Язвата на Бурули (известна още като язва на Бейрнсдейл, язва на Сърл или язва на Дейнтрие) е инфекциозно заболяване, което се причинява от Mycobacterium ulcerans. Ранният стадий на инфекцията се характеризира с безболезнен възелче или подута повърхност. Това възелче може да се превърне в язва. Възможно е язвата да бъде по-голяма във вътрешната си част, отколкото на повърхността на кожата, а около нея да има оток. С влошаването на болестта е възможно да се инфектират и костите. Язвата на Бурули най-често засяга ръцете или краката; рядко се появява треска.
Причина M. ulcerans освобождава токсин, известен като миколактон, който понижава функцията на имунната система и води до тъканна смърт. Бактерии от същото семейство предизвикат също туберкулоза и проказа (M. tuberculosis и M. leprae, съответно). Не е известно как се разпространява болестта. Възможно е разпространението да е свързано с водоизточниците. Към 2013 г. няма ефективна ваксина.
Лечение Ако хората се лекуват рано, антибиотици за осем седмици са ефективни при 80%. Лечението често включва лекарствата рифампицин и стрептомицин. Понякога се използва кларитромицин или моксифлоксацин вместо стрептомицин. Другите лечения могат да включват изрязване на язвата. След излекуване на инфекцията, обикновено остава белег на повърхността.
Епидемиология Язвата на Бурули се появява най-често в провинциалните райони на юг от Сахара, особено Кот д'Ивоар, но е възможно да се появи и в Азия, западните части на Тихия океан и Северна и Южна Америка. Такива състояния са възниквали в повече от 32 страни. Годишно се проявяват около пет-шест хиляди случая. Освен при хората, заболяването се среща при редица животни. Албърт Ръскин Кук е първият, който описва язвата на Бурули през 1897 г.
Източници
Категория:Бактериални инфекции