Четвърти армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1891 година и взел участие Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
История Историята на полка започва в началото на 1890 година, когато с указ №5 в Шумен е формирана Шуменската крепостна батарея. На 30 април 1891 г. е преместена на гарнизон във Видин и реорганизирана в батальон. Получава наименованието Видински крепостен батальон. Под това име взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). През 1915 г. е преименуван на Видински крепостен артилерийски полк, а по-късно на Трети видински тежък артилерийски полк, под което наименование участва в Първата световна (1915 – 1918).
Първа световна война (1915 – 1918) Полкът взема участие във войната под командването на полковник Павел Павлов.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Офицери: 36Чиновници: 3Подофицери и войници: 1989 Коне: 266Волове: 1878 Обикновени коли: 771 Пушки и карабини: 35Оръдия: 32
В началото на войната полкът е в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия.
След края на войната, във връзка с клаузите на Ньойския мирен договор от декември 1920 г. полкът се преформира като Видински укрепен пункт, взема участие в Септемврийското въстание през 1923 г., като действа в района на Ломската околия. През февруари 1928 г. е реорганизран в полк съставен от 4 батареи, но до 1935 г. носи явното наименование укрепен пункт.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 200 (Цит: ЦВА, ф. 142, а.е. 456)
Втора световна война (1941 – 1945) В периода (1941 – 1944) полкът е на Прикриващия фронт и е разположен в района на с. Кирилово. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Слави Кацаров, като влиза в 4-та армия, състои се от 4 отделения и води военни действия в района на Велес. През ноември 1944 се завръща и е демобилизиран, като 4-тото му отделение взема участие във втората фаза на войната в състава на 1-ви български армейски артилерийски полк (1-ва армия).Ташев, стр. 370 – 371 (Цит: ЦВА, ф. 142, а.е. 456)
Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.
Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Шуменска крепостна батарея (1890 – 30 април 1891) Видински крепостен батальон (30 април 1891 – 1915) Видински крепостен артилерийски полк (1915 – 21 септември 1915) Трети видински тежък артилерийски полк (21 септември 1915 – декември 1920) Видински укрепен пункт (декември 1920 – февруари 1928) Четвърти армейски артилерийски полк (февруари 1928 – 1945)
Командири Полковник Велико Кърджиев Подполковник Павел Павлов (от януари 1915 г.) Подполковник Владимир Филипов (3 ТАП) Подполковник (полк. от 06.05.1940) Драгия Дрехаров (1936 – 1940) Подполковник Константин Чешмеджиев (1941 – 1944?) Полковник Бончо Бончев (14 септември 1944 – 5 октомври 1944) Подполковник Слави Кацаров (от 5 октомври 1944 – 1946?)
Бележки
Източници
Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:Военни формирования, формирани през 1890 година Категория:Български артилерийски полкове Категория:Основани в България през 1890 година