

Написаната през 1949 г. „Прокълната част“ се приема за едно от най-важните му произведения. В него той прави систематично, икономическо и социално, изследване на приеманото за „разход“. Между 1943 и 1945 г. Батай публикува три трактата – „Вътрешният опит“, „Виновният“ и „Върху Ницше, воля за късмет“, в които поставя основите на своята идея за излишък или „ексцес“, изхождайки от по-ранното изследване на Марсел Мос върху даряването.

Рецепция След смъртта на Жорж Батай през 1962 г. неговите творби дълго време остават познати на тесен кръг интелектуалци. Още приживее бил слабо признат от литературната критика, а Маргьорит Дюрас, която му отдава почит през 1958 г. в статията си „За Жорж Батай“, посочва: „Критиката се страхува от името на Батай. Годините минават: хората продължават да живеят с илюзията, че един ден най-сетне ще могат да говорят за Батай... Те ще умрат, без да посмеят, в изключителната загриженост за репутацията си, да се изправят лице в лице с бика.“ Въпреки признанието, отдадено му от малка група интелектуалци в двумесечното списание „La Ciguë“, през януари 1958 г.La Cigüe 1958 ., в книжка, изцяло посветена на Батай, с подписите на много автори, включително на Рьоне Шар, Маргарит Дюрас, Жан Фотрие, Мишел Лерис, Андре Малро, Андре Масон, Жан Вал, и специалния брой на списание „Critique“ през 1963 г., което е крайъгълен камък, тъй като събира на едно място подписите на Ролан Барт, Морис Бланшо, Жан Брюно, Мишел Фуко, Пиер Клосовски, Мишел Лерис, Андре Масон, Алфред Метро, Жан Пиел, Реймон Кьоно, Филип Солерс, Жан Вал, едва през 1972 г. Батай е по-широко признат благодарение на групата Tel QuelTremblements de Bataille, и по-специално благодарение на Филип Солерс, който ръководи Колоквиума в Сериси около Батай и Антонен АртоActes du colloque Bataille-Artaud., чиито стенограми се публикуват година по-късно. Едва след това Батай се издига на висока почит в авангардните и ъндърграунд среди, включително бива въздигнат от Сюзън Зонтаг, която внимателно прочита произведенията на Батай и хвали „Мадам Едуарда“ и „История на окото“ (тя е една от първите, които сравняват „История на окото“ с книгата на Полин Реаж „Историята на О“Susan Sontag, Styles of Radical Will, p.58.).

Личен живот През 1927 г. Батай се запознава със Силвия Маклес, румънска еврейка, родена във Франция, актриса, завършила Академията на Шарл Дюлен. Сключват брак на 20 март следващата година. Разделят се през 1934 г., а през 1938 г. тя вече живее с психоаналитика Жак Лакан, който по това време е женен и има едно дете. Разводът с Батай юридически идва през 1946 г. Силвия Маклес сключва брак с Лакан през 1953 г.

От 1934 г. Батай има връзка с поетесата Колет Пеньо, подписваща творбите си с псевдонима Лаура. Жертва на „предполагаема дементна криза“, тя е хоспитализирана в клиниката на доктор Вайл, баща на Симон Вайл, и след това при доктор Адриен Борел, психиатър и приятел на Батай. През лятото на 1935 г. тя започва да живее с Батай. Колет Пеньо умира от туберкулоза на 35-годишна възраст през 1938 г. Малко преди да умре, тя пише на Батай: „Мразех живота ни, често исках да се спася, да се оттегля сама в планината.“ Погребана е в гробището на Фурко, в труден за идентифициране гроб, увенчан от чемшир, изсечен във формата на „L“.Cimetières de France et d'ailleurs. Малко преди ковчегът да бъде затворен, Мишел Лейрис пъха в него пет зара, „символ на съдбата, която държим в ръката си“, а Жорж Батай хвърля върху останките няколко страници от „Бракосъчетанието на Рая и Ада“ от Уилям Блейк.

През 1946 г. Батай сключва брак с принцеса Диана Кочубей дьо Боарне (която към датата на женитбата си с Батай носи името Диана Снопко, запазила фамилията на първия си съпруг).. На 1 декември 1948 г. им се ражда дъщеря – Жули. Диана е внучка на Дария Боарне, правнучка на херцог Евгений Лойхтенбергски по майчина линия и на княз Михаил Кочубей по бащина.

