Катар (, Dawlat Qaṭar), с официално наименование Държавата Катар, е държава в Западна Азия. В стандартния арабски името се произнася qɑtˤɑr, докато в местния диалект е ɡitˤar.
В началото на 2017 г. общото население на Катар е 2,6 милиона души, като 313 000 от тях са катарски граждани, а 2,3 милиона – чужденци. Официална религия в държавата е ислямът. Столица ѝ е град Доха, където живеят над 80% от жителите на държавата, а земната ѝ площ е заета предимно от равнинна, ниско разположена пустиня. Намира се на малкия Катарски полуостров на североизточния бряг на Арабския полуостров в Близкия Изток; споделя единствената си сухоземна граница със Саудитска Арабия на юг, а останалата част от територията ѝ е заобиколена от Персийския залив. Бахрейнският залив, тесен провлак в Персийския залив, разделя Катар от близкия Бахрейн.
Катар се управлява като наследствена монархия от рода Тани, откакто Мохамед бин Тани подписва договор с британците през 1868 г. за признаване на самостоятелния му статут. След края на управлението на Османската империя в началото на XX век Катар става британски протекторат и остава такъв до обявяването на независимостта си през 1971 г. Емирът на Катар, понастоящем Тамим бин Хамад ал-Тани, притежава почти цялата изпълнителна и законодателна власт съгласно Конституцията на Катар и контролира съдебната система. Той назначава премиера, (до 2020 г. – Н.Пр. шейх Халид бин Халифа бин Абдул Азиз Ал-Тани, заменен от Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим бин Джабер Ал Тани) и кабинета на Катар. Частично избраната Консултативна асамблея може да блокира законодателството и има ограничени правомощия да освобождава министри.
В страната се разработват богати залежи на нефт (запаси около 778 млн. т) и природен газ. Катар развива икономика с високи доходи, подкрепена от третите по големина в света запаси от природен газ и от нефт и е един от най-големите износители на втечнен природен газ, но и най-големият замърсител с въглероден диоксид на глава от населението в света. Заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението, и е единадесети по брутен национален доход, преизчислен в щатски долари с помощта на метода Атлас. Местната валута – катарски риал (QAR) – е с фиксиран към щатския долар по курс (3.65 QAR = 1 USD).
Страната е и част от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. През XXI век се тя превръща в средна сила в арабския свят благодарение на богатството си от ресурси, както и на разрастващата се в глобален план медийна група Al Jazeera Media Network. Нарежда се на 42-ро място в Индекса на човешкото развитие, което е третото най-високо класиране на държава в Арабския свят. Същевременно състоянието на правата на човека в Катар се оценява от учени и неправителствени организации като лошо поради ограничения на гражданските свободи, като например свободата на сдружаване, свободата на изразяване и медийната свобода, както и третирането на хиляди работници мигранти по начин, който се равнява на принудителен труд за проекти в страната. Има сведения, че по време на Арабската пролет Катар подкрепя финансово няколко бунтовнически групи. Домакинството на Световната купа по футбол през 2022 година е присъдено на Катар при спорни обстоятелства, с което Катар става първата в историята Арабска държава и първата в Близкия изток, която домакинства събитието. През 2006 г. е домакин на Азиатските игри, чието организиране и провеждане ще повтори през 2030 г.
Етимология На римския писател Плиний Стари принадлежи най-ранния летопис, отнасящ се до жителите на полуостров Катар около средата на I век, като ги нарича с името катаррей – наименование, което може да е произлязло от името на видно местно селище. Един век по-късно Клавдий Птолемей създава първата позната географска карта, която изобразява Катарския полуостров (Catara). Картата споменава и град Cadara на изток от полуострова. Терминът Catara (съответно Cataraei – за жителите) е използван до XVIII век, след което Katara се очертава като най-често признавания правопис. В края на краищата, модерното производно Катар е прието за име на страната.
География Страната заема малкия полуостров Катар, на североизточния бряг на по-големия Арабски полуостров, като се простира между 24°28′ и 26°11′ с.ш. и 50°45′ и 51°39′ и.д. На юг има сухоземна със Саудитска Арабия 53 km и ОАЕ 37 km, а от запад, север и изток е обградена от водите на Персийския залив с дължина на брегавата линия 430 km. Бреговете му са предимно ниски, заравнени, на места силно изрязани с малки заливи, обкръжени с коралови рифове.
Повърхността на Катар е изградена основно от варовици и представлява низинна, камениста, на места заблатена равнина. На запад има малки хълмове, а най-високата точка е на юг – връх Курейн Абу ал-Баул (височина 103 m).
Климатът на страната е пустинен, а валежите са много оскъдни – под 100 mm годишно и падат предимно през зимата, когато има силни бури. Средната януарска темперятура е около 16°С, средната юлска около 32°С, а максималната около 45°С. В страната няма постоянно течащи реки, а има само сухи долини (уади), по които вода протича само при епизодични интензивни валежи. Прясна вода се добива от и подземни води, но Катар разчита основно на обезсоляващите инсталации, които преработват морската вода в сладка вода за пиене. Растителността е пустинна и само в оазисите се отглеждат земеделски култури. «Большая Советская Энциклопедия» – Катар (государство), раздел (Природа) т. 11, стр. 523
Административно деление
Емирство Катар е разделено на 10 общини (на арабски: баладияхи), които понякога се превеждат и като губернатории или провинции: Ад-Доха Ал-Джувария Ал-Джумалия Ал-Кор Ал-Вакра Ар-Раян Джариян-ал-Батна Аш-Шамал Умм-Салал Месаид
История
Античност
Първите свидетелства за човешка дейност на територията на днешен Катар датират от IX – VIII хилядолетие пр.н.е. На полуострова са открити селища и инструменти, датиращи от Каменната епоха. Месопотамски артефакти, произхождащи от културата Убаид (6500 – 3800 г. пр.н.е.), са открити в изоставени крайбрежни селища. Ал Дааса е селище, разположено на западното крайбрежие на Катар, което е най-важният район от Убаид в страната и се смята, че някога е настанявало малък сезонен лагер.
Археологически материал, свързан с връзки между Вавилон и каситите и датиращ от второто хилядолетие пр.н.е. е открит на островите Ал Хор. Той свидетелства за търговски отношения между жителите на Катарския полуостров и каситите в съвременния Бахрейн. Сред артефактите са били 3 млн. счукани черупки от охлюви. Предполага се, че Катар е най-ранният известен район за производство на багрила от черупкови организми, благодарение на промишлеността, съществувала на брега.
През 224 г. пр.н.е. Сасанидската империя придобива контрол над териториите около Персийския залив. Катар играе роля в търговската дейност на империята, като допринася за набавянето на поне две стоки: скъпоценни перли и лилаво багрило (пурпур). При управлението на Сасанидите много от жителите на Източна Арабия приемат християнството след разпространението му на Изток от месопотамските християни. Изградени са манастири, а в тази епоха са основани и някои оцелели и по-нататък селища. По време на последната част от християнската епоха Катар представлява район, известен като „Бет Катрайе“ (на сирийски „къща на катарците“). Районът не се ограничава с Катар; той включва също Бахрейн, остров Тарут, Ал-Хат и Ал-Хаса.
Ранна история
Ислямът се разпространява в целия арабски регион до края на VII век в резултат на ислямизацията на местните арабски езичници. С разпространението на исляма в Катар ислямският пророк Мохамед изпраща през 628 г. първия си пратеник (Ал Ала Ал – Хадрами) до владетеля на Бахрейн (който се е простирал от съвременните брегове на Кувейт на юг от Катар, включително Ал-Хаса и Бахрейнските острови) и го подканва да приеме исляма, както вече е поканил и водачите на други тогавашни държави, като Византия и Персия. Mundhir, в отговор на Мохамед, съобщава, че приема исляма и жителите на Катар стават мюсюлмани, възвестявайки началото на ислямската ера в Катар.
По времето на управлението на Умаядите и Абасидите (в Дамаск и Багдад) е имало разрастване на търговията с района на Катар. Якут ал-Хамави, арабски историк и биограф (починал през 1229 г.) познава Катар като населено място, известно с развъждането на камили и коне, по времето на Умаядите. По време на възхода на Абасидите в Багдад се разраства перлената индустрия в богатите води около Катар. Търсенето на катарската перла се увеличава в земите на Ориента, като достигна чак до Китай. С разширяването на търговските дейности по бреговете на Катар населените територии започват да се разширяват и на север от Катар – особено в Мурваб с повече от 100 малки каменни къщи.
В началото на XVI век Португалската империя засилва своята власт и влияние над Персийския залив след като завзема Ормузкия проток. Тя създава търговски отношения с много пристанища от Персийския залив, включително Катар, където се търгуват злато, сребро, копринени тъкани, карамфил, всички видове перли, кехлибар и коне. Португалската хегемония е прекратена от флота на Османската империя, като португалците са изгонени от Катар и Оман през 1522 г.
През XVIII век мигранти създават още селища за добив и търговия по крайбрежието на днешен Катар. В началото на века хората на Бани Халид разширяват властта си в Източна Арабия – в земите между Катар и Кувейт. Морското пристанище Зубарах, което вече се е било очертало като едно от ключовите в Персийския залив, с намерения за разширяване на търговията с перли до много части на света, става щаб на администрацията на Бани Халид в Катар и главно пристанище за техния регион и страните от централните арабски територии. Продуктите, внос от индийския град Сурат през пристанището на Зубарах включват: син памук, камбейски памучни дрехи, чадри (наметала, подобни на фередже), шалове, бамбук, кафе, захар, черен пипер, подправки, желязо, калай, масло, топено масло и ориз. Някои от внесените стоки остават в Зубарах за ползване на място, а останалите са транспортирани с камили.
Управлението на Бахрейн (1783 – 1868 г.) През 1783 г. Катар е завладян от рода Ал-Халифа от Бахрейн и придобива правен статут на зависимост. През 1821 г., като наказание за пиратство, кораб на Източно-индийската компания бомбардира Доха, унищожавайки града и принуждавайки стотици негови жители да избягат, макар и да нямат представа защо са нападнати. В резултат, катарски бунтовнически групи започват да се появяват за да се борят с Ал-Халифа и да търсят независимост от Бахрейн. През 1825 година е създадена Камарата на Тани с шейх Мохамед бин Тани, като първи ръководител. Ал-Халифа се опитват да потушат недоволството по протежението на източното крайбрежие на Катарския полуостров със сила, изпращайки през 1867 г. масивни военноморски сили към Ал-Уакра. Това довежда до морската Катаро-бахрейнска война от 1867 – 1868, в която бахрейнските сили разрушават и разграбват Доха и Ал-Уакра.