Сомалия (; , официално Федерална република Сомалия), известна преди като Демократична република Сомалия, е държава в Източна Африка. Сомалия е член на Организацията за африканско единство (1963), на ООН (1960).
Заема по-голямата част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с 3 страни:Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров. Страните в света 2002 – справочник. Глория Палас. София, 2002, ISBN 954-90833-2-2, стр. 301 Джибути – 65 km, на северозапад; Етиопия – 1710 km, на запад и Кения – 720 km, на югозапад. На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 km – най-голямата в Африка.
В миналото страната е била разделена на 2 части, като по-голямата е италианска колония под името Италианска Сомалия, а съответно по-малката северна част на страната е под британска власт и е назовавана Британска Сомалия. Отделно от това се е оформила т.нар. Френска Сомалия (Джибути). В края на 20. и началото на 21. век държавата Сомалия съществува само де юре. Тя няма нито единно правителство, нито обща валута, нито каквито и да е атрибути на функционираща независима държава. Де факто в Сомалия управляват местните племенни военачалници на Сомалиленд (бившата британска колония), Пунтленд и други регионални кланови вождове.
География В североизточната част на Африка Сомалия заема голяма част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с три страни:
Джибути – 65 km, на северозапад; Етиопия – 1710 km, на запад; Кения – 720 km, на югозапад.
На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 km, която е най-голямата в Африка.
Природа
Релеф Северната част на Сомалия е предимно платовидно-планинска. От тесния бряг на Аденския залив релефът се повишава рязко и достига височини до 2000 m. Най-високият връх е Шимбирис (2416 m). Това сомалийско плато се спуска на юг на няколко стъпала. На югоизток по протежение на Индийския океан, приморската низина, осеяна с многобройни дюни, е много по-голяма от крайбрежния регион в северната част.
Климат и води Сомалия е предимно пустинна страна с близо 2% обработваема земя и периодично сполетявана от суши. Климатът ѝ е горещ и пустинен на север и екваториален на юг, със сезонни мусони и неравномерни валежи. Средномесечните температури са 25 – 32°C. Максимални температури през лятото – от 30 до 40°C, а през зимата около 10 – 15°C. Годишното количество на валежите е от 100 до 600 mm. В най-южната част текат реките Веби Шабели и Джуба, образувайки обширна наносна равнина със селскостопанско значение.
Опазване на природата Гражданската война има голямо въздействие върху тропическите гори, улеснявайки добива на дървени въглища, над който който контролът временно отслабва. В резултат местните акациеви гори са съсипани.
Местната природозащитничка Фатима Жибрел (Fatima Jibrell) подема инициатива за забрана на износа на дървени въглища от страната и успява да постигне ограничаването му. Води борба и с горските пожари, както и за ограмотяване на младежта по различни екологични теми и относно възможностите за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в страната. Освен това участва и в организирането на друга екологична и социална акция (базирана в институт до Буран), наречена „Керван от камили“, способстваща за помирението между сомалийците. Жибрел е носител на наградата Златен природозащитник (присъждана в Сан Франциско, САЩ), борец за участие на жените в политиката – създател на Женската коалиция за мир и лидер на „Сомалийската организация за подпомагане и развитие на Африканския рог“.
Административно деление
Преди Гражданската война, Сомалия е разделена на осемнадесет района. Те са: Аудал Гедо Шабелаха Дехе Бакол Хиран Нугал Банадир Джубада Хосе Санаг Бари Шабелаха Хосе Сол Бай Мудуг Тогдер Галгудуд Джубада Дехе Уокойи Галбед Де факто Северна Сомалия е разделена сред почти независимите държави – Сомалиленд, Пунтленд, Галмудуг и Маакир. История
Ранна история
Предполага се, че в земите на Сомалия са живели хора поне от 2500 г. пр. н.е. Сред ранните им обитатели са кушитски, оромски и сомалийски групи.
Към 1 век много пристанищни градове (например – Хафун) започват търговия с Римската империя (включително с гръцки градове под нейна власт).
между 3. и 7. век територията, която по-късно е северозападната част на Сомалия е в състава на царство Аксум (от 4. до разпада си през 10. век – предимно християнска страна). Регионът се ислямизира между 8. и 12. век под влияние на Персия, а Могадишу се превръща в център на неговото местно развитие. Възникват няколко султаната. При управлението на имам Ахмад ибн-Ибрихим ал-Гази, един от тях – Адалският султанат присъединява към територията си 3/4 от земите, които впоследствие са в състава на ЕтиопияИстория на Сомалия от английската уикипедия. През Средновековието там възникват и още много градове-държави и малки царства.
Колониална Сомалия
Според решенията на Берлинската конференция 3 европейски държави – Франция, Великобритания и Италия – имат право да колонизират Африканския рог.
Французите окупират най-северните райони и създават владението Френска Сомалия (от 1977 г. – независимата държава Джибути). Великобритания завзема териториите на югоизток от него, формирайки Британска Сомалия (сега – Сомалиленд), а Италия окупира най-южните части, създавайки Италианска Сомалия през 1892 г. Италианска Сомалия първоначално е най-обширната от тези колонии.
Един от опитите за антиколониална съпротива е оглавяван от местния поет, учител и политик Мохамед Абдула Хасан. Той приключва с поражение за сомалийските бунтовници и много цивилни жертви.
През 1935 г. фашистка Италия напада Абисиния (Етиопия) като част от плана на Мусолини за възкресяване на Римската империя. Нашествието е осъдено остро от Обществото на народите, но нито една държава не предприема мерки да защити или освободи Абисиния. На 3 август 1940 г. италиански военни части, включително сомалийски нередовни военни (т.нар. дубати), започват инвазия в Британска Сомалия и на 14 август град Бербера е окупиран от фашистите.
