Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 г. като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.
История
Краят на XIX век и началото на XX век В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия.
През 1901 г. Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.
През 1903 г. групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 г. партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.
През 1908 г. Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911 г.
Периодът между двете световни войни През юни 1918 г., пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново, широко коалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Месец по-късно, кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 г. Демократическата партия е изключена от правителството.
През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 г. тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923 г.
След Деветоюнския преврат, Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 г. доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.
След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Нацистка Германия, през 1941 г. Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската работническа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 г. представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 г. комунистическото правителство ликвидира партията, интернирайки ръководството ѝ извън София, като по това време по данни на Държавна сигурност тя има 1385 членове.
Възстановената Демократическа партия Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990. Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 г. – Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.
През есента на 1994 г. Демократическата партия напуска СДС и заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в XXXVII народно събрание и през 1996 г. се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.
През 1996 г. кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за XXXVIII народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997 – 2001).
След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 г. за председател на партията е избран Александър Праматарски.
Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP (Youth of European People's Party).
На изборите за XXXIX народно събрание през 2001 г. Демократическата партия е в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На изборите за XL народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ“ като печели 3 депутатски места.
Участия в избори
Парламентарни година избори гласове % резултат 1899 Народно събрание 54 400 15,9%
1901 Народно събрание 49 070 16,8%
1902 Народно събрание 23 710 5,9%
1903 Народно събрание – –
1908 Народно събрание 253 072 54,1%
юни 1911 Велико Народно събрание 22 800 4,1%
септември 1911 Народно събрание 24 686 4,9%
1913 Народно събрание 72 971 8,0%
1914 Народно събрание 86 611 11,3%
1919 Народно събрание 66 953 10,4%
1920 Народно събрание 91 177 10,1%
април 1923* Народно събрание 166 909 15,8%
ноември 1923* Народно събрание 639 881 63,8%
1927 Народно събрание 179 491 15,5%
1931* Народно събрание 626 553 48,4%
1939 Народно събрание 38 863 1,8%
1946 Велико Народно събрание 22 736 0,5%
1990* Велико Народно събрание 2 217 799 36,2%
1991* Народно събрание 1 903 567 34,4%
1994* Народно събрание 338 427 6,5%
1997* Народно събрание 2 223 714 52,2%
2001* Народно събрание 830 337 18,1%
2005* Народно събрание 280 323 7,6%
2013 Народно събрание 3 160 0,8%
На изборите през 1923 г. е част от коалициите Конституционен блок и Демократически сговор. На изборите през 1931 г. е част от коалиция Народен блок. Между 1990 и 1994 г. е в коалицията Съюз на демократичните сили. На изборите през 1994 г. е част от коалиция Народен съюз. Между 1996 и 2009 г. е в коалицията Обединени демократични сили.
Участия в правителства Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Прогресивнолибералната партия
министерство на народното просвещение – Иван Славейков, Петко Каравелов министерство на финансите – Петко Каравелов министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Иван Белинов
Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 1908 – 18 септември 1910) – самостоятелно
министерство на външните работи и изповеданията – Стефан Паприков министерство на вътрешните работи – Михаил Такев министерство на народното просвещение – Никола Мушанов министерство на финансите – Иван Салабашев министерство на правосъдието – Тодор Кръстев министерство на търговията и земеделието – Андрей Ляпчев министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Малинов
Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно
министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов министерство на вътрешните работи – Никола Мушанов министерство на народното просвещение – Владимир Моллов министерство на финансите – Андрей Ляпчев министерство на правосъдието – Христо Славейков министерство на търговията и земеделието – Тодор Кръстев министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Михаил Такев
Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Радикалдемократическата партия
министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Такев министерство на финансите – Андрей Ляпчев министерство на търговията, промишлеността и труда – Георги Данаилов министерство на земеделието и държавните имоти – Рашко Маджаров министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Никола Мушанов министерство на железниците, пощите и телеграфите – Владимир Моллов
Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Такев министерство на финансите – Андрей Ляпчев министерство на правосъдието – Александър Малинов министерство на земеделието и държавните имоти – Андрей Ляпчев министерство на железниците, пощите и телеграфите – Никола Мушанов
Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
министерство на вътрешните работи и народното здраве – Никола Мушанов министерство на войната – Андрей Ляпчев
Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 1923 – 22 септември 1923) – коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народнопрогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП
министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Янко Стоянчов
Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов министерство на вътрешните работи и народното здраве – Никола Мушанов министерство на финансите – Александър Гиргинов
Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
министерство на външните работи и изповеданията – Никола Мушанов министерство на вътрешните работи и народното здраве – Александър Гиргинов министерство на финансите – Стефан Стефанов
Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
министерство на външните работи и изповеданията – Никола Мушанов министерство на вътрешните работи и народното здраве – Александър Гиргинов министерство на финансите – Стефан Стефанов
Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
министерство на външните работи и изповеданията – Никола Мушанов министерство на вътрешните работи и народното здраве – Александър Гиргинов министерство на финансите – Стефан Стефанов
Правителство на Константин Муравиев (2 септември 1944 – 9 септември 1944) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия
министерство на народното просвещение – Борис Павлов министерство на финансите – Александър Гиргинов министерство на правосъдието – Борис Павлов министерство на търговията, промишлеността и труда – Александър Гиргинов министър без портфейл – Никола Мушанов