Када̀стърът по начало е опис, регистър на поземлените имоти в дадена страна. С течение на историческото му развитие той включва и мащабно изображение на имотите с границите им под формата на кадастрална карта или кадастрални планове с имената (кадастралните идентификатори) на отделните имоти. Заедно с кадастралната карта (кадастралните планове) се създава регистърът с данни за имотите, за носителите на права върху имотите и основанията за собственост или други вещни права. В някои страни кадастърът съдържа и информация за стойността на имотите, която може да се използва при данъчното облагане. В редица страни, наред с кадастъра, който отразява местоположението и други характеристики на имотите, се поддържа поземлен регистър, съдържащ за всеки поземлен имот кадастралния идентификатор, данни за субектите – носители на вещни права и видовете права или данни за актовете, които ги учредяват. Освен поземлените имоти, в кадастъра вече започват да се включват и други недвижими имоти, а поземлената регистрация прераства в по-широкообхватна имотна регистрация. Съвременна тенденция в развитието на кадастралните системи и системите за поземлена (имотна) регистрация е обединяването на данните в една информационна система, както и разширяване на обхвата от данни с цел да се характеризира по-пълно правното състояние на всеки обект на кадастъра – да е възможно определянето както на частните права, така и на публични права и ограничения (защитени и нарушени територии, територии с конкретно предназначение и др.). Много често, впрочем, неправилно се наричат „кадастрални“ всички планове и карти и свързаните с тях информационни системи, в които се отразяват данни за техническа инфраструктура, земни ресурси, екология, природни явления и др. Специфичното за кадастралната дейност и продукт е, че се документира местоположението, правата и ограниченията върху обектите на собственост.
История Понятието „кадастър“ винаги и навсякъде е било свързано със собствеността върху земята и начина на ползването ѝ. Историята му е тясно свързана с икономическата история на народите. Развитието на кадастъра е съпътствало възходящото икономическо развитие на обществото.
От най-далечни времена до 19 век включително кадастърът е изключително данъчен. Свързан е с удържането на данък върху обогатяването чрез притежание на земя. За определянето на размера на данъка е било нужно да се познава площта, вида и стойността на имотите и следователно да се създаде описателна и оценителна ведомост на земите. Във връзка с прехвърлянето и разделянето на земя е било необходимо да се познават границите на поземлените участъци.
Понятието „кадастър“ не е било винаги и навсякъде свързвано с наличието и на графично изображение на поземлените участъци. В исторически план терминът носи преди всичко представата за регистър, опис на поземлените имоти.
Произход на думата „кадастър“ Произходът на думата „кадастър“ е неясен.
Според френски източници, той идва от латинския термин capidastra, с който в древния Рим са означавани регистрите, съдържащи описа на имотите с указание за собствениците им.
Според други източници, думата „кадастър“ произхожда от гръцкия термин κατὰ στίχον (katastikhon), насочващ към списък на каменните знаци за отбелязване на поземлените участъци или към плочите от шистова скала̀, върху които са нанасяни данни.
Древност и античност Най-старите писмени източници за регистрирането или описването на поземлена собственост са от Месопотамия и Египет.
Един от тях е така нареченият текст поземлен регистър на Ур-Наму. Този поземлен регистър описва четири провинции северно от град Нипур, като дава точни граници и завършва при всеки случай с изявлението „Цар Ур-Наму потвърди областта на бога ХХ за бога ХХ“.
В древния Египет съществуват доказателства за документиране на земята за данъчно облагане и други вземания в полза на държавата. Почти 3000 г. пр.н.е. се споменава за такива регистри, пазени в царската регистратура. Регистрите частично са се основавали на измервания на земята. В някои гробници са открити стенописи, изобразяващи земемери по време на работа. Освен за данъчни цели, измерванията на поземлените участъци са били ползвани за възстановяване и ново означаване на границите им след опустошенията при честите разливания на река Нил.
В Северна Италия е открит план с дължина около 4 м, гравиран върху повърхността на скала. На него с линии са изобразени рекички, пътища, напоителни канали, с окръжности с точка в средата са изобразени кладенци, а с правоъгълни и други очертания – вероятно обработваеми полета. Изображението се датира между 1600 г. и 1400 г. пр.н.е.
Въвеждането на кадастъра в древния Рим се свързва със Сервий Тулий (578 – 534 г. пр.н.е.), на когото се приписва Сервиевата конституция, подразделила гражданите на пет класи според благосъстоянието им. Извършва се преброяване (Census) на всеки 5 години, което играе ключова роля в управлението на Римската империя поради съставянето на регистър на гражданите и тяхната собственост и използването му за определяне на данъците. По-късно, при императорите Юлий Цезар (100 – 44 г. пр.н.е.) и Октавиан Август (63 – 14 г. пр.н.е.) кадастърът се усъвършенства. Поземлените имоти са измервани от агримензори – държавни земемери, оценявани са според качествата на почвата и плодородието ѝ и въз основа на получените данни е определян съответния данък.
При Диоклециан (284 – 305 г.) е извършено интензивно измерване на земите и регистриране. Оценяването е извършено чрез сравняване с предварително избрани типични парцели.Поземлени участъци, поземлени имоти.