В началото на 1942 г. британски войски, подкрепяни от сомалийски опълчения, започват военна кампания откъм Кения за овладяване на Източна Африка и скоро превземат и Италианска Сомалия. След Втората световна война в Сомалия започват активна дейност движения за независимост (от Великобритания). Главните политически партии, които се борят за независимостта ѝ, са Сомалийски младежки клуб (СМК) и Сомалийска национална лига (СНЛ).
Обединена и независима Сомалия Независимостта на протектората Сомалиленд от Великобритания е обявена на 26 юни 1960 г., а обединението му със също доскоро подведомствената ѝ административна единица, в която е преобразуван Италиански Сомалиленд става 5 дни по-късно. Повечето от сомалийските кланове стават независими и се оформя страната Сомалия.The making of a Somalia state Съперничеството между различните племена обаче остава,The making of Somalia, SomalilandThe beginning of the Somalia stateHistorical self-governing clan factors in present day Somalia а много кланове твърдят, че са принудени да се оттеглят в провинцията.
Правителството се сформира от Абдуллах Иса, президент става Абдуллах Осман Даар, а Абдирашид Али Шермарке – премиер, по-късно и президент (от 1967 до 1969) През 1967 г. той назначава Мухамед Хаджи Ибрахим Егал за премиер.
Гражданската война в Сомалия След управлението на Шермарке, който е убит през 1969 г., в Сомалия настъпва политически вакуум. Военните се възползват от ситуацията и завземат властта, начело със Сиад Баре, който става новият президент на страната. Отначало Баре отбелязва значителни успехи, модернизирайки инфраструктурата на Сомалия и повишавайки грамотността на населението.
В този период страната се управлява по съветски социалистически модел и е съюзник на СССР. Разчитайки на помощта му, през 1977 г. Сиад Баре започва война между Сомалия и Етиопия, с цел окупирането на Огаден – гранична област населена предимно със сомалийци. Въпреки че Етиопия е традиционен съюзник на САЩ, тя е подкрепена от страни с комунистическо и просъветско управление, като Куба и Южен Йемен, както и от самия Съветски съюз, тъй като има по-голяма тежест в региона, а и след свалянето на последния негус Хайле Селасие управлението ѝ е с лява насоченост. Войната е неуспешна за Сомалия и това се отразява много зле на престижа на правителството ѝ сред гражданите. Баре се отказва от дружбата си със СССР (който изтегля военните си сили от територията на Сомалия) и се насочва към проамериканска политика, но режимът му придобива тоталитарен характер и постепенно отслабва през 80-те години на 20. век. Все пак той продължава да се полза с подкрепата на САЩ до края на периода на Студената война, след което е изоставен. Междувременно се разрастват бунтовнически настроения в страната, а най-вече – сепаратистки тенденции в Северна Сомалия (Сомалиленд). На това Сиад Баре се опитва да даде въоръжен отпор, отдавайки се и на сурови репресии. В последна сметка, Сомалиленд се отцепва и впоследствие е де факто независима република и сравнително по-устойчива от южните части на Сомалия страна, макар и непризната като независима държава от нито едно чуждо правителствоSomaliland citizens ask to be recognised as a stateГласуването в Сомалиленд за независимостта.
През 1991 г. Баре е свален от власт. През януари 1991 г. Али Мухамед е избран за президент на цяла Сомалия; през февруари същата година след подкрепата на всички банки е избран за национален лидер, обаче между януари 1991 г. и август 2000 г. Сомалия няма работещо правителство и в страната цари глад и се води гражданска война.
След резолюция на ООН през 1992 г. в Сомалия са изпратени международни умиротворителни части (предимно от САЩ), които имат хуманитарна мисия. Отначало я изпълняват успешно, но после са замесени във военните действие и след като част от войниците им загиват, те се виждат принудени да се оттеглят.
Етиопско нашествие и Гражданска война от 2006 г. Слабо парламентарно управление е създадено през 2000 г. с президент Абдикасим Салад Хасан, но през 2003 г. то завършва мандата си, без да успее да установи стабилен държавен контрол в страната. На 10 октомври 2004 г. временен парламент, който заседава в съседна Кения, избира за президент Абдула Юсуф Ахмед от влиятелния клан Дарод, а от също значимия Хавеи е излъчен нов премиер – Али Мохамед Геди. Но от съображения за сигурност и двамата се установяват в Найроби, Кения.
Конфликтът избухва отново в началото на 2006 г. между съюза на военачалниците на Могадишу известен като Съюз за възстановяването на мира и антитероризма (или СВМАТ) и милицията на ислямистите.
Съюзът е воден от шейха Шариф Ахмед. Когато на едно интервю е попитан дали СИС планира да разшири контрола си над Сомалия, той отговаря така:
Няколкостотин души, до голяма степен заловени от цивилните, умират по време на конфликта. Жителите на Могадишу описват този конфликт като най-лошата борба в повече от десетилетие. СИС обвиняват американците за финансиране на военачалниците чрез ЦРУ и предоставяне на оръжия, свързано с препречването на СИС да получи сила. От Държавния департамент на САЩ не приемат това твърдение, но в същото време и не отричат това; казват че САЩ не приемат никакво действие, което да нарушава международното оръжейно ембарго на Сомалия. Няколко електронни писма, описващи тайни нелегални операции от частни военни компании в прекъсване на регулации от ООН, са описани от Великобританския съботен вестник Observer.
В началото на юли 2006 г. Ислямистката милиция вече има контрол над Могадишу, след втората битка за Могадишу и последната крепост на СВМАТ, до града Джоуар, пада без много съпротивление. Останалите сили на СВМАТ се оттеглят на изток и към границата с Етиопия и съюзът им се срива напълно.