Не персе () е индиански народ в Съединените американски щати. Доминиращо племе в южната част на Платото. Преди европейския контакт контролират територия от 69 000 км2, простираща се около средните части на реките Снейк Ривър и Клиъруотър и северната част на басейна на Салмън Ривър в централно Айдахо и прилежащите части на Орегон и Вашингтон.
Племето може би е най-известно с битките си с армията на САЩ по време на Войната не персе от 1877 г., когато 750 членната група Уалоуа, водена от вожда Джоузеф ловко се измъква от преследващите я над 2000 редовни американски войници в продължение на 4 месеца, които я следват 1600 мили през пресечения терен на Айдахо, Уайоминг и Монтана. Групата най-накрая е принудена да се предаде само на 45 км от границата на Канада. По същото време драматичният „Поход на не персе“ е на първите страници на вестниците в Съединените щати.
Име и език Името на племето произлиза от френски и означава „пробит нос“, въпреки че такава практика не е била често срещана сред членовете му.Nez Perce Самите те се наричат Нимипу – нашите хора. Говорят език с два диалекта, класифициран към Сахаптинското езиково семейство, близък с езиците на уола уола и якима.Не персе
Население Джеймс Муни изчислява популацията на племето на около 4000 души през 1780 г. През 1805 г. Луис и Кларк записват, че са около 6000. До 1853 г. племето се стопява до около 1700 вследствие на епидемии. През 1937 г. са регистрирани общо 1426 не персе.В началото на 21 век племето има общо около 6500 записани членове.Nez Perce, britannica.com.
Подразделения
Подобно на останалите племена от Платото не персе не е единно племе, а съвкупност от множество малки автономни групи, носещи обикновено името на съответния поток на който е разположено основното им село. Общото между тях е единствено, че всички те се наричат „нимипу“ – „хора“. Групите се сближават повече и формират племенно единство по-късно заради необходимостта да се защитават по-ефективно от набезите на прерийните племена. По езиков принцип се подразделят на горни и долни. Всяка група има едно или повече постоянни зимни села и няколко риболовни лагера. Групата е ръководена от мирновременни и военни вождове като военните вождове упражняват своята власт по време на конфликт. Вождовете обикновено са избирани по заслуги, но честа практика е и син да наследи баща си на поста. Властта на вождовете е ограничена от Съвета на старейшините формиран от всички вождове в групата и старите уважавани мъже. Решенията в Съвета винаги се взимат с консенсус. Жените не могат да избират и да бъдат избирани за вождове.
Групите са съставени от свързани разширени семейства. Всяко автономна село или група има водач, който отговаря само за собствените си последователи. Когато е необходимо да се вземе важно решение водачите на различните групи заедно с уважавани шамани, старейшини и ловни и военни лидери се срещат на общ съвет и се опитват да стигнат до консенсус.Не персе, encyclopedia.com.
Джон Рийд Суонтън дава следните имена на техните групи:
Нуксиуепу, Сахатпу, Уауаипу, Алмотипу, Пинеуеуеуипу, Токалатоину и други групи живеят далеч надолу от Люистън по Снейк Ривър.
Едуард Къртис дава имената на 58 групи, които са групирани в 4 подразделения според местообитанието:
Снейк Ривър – от Туканон Крийк до Клиъруотър:
Клиъруотър и притоците и:
Снейк Ривър – от Клиъруотър до Имнаха: Хесотоину – на устието на Асотин Крийк, Вашингтон Анатоину – при устието на Майл Крийк Хасуейуеуипу – на устието на малък поток срещу Асотин, Айдахо Уауаитспу – южно от Асотин на Снейк Ривър Илакапатпу – близо до устието на Кептън Джонс Крийк Хатауйшинме – на устието на Кептън Джонс Крийк, Айдахо Уеуиме – на малък поток вливащ се в Снейк Ривър, Айдахо Имахаипу – срещу Уеуиме, Вашингтон Инантоину (Уалуама, Уалоуа) – на Снейк Ривър, между Кептън Джонс Крийк и Гранд Ронд Саканма – на Снейк Ривър, от Гранд Ронд до Салмън Ривър Имнаха (Имнама) – в долината на река Имнаха, Орегон. Тази група включва няколко малки селца.
Салмън Ривър и притоците и: Таманмаму – около устието на Салмън Ривър в Айдахо Нипехеме – близо до Уайтбърд Крийк на Салмън Ривър, Айдахо Ламата (Ламтама) – на Уайтбърд Крийк. Тази група включва няколко малки групички по притоците на Салмън Ривър.
Култура Преди да се сдобият с коне в началото на 1700-те, живеят в полуподземни жилища, покрити с клони и пръст, водейки полуномадски начин на живот като ловци, риболовци и събирачи на диви храни. Използването на конете бързо променя начина им на живот, позволявайки им да търгуват със съседните племена и да предприемат ежегодни пътувания до равнините за лов на бизони. Контакта с племената от Великите равнини и Тихоокеанското крайбрежие внася промени в живота им като стила на обличане и нови жилища. Богатите степи в територията им позволява на племето да развъди едни от най-големите стада коне, превръщайки ги в квалифицирани животновъди.Не персе, encyclopedia.com.
