Джордж Стайнър () е американски литературен критик, есеист, философ, романист и педагог. Професор по англицистика и сравнително литературознание в Женевския университет (1974–1994), професор по сравнително литературознание в Оксфордския университет (1994–1995) и професор по поезия в Харвардския университет (2001–2002)
Биография Роден е на 23 април 1929 г. в Ньой сюр Сен, предградие на Париж. Родителите му са австрийски евреи. Първоначално учи в родния си град (оказвайки се един от двамата в класа в лицея, които са оцелели при Холокоста Maya Jaggi, George and his dragons, The Guardian, 17 март 2001.), а след 1940 г., когато семейството му емигрира в САЩ, учи във френския колеж в Манхатън, Ню Йорк. Полиглот, от детството си той говори свободно на немски, френски и английски. През 1944 г. получава американско гражданство. Завършва Чикагския (бакалавърска степен, 1948) и Харвардския университет (магистърска степен, 1950). Докторска степен получава в колежа „Байол“ на Оксфордския университет (1955), където е Роудсов стипендиант преди това (1950). През 1952–1958 г. преподава в колежа „Уилямс“ в Масачузетс. През 1952–1956 г. е член на редколегията на лондонското списание „The Economist“. Преподава в Принстън, Инсбрук, Кембриджкия университет, а през 1974–1994 г. – в Женевския университет, където се пенсионира.
Постоянен сътрудник е на „Ню Йоркър“, „Гардиън“ и „Таймс Литерари Сапълмънт“.
През 1955 г. сключва брак с историчката Зара Шаков, с която имат син и дъщеря. Синът му, Дейвид Милтън Стайнър (р. 1958), е комисар по образованието на щата Ню Йорк (2009–2011), а дъщеря му, Дебора Тарн (р. 1960), е професор по класическа филология в Колумбийския университет.
Той е специалист по сравнително литературознание, но областта на научните му занимания е много по-широка и включва публикации по философия на езика и теория на превода, библеистика и омирознание.
Почетен доктор на много университети в Европа и САЩ.
Стайнър е автор и на няколко стихосбирки, три сборника с новели, както и на повестта за Холокоста „Транспортирането на господин Адолф Х. в Сан Кристобал“ (1979) и на автобиографията „Печатни грешки“ (1997).
Сред множеството награди, които са му присъдени, са и наградата за разказ „О. Хенри“ (1959), наградата „Лудвиг Бьорне“ (2003) и международната награда „Алфонсо Рейес“ (2007).
Признание и награди Стипендия „Роудс“ (1950) Гугенхаймова стипендия (1971–72) Кавалер на Ордена на почетния легион от Правителството на Франция (1984) Награда „Мортън Заубъл“ на Американската академия за изкуства и литература (1989) Медал на крал Алберт на Съвета по приложни науки на Белгийската академия Почетен член на колежа „Байол“ на Оксфордския университет (1995) Награда за литературна критика „Труман Капоти“ на Станфордския университет (1998) Награда на принца на Астурия в раздел Комуникации и хуманитаристика (2001) Член-кореспондент на Британската академия Почетен член на Кралската академия по изкуствата Почетен доктор по литература на: Университета на Източна Англия (1976) Католическия университет в Лувен (1980) Колежа Маунт Холиок (1983) Бристолския университет (1989) Глазгоуския университет (1990) Лиежкия университет (1990) Ълстърския университет (1993) Университета „Дърам“ (1995) Колежа „Куин Мери и Уестфийлд“ на Лондонския университет (2006) Болонския университет (2006) Лисабонския университет (2009)
За поезията и художествената си проза също е отличаван със значими награди, сред които: Remembrance Award (1974) за Language and Silence: Essays 1958-1966. PEN/Macmillan Silver Pen Award (1992) за Proofs and Three Parables. PEN/Macmillan Fiction Prize (1993) за Proofs and Three Parables. JQ Wingate Prize for Non-Fiction (поделена между него и Луис Кехоу и Силвия Роджърс) (1997) за No Passion Spent. „Награда Лудвиг Бьорне“ (2003)
Библиография
Fantasy Poets Number Eight. Fantasy Press, Eynsham, 1952. (Седем стихотворения) Tolstoy or Dostoevsky: An Essay in Contrast, Faber and Faber, 1960 The Death of Tragedy, Faber and Faber, 1961 Homer: A Collection of Critical Essays, 1962 Anno Domini: Three Stories, Faber and Faber, 1964 The Penguin Book of Modern Verse Translation, Penguin, 1966 Language and Silence: Essays 1958-1966, Faber and Faber, 1967 Poem Into Poem: World Poetry in Modern Verse Translation, Penguin, 1970 In Bluebeard's Castle: Some Notes Towards the Redefinition of Culture, Faber and Faber, 1971 Extraterritorial: Papers on Literature and the Language Revolution, Faber and Faber, 1972 The Sporting Scene: White Knights of Reykjavik, Faber and Faber, 