Таха Хусейн (; ) е египетски литературовед, философ, историк и писател. Считан е за един от най-влиятелните писатели и интелектуалци на Египет. Четиринадесет пъти е номиниран за Нобелова награда.

Биография и творчество Роден е на 15 ноември 1889 г. в село Избет ел Кило до Магага, Миня, Египет, седмо от 13-те деца в семейството. На четири години губи зрението си заради инфекция и погрешно лечение. Изучава в родното си село арабски език, математика и Корана. През 1902 г. отива да учи арабска литература и религия в университета Ал-Азхар в Кайро. Следването си по-късно описва в автобиографичната повест „Дните“.

През 1908 г. постъпва в новооткрития Каирски университет, който завършва през 1914 г. с докторска степен за арабския поет и философ Ал Маари. Продължава образованието си с магистърска степен в Университета в Монпелие във Франция и с докторска работа за социалната философия на Ибн Халдун в Сорбоната. Във Франция през 1917 г. се жени за Сузане Бресо (1917 – 1973).

След завръщането си в Египет става преподавател по история в Каирския университет. В периода 1943 – 1946 г. е ректор на Александрийския университет, в периода 1950 – 1952 г. е министър на образованието на Египет, а от 1965 г. е президент на Академията за арабски език в Кайро. Работи и като редактор на различни вестници и е автор на много статии. Бил е и преводач и литературен критик.

Наричан е „декан на арабската литература“. През 1973 г. е удостоен от ООН с награда за защита на правата на човека.

Умира на 28 октомври 1973 г. в Кайро на 83-годишна възраст.

Произведения

Серия „Голямото заселване“ (Greater Sedition) Osman (1946) Ali and His Sons (1953)

Екранизации 1959 Зовът на славея, دعاء الكروان 1970 El Hob El Daye'

Източници

Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в „Енциклопедия Британика“ Биография и библиография във „Философите на Арабия“

Външни препратки

Категория:Египетски писатели Категория:Египетски философи Категория:Възпитаници на Университета на Монпелие Категория:Възпитаници на Каирския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет