„Народни песни на македонските българи“ е етнографски сборник с български народни песни, събрани от Стефан Веркович, смятан за „най-ценния му принос в областта на българската фолклористика“. Излиза с предговор на сръбски език в 1860 година в Белград под заглавието „Народне песме македонски Бугара“.
Книгата е вторият голям сборник с български народни песни след излезлия в 1855 година „Болгарские песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“ на Петро Безсонов. Съдържа 335 народни песни, които са лирични и затова са наречени в заглавието женски. Песните са събирани от Веркович при престоя му като сръбски агент в южномакедонския град Сяр от 1855 година насетне. Заглавието, посвещението на княгиня Юлия Обренович, предговорът, бележките и обясненията към песните са на сръбски език, а в края има обяснение на сръбски на непознати български думи. Песните обаче са на оригиналния български език, както го нарича и самият Веркович.
Произход на песните
+ Брой песни Селище Околия 235 Просеник Сярско 36 Горно Броди Сярско 7 Лехово Валовищко 4 Добринища Разложко 40 Велешко 12 Дебър Дебърско 1 Крушево Прилепско
Така огромната част от песните са от сярското село Просеник – записани от живеещата в Сяр певица Дафина Просенишка, наречена от Веркович „българската Омирка“. Другите песни също са записвани в Сяр – тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града. Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „Български народни песни“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.
В обширния предговор Веркович очертава етническите граници на южните райони, населени с „български славяни“:
Предговорът е с характер на етнографски очерк за българите в Македония и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“. Цел на предговора е да даде верни етнографски данни за българския характер на Македония, тъй като гръцките, както и някои западни автори тенденциозно „тези предели ги наричат гръцки“.
Сборникът е издаден за втори път на български от Петър Динеков в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.
Още в предговора Веркович изяснява, че замисля да издаде втори том на сборника с трапезни и юнашки песни, а по-късно ще записва народни приказки и предания. Поради ангажираността си в диспута около „Веда Словена“, не успява да го осъществи приживе и събраните от него материали са издадени като „Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ“ в 1920 г. в Петроград и „Lidové povídky jihomakedonské“ в 1932 г. в Прага.
Външни препратки Народне песме македонски бугара - Београдъ 1860 – US archive, Stanford libraries (full scanned copy) Народни песни на македонските българи. Под ред. на Т. Моллов. Варна, LiterNet, 2007 Народне песме македонски бугара, Београдъ, Правителственомъ Кньигопечатньомъ, 1860
Бележки
* Категория:Книги за Македония Категория:Книги от 1860 година Категория:Научни книги Категория:Горно Броди Категория:Македонски българи Категория:Стефан Веркович