1973 Nostalgia for the Absolute, 1974 After Babel: Aspects of Language and Translation, Oxford University Press, 1975 Why English?, Oxford University Press, 1975 Contemporary Approaches to English Studies, Heinemann Education, 1977 Has Truth a Future?, BBC, 1978 – The Bronowski Memorial Lecture 1978 Heidegger, Fontana Modern Masters, 1978 On Difficulty and Other Essays, Oxford University Press, 1978 The Uncommon Reader, 1978 The Portage to San Cristobal of A.H., Faber and Faber, 1981 Antigones, Clarendon Press, 1984 George Steiner: A Reader, Penguin, 1984 A Reading Against Shakespeare, University of Glasgow, 1986 Treblinka, 1986 Real Presences: Is There Anything in What We Say?, Faber and Faber, 1989 Proofs and Three Parables, Faber and Faber, 1992 What is Comparative Literature?, Clarendon Press, 1995 – an inaugural lecture before the University of Oxford, UK on October 11, 1994 Homer in English, Penguin, 1996 (съставител) No Passion Spent: Essays 1978-1996, Faber and Faber, 1996 The Deeps of the Sea, and Other Fiction, Faber and Faber, 1996 Errata: An Examined Life, Weidenfeld and Nicolson, 1997 Grammars of Creation, Faber and Faber, 2001 Lessons of the Masters, Harvard University Press, 2003 The Idea of Europe, Nexus Institute, 2004 Nostalgia for the Absolute, House of Anansi Press, 2004 At Five in the Afternoon, в Kenyon Review, 2004 (носител на наградата „Пушкарт“ в раздел Художествена проза) Le Silence des Livres, Arléa, 2006 My Unwritten Books, New Directions, 2008 George Steiner at The New Yorker, New Directions, 2008 Les Logocrates, L'Herne, 2008 A cinq heures de l'après-midi, L'Herne, 2008 (художествена проза) Ceux qui brûlent les livres, L'Herne, 2008 The Poetry of Thought: From Hellenism to Celan, New Directions, 2011
На български
„Моите ненаписани книги“. Превод от английски Стоян Гяуров. София: Изток-Запад, 2013, 236 с. ISBN 978-619-152-304-7 Джордж Стайнър, „Думи, думи, думи“, откъс от „Моите ненаписани книги“, Портал за култура, изкуство и общество, 3 февруари 2014 г.Сава Славчев, „Джордж Стайнър - ерудитът след Вавилон“, рец. във в. „Стандарт“, 12 август 2015 г. „След Вавилон: аспекти на езика и превода“. Превод от английски Елена Филипова. София: Изток-Запад, 2014, 704 с. ISBN 978-619-152-423-5Джордж Стайнър, Откъс от „След Вавилон: аспекти на езика и превода“ , сайт на издателство Изток-Запад.
За него Reading George Steiner. / Nathan A. Scott, Ronald A. Sharp, eds. Baltimore: Johns Hopkins UP, 1994 Platon et les poetès: hommage à George Steiner. Genève: Unité de Littérature Compareé, Faculté des lettres, 1996. Castañón A. Lectura y catarsis: tres papeles sobre George Steiner. México: Ediciones Sin Nombre; Ediciones Casa Juan Pablos, 2000 Asensio J. Essai sur l'œuvre de George Steiner: la parole souffle sur notre poussière. Paris: L’Harmattan, 2001 George Steiner. / Dir. par P.-E. Dauzat. Paris: L’Herne, 2003 Knight C.J. Uncommon readers: Denis Donoghue, Frank Kermode, George Steiner and the tradition of the common reader. Toronto: University of Toronto Press, 2003 Dauzat P.E. George Steiner: la culture contre la barbarie. Paris: Magazine littéraire, 2006.
Източници
Външни препратки Джордж Стайнър във Fantastic Fiction Джордж Стайнър в Contemporary Writers Джордж Стайнър в Encyclopædia Britannica Джордж Стайнър в L’Encyclopéde de L’Agora
Текстове на Джордж Стайнър в Либерален преглед Текстове за Джордж Стайнър в блога на Стоян Гяуров Императорът на сладоледа Джордж Стайнър, „Достатъчно ли е това?“ (портрет на Ханс-Георг Гадамер), превод от английски език Михаил Ненов, в. „Литературен вестник“, бр. 14, 11 април 2001 Елизабет Леви, „Джордж Щайнер: Капитализмът гарантира всичко, освен надеждата“, превод от френски език Галя Дачкова, „Гласове“, 10 февруари 2020 (по „Поан“)
Категория:Американски литературни теоретици Категория:Американски литературни критици Категория:Американски есеисти Категория:Американски романисти Категория:Американски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Възпитаници на Чикагския университет Категория:Възпитаници на Оксфордския университет Категория:Възпитаници на Харвардския университет Категория:Преподаватели в Харвардския университет Категория:Принстънски университет Категория:Евреи във Франция Категория:Евреи в САЩ Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Доктор хонорис кауза на Глазгоуския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Лиежкия университет Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Хора от Ньой сюр Сен Категория:Починали в Кеймбридж