Библиография Histoire de l'œil, под псевдонима Lord Auch, 1928 L'Anus solaire, Paris, Éditions de la Galerie Simon, 1931 Sacrifices, Paris, G.L.M., 1936 Madame Edwarda, под псевдонима Pierre Angélique, éditions du Solitaire (Robert et Élisabeth Godet), 1941 Le Petit, под псевдонима Louis Trente, s.l., s.e. (Georges Hugnet), 1943 L'Expérience intérieure, Paris, Gallimard, coll. „Les Essais“, 1943 Le Coupable, Paris, Gallimard, coll. „Les Essais“, 1944 L'Archangélique, Paris, Messages, 1944 L'Orestie, Paris, Éditions des Quatre-Vents, 1945 Sur Nietzsche. Volonté de chance, Paris, Gallimard, 1945 Dirty, Paris, Fontaine, 1945 L'Alleluiah, Catéchisme de Dianus, Paris, Librairie Auguste Blaizot, 1947 Méthode de méditation, Paris, Éditions Fontaine, 1947 Histoire de rats, Journal de Dianus,Paris, Éditions de Minuit, 1947 La Haine de la poésie (L'Orestie suivi de Histoire de rats et de Dianus), Paris, Éditions de Minuit, 1947 La Part maudite, précédé de La notion de dépense (1933), Paris, Éditions de Minuit, 1949 Éponine, Paris, Éditions de Minuit, 1949 La Scissiparité, Paris, Gallimard, 1949 L'Abbé C., Paris, Éditions de Minuit, 1950 La Peinture préhistorique. Lascaux, ou la Naissance de l'art, Genève, Skira, 1955 Manet, Genève, Skira, 1955 Le Bleu du ciel, Paris, Jean-Jacques Pauvert, 1957 (написана през 1935) L'Érotisme, Paris, Éditions de Minuit, 1957 La Littérature et le Mal, Paris, Gallimard, 1957 Le Procès de Gilles de Rais, Paris, Club Français du Livre, 1959 Les Larmes d'Éros, Jean-Jacques Pauvert, Paris, 1961 L'Impossible, Paris, Éditions de Minuit, 1962

Посмъртно издадени книги Le Mort, édition de luxe, Paris, Au Vent d'Arles, 1964 Ma mère, Paris, Jean-Jacques Pauvert, 1966 Théorie de la religion, Paris, Gallimard, 1973 (написана през 1948) Le Dictionnaire critique, с бележка на Бернар Ноел, l'Écarlate, 1993 Lettre à René Char sur les incompatibilités de l’écrivain, Saint-Clément-de-Rivière, Fata Morgana, 2005 Charlotte d'Ingerville suivi de Sainte (éditions posthumes), превговор от Мишел Сюриа, Paris, Lignes-Léo Scheer, 2006 William Blake, Saint-Clément-de-Rivière, Fata Morgana, 2008 La Souveraineté (1953-1954, inachevé), Paris, Lignes, 2012 Par-delà la colline ou l'instant, Vézelay, Éditions de la Goulotte, 2012 L'Histoire de l'érotisme (1950-1951, inachevé), Paris, Gallimard, 2015 La Limite de l'utile, предговор от Матилд Жерар, Paris, Éditions Lignes, 2016

Издания на български език История на окото, превод от френски език Георги Ангелов, София: Петриков, 1992, 106 стр. ISBN 4853216988 (второ издание 2012, изд. IMG) Литературата и злото, превод от френски език Николай Филипов, Мариета Рускова, София: Аргес, 1995, 204 стр. Теория на религията, превод от френски език Светлана Панчева, София: Христо Ботев, 1996, 96 стр. ISBN 9544454020 Избрано, Изд. Парадокс, 1997 Еротизмът, превод от френски език Антоанета Колева, София: Критика и хуманизъм, 1998, 272 стр. ISBN 9545870389 Невъзможното, превод от френски език Красимир Кавалджиев, София: Панорама, 2021, 120 стр. ISBN 9786197609035

Използвана литература

Източници

Външни препратки Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Жорж Батай, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Френски романисти Категория:Писатели на еротична литература Категория:Френски литературни критици Категория:Библиотекари Категория:Сюрреализъм Категория:Френски комунисти Категория:Френски атеисти Категория:Хора от Оверн-Рона-Алпи Категория:Починали в Париж