Обицо I д’Есте (; * ок. 1110, Есте; † ок. 25 декември 1193, Ферара, Папска държава) е италиански благородник от сем. Есте, маркиз на Есте (1137 – 1193), от 1182 г. подест на Падуа, от 1184 г. маркиз на Милано и на Генуа и от 1187 г. господар на Ферара.<ref>ESTE, Obizzo d], treccani.it</ref> Той е първият, който носи титлата „маркиз на Есте“

Произход Той е първото дете на Фолко I д’Есте († 1128),Obizzo I d'Este, fmg.ac маркиз на Есте и родоначалник на рода Есте, и на неизвестна жена. Има четири братя и една сестра: Ацо IV († ок.1145) Бонифацио (†1163) Фолко († ок.1178) Беатриче (*1075, †1110), вероятна съпруга на Алфонсо VI ди Леон или на член на сем. Катанеи от Лендинара Алберто († 1184)

Биография Жени се през 1124 г. и има син Ацо V д’Есте, който умира преждевременно през 1193 г. Той е сред първите членове на рода, официално споменати с титлата маркиз – титла, идваща от рода на Обертенгите, маркизи на Тоскана, и след това потвърдена от почетните титли на император Фридрих I Барбароса.Luciano Chiappini, След смъртта на братята успява да обедини отново под своя власт всички италиански владения, принадлежали на баща му Фолко и на дядо му Алберто Ацо II. Постига рядък престиж за времето си и през целия си живот получава признание както от императора, така и от папата, като знае как дипломатично да поддържа позиция, оценена и в двете области.

През октомври 1163 г. помага на император Фридрих Барбароса да се бие срещу Верона, Падуа и Виченца, съюзявайки се с Павия и Мантуа, в неговия трети поход в Италия и по-късно получава от императора упражняването на апелативна присъда във Веронската марка. След това влиза в Ломбардската лига през 1167 г., сформирана от комуните, за да се противопостави на император Барбароса.

Когато през 1177 г. отива във Венеция, за да присъства на подписването на Венецианския мир и е придружен от свита от 180 мъже, като по този начин потвърждава нарастващото си политическо влияние. През същата година е назначен за подест на Падуа. През 1183 г. е споменат в член 22 от Констанцкия мир (Opizoni marzonis).MGH През 1184 г. Фридрих Барбароса му дава титлите на маркиз на Милано и на ГенуаClaudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011,, с. 41.

Междувременно във Ферара Обицо I се оказа въвлечен в борбата между двете фракции, водени от могъщите семейства Аделарди и Салингуера, първите гвелфи, а вторите гибелини. Планът да ожени своя внук, бъдещият Ацо VI, за Маркезела Аделарди, не може да бъде реализиран поради преждевременната й смърт през 1186 г. и Обицо на практика става лидер на фракцията на гвелфите. Този избор на поприще се оказва решаващ за богатството на сем. Есте, което от този момент започва да придобива все по-голяма тежест в местния баланс на силитеvoce:Este, in с. 396.

През 1187 г. папа Урбан III идва във Ферара, пристигайки от Верона и възнамерявайки да отлъчи императора, но няма време да го направи, тъй като умователно не изпитва неудобство пред Барбароса.

Краят на живота на Обицо I е белязан от спор за наследство с вдовицата и дъщерите на брат му ира малко след пристигането си в града. Това обстоятелство се оказва щастливо за семейство Есте, което следАлберто. Последният е определил дъщерите си за наследници, но Обицо смята, че Есте и Ровиго са част от неговите владения, спорът е отнесен пред императора и херцога на Бавария, които се съгласяват с Ацо. Последвалият спор с жителите на Есте завършва по същия начинTrevor Dean. Obizzo d'Este, in Dizionario Biografico degli Italiani. Treccani. Volume 43, 1993..

Обицо умира на Коледа през 1193 г. и начело на семейството не е наследен от сина си Ацо V, който умира преждевременно през същата година, а от своя внук Ацо VI д'Есте.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 43

Брак и потомство Жени се два пъти:

∞ 1. 1124 за неизвестна жена, от която има един син: Ацо V д’Есте (* 1125, † 1193); ∞ 1339 за неизвестна жена, от която има син и дъщеря;

∞ 2. за София да Лендинара († сл. 1236), от която има един син и четири дъщери: Герсенда д’Есте; Фора д’Есте; Аделаида д’Есте; Томазина д’Есте; Бонифацио д'Есте († 7 юни 1228).

Източници Trevor Dean, Este, Obizzo d', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 43 (1993) Carlo Antolini, Il dominio estense in Ferrara:L'acquisto, Ferrara, Premiata Tipografia Sociale, 1896 Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011 Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. D'Este, Torino, 1835 (EN) MARCHESI d'ESTE, SIGNORI di FERRARA, na fmg.ac (FR''') [https://web.archive.org/web/20131020191026/http://www.genroy.fr/este.htm GENEALOGIE DES DUCS DE MODENE ET FERRARE Maison d'ESTE, на genroy.fr''

Бележки

Категория:Дом Есте Категория:Маркграфове в Италия Категория:Италианска аристокрация Категория:Родени през 12 век