Средновековие и съвременност През 1086 г. в Англия по заповед на Уилям Завоевателя е бил създаден регистър на земята „Domesday Book“. Domesday Book посочва имената на собствениците на земя, площта, владеенето, както и използването на орната земя, ливадите, пасбищата и горите, голям брой наематели, както и количеството и типа на добитъка. Регистърът не е бил придружен от карта.
От XIII век в сегашните австрийски и германски земи е имало управници, които са оценявали по списъци („Urbare“) дохода си.
В някои градове през средновековието обикновено са документирани договорите за недвижими имоти под формата на хронологично подредени списъци.
Австрийският кадастър води началото си от 1654 г., когато е създаден за данъчно облагане на селското население кадастър с основна кадастрална единица отделно село. Измерванията са извършени с примитивни технически средства, а също и на крачки. През 1706 г. е създаден кадастър, който обхваща само имотите на дворяните с основна кадастрална единица отделно дворянско имение, а от 1740 г. – и отделните имения на църквите и манастирите. През 1748 г. двата кадастъра са обединени. През 1718 г. в Миланското херцогство за първи път са въведени системни и точни кадастрални измервания и оценка на земите. Създадена е кадастрална карта по общини върху геодезическа основаСъвкупност от трайно означени точки върху земната повърхност с определени чрез измервания и изчисления геодезически координати и надморски височини., а оценката на земите става по бонитетниБонитетът е количествен показател, отразяващ реалното или потенциалното качество на природни обекти. класове и чистия доход от отделните култури. Миланският кадастър влиза в сила от 1760 г. През 1785 г. е създаден парцелен кадастър. За първи път твърде голямата данъчна единица – землище или имение, е заменена с по-малка – отделният парцел (поземлен имот), и се въвеждат номера за посочване на парцелите. През периода 1817 – 1861 г. се създава и въвежда австрийският стабилен кадастър. През 1969 г. е въведен кадастър на границите, основан на прецизни геодезически измервания на целия парцел и писмено съгласие на всички съседни собственици относно границите му. От осемдесетте години на 20 век е въведена цифрова база данни, обединяваща информацията от поземлените книги и кадастъра в цифров формат. От деветдесетте години на XX век базата данни е достъпна чрез Интернет.
Във Франция има разпоредби и откъслечни опити за създаване на кадастър още от 15 век (Шарл VIII). Последователните усилията в тази насока от края на 18 век довеждат до поставяне начало през 1807 г. на работите по Наполеоновия парцелен кадастър. Той се създава чрез технически и организационно регламентирани и систематично провеждани геодезически измервания и е завършен през 1850 г. Тъй като кадастърът е данъчен, въпреки наличието на уникална за всяка община идентификация на парцелите, те са подреждани групирано към името на собственика им. Наполеоновият кадастър не е поддържан и постепенно е изгубил актуалност. През XX век наличният кадастър е подложен на цялостно ревизиране, поправка, преработка и реорганизация, за да се стигне до съвременния френски кадастър, който продължава да бъде данъчен, с изключение на този на Елзас – Мозел.Елзас-Мозел – Френските департаменти Ба Рен, О Рен и Мозел, съответстващи на имперската провинция на Втория Райх Елзас-Лотарингия – територията, отстъпена от Франция на германската империя през 1871 г. при прилагането на Франкфуртския договор, която след Първата световна война е върната на Франция. От 2008 г. кадастралните планове могат да бъдат преглеждани безвъзмездно в Интернет.
В Нидерландия по време на окупацията ѝ от Франция (1795 – 1813 г.) се прилагат френските закони и разпоредби, в резултат на което се въвежда нова единна система за поземлено данъчно облагане. По силата на Декрет на Наполеон от 1811 г. е започнато създаването на поземлен регистър по френските правила. След свалянето от власт на Наполеон и известна пауза работите са продължени като система за облагане на земята и строежите въз основа на данъчен кадастър, който цялостно покрива страната през 1838 г. През 1832 г. е създадена нидерландската Агенция по кадастър и поземлена регистрация, обединяваща – за разлика от повечето държави, двете дейности в една организация от 1839 г. Агенцията става финансово самостоятелна държавна организация през 1994 г., а през 2004 г. е обединена с топографската служба на Министерството на отбраната под името Агенция по кадастър, поземлен регистър и картографиране . Сега информацията на агенцията е в цифров вид и взаимоотношенията с потребителите се осъществяват чрез Интернет.
Кадастърът има своята вековна история и значимо съвременно развитие в още редица европейски страни – Германия, Швейцария, Италия, Унгария, Чехия, Швеция, Норвегия и много други. Сега всяка европейска страна развива кадастър с ясно виждане за неговото ключово място в системата от обществени отношения.
Всеки съвременен кадастър има единна и точна геодезическа основа и система за картографско представяне. Поземлените имоти имат уникален идентификационен код по регламентирана система за идентифициране.
Създадени с първоначална цел да осигурят основа за данъчното облагане на земята, кадастрите все повече еволюират към многоцелево приложение, станало възможно главно поради систематичното и изчерпателно заснемане на имотите по цели райони, все по-точно означаваните имотни граници, измервани с високоточни технически средства при стриктен технически регламент, цифровото представяне на графичните и текстовите данни, перфектното картографско изобразяване, както и автоматизацията. Съществен аргумент в тази насока е и постоянното поддържане на кадастрите в актуално състояние чрез задължително отразяване в тях на всяка промяна на кадастрален елемент.