Жилища Преди да се сдобият с коне, хората живеят в къщи покрити с растителен материал. През лятото се местят често в търсене на храна като за подслон използват навеси (leanto), състоящи се от дървена рамка, покрит и с рогозки. Зимните, постоянни жилища представляват дървени структури от пръти построени около големи ями покрити с кедрова кора, пелин, трева и пръст. Във всяко жилище обикновено се помещават няколко семейства, а едно село може да се състои от пет или шест такива домове. Когато конете увеличават мобилността им и контакт с други племена зачестяват, започват да строят по-големи и по-сложни домове, достигайки понякога до 30 м дължина и побиращи повече семейства. Също така започват да използват редовно и типитата.Не персе
Облекло Традиционното им облекло било изработвано от кедрова кора и еленови и заешки кожи. Мъжете носели набедреник, мокасини и наметала в по-топлото време, а през зимата слагали кожени ризи и гамаши. Жените носели рокли и характерните шапки, изплетени от изсушени листа и растителни влакна. След като пристига конят, възприемат прерийният стил на обличане.Не персе, encyclopedia.com.
Политическа организация Като при много от групите в Платото, и при не персе липсва обща племенна организация. Основно политическо обединение е местната група, състояща се от няколко свързани разширени семейства. Всяка група е автономна и има най-малко едно зимно постоянно село и няколко временни риболовни лагера. Някои райони за препитание са считани за обща племенна собственост. Групата обикновено носи името на потока или реката, на които е построено основното село. Групата се ръководи от мирновременен вожд и Съвет на старейшините. Вождовете били избирани по заслуги, но имало и случаи синове да наследяват бащите си. Жените не могат да бъдат избирани за вождове. По време на конфликт командва военен вожд. Когато трябва да се вземе важно решение, отделните вождове на групите заедно с уважавани старци и шамани се събират на общ съвет и се опитват да стигнат до консенсус.Не персе
Брак, семейство Всички изработени неща са собственост на този, който ги е направил, но мъжът се счита за собственик на цялото имущество при необичайните и редки случаи на развод. Младите неженени мъже спели заедно в колибата за изпотяване, която служела и като младежки клуб. Жените обикновено се омъжвали след навършване на 14 години. Полигамията била обща. Абортите и разводите много редки. Прелюбодеянието се наказвало строго.Не персе
Прехрана Водели полуномадски начин на живот, следвайки сезоните. През топлото време ловували и събирали диви растителни храни, а в студеното време ловяли риба в реките и езерата. Рибата, особено сьомгата е основна храна и голяма част от улова се съхранявал за зимата. Храните от животински произход включват елени, лосове, планински овце, зайци и други дребни животни. След като се сдобиват с коне ежегодно започват да посещават Равнините да ловуват бизони. Жените събирали корени камас, диви моркови и лук и горски плодове. Други храни включват птици и птичи яйца. Не персе, encyclopedia.com.
Религиозни вярвания Религиозните им вярвания са центрирани около сдобиването с духове-помощници. Вярвали, че всички живи същества и самата природна среда са тясно свързани помежду си и отделно с хората. Всеки не персе имал връзка с природата под формата дух-помощник или „уякин“. По време на пубертета всеки трябвало да се сдобие с такъв дух-помощник. Младежите напускали селото и отивали на усамотени места, където постели и се молели, за да намерят своя „уякин“. Той се явявал на младежа по време на сън или видение под формата на някакъв предмет или животно и му ставал помощник за цял живот.
До договора от 1863 г. като цяло не пресе са били предразположени към белите заселници и християнските мисии в региона. Но с продължаващата загуба на племенни земи, християнството се превръща в основен проблем за разцепление в племето. Бялата култура не само въвежда нови инструменти и оръжия, но и въздейства необратимо върху традиционния начин на живот. Епидемиите, уискито и загубата на земя са други фактори, които водят до отчаяние хората. С течение на времето тези промени и катаклизми водят до появата на редица Пророчески движения, които са насочени към възстановяване на традиционните религия и начин на живот и изгонването на белите от областта.Не персе, encyclopedia.com.
История Някъде около 1730 г. не персе се сдобиват с коне и от полуномади ловци, риболовци и събирачи бързо се превръщат в ловци на бизони. Те бързо стават майстори в ездата и животновъди. Няколко десетилетия на мирен лов и търговия приключват около 1775 г., когато чернокраките, въоръжени с огнестрелно оръжие получено чрез търговията с кожи с белите търговци, започват дълъг период на конфликти в западна Монтана. Така, доста преди да срещнат първите бели, не персе са били изложени на въздействието на евро-американската технология.Не персе, encyclopedia.com.
Среща с европейците Първата среща на не персе с белите е през 1805 г., когато помагат на изнемощялата експедиция на Луис и Кларк да преживее зимата и да стигне безпрепятствено до Тихия океан. През следващите 50 години племето се хвали, че никога не са убивали бял човек.През следващите няколко десетилетия, племето създава приятелски отношения с френско-канадските и американски търговци на кожи, с мисионерите и заселници. По искане на племето методисткият свещеник Хенри Спалдинг основава мисия близо до Лапуай през 1836 г. Три години по-късно е основана друга мисия в Камия.
Броят на белите заселници в Северозапада се увеличава през средата на 1800-те, но не персе успяват да избягват много от конфликтите, които тормозят други племена в района.Не персе, encyclopedia.com.
Отношения със САЩ През 1855 г. губернаторът на Територията Уошингтън, Айзък Стивънс свикал вождовете им на съвет. На съвета племето се разделя на две, едни се отказват от земите си за сметка на резерват, а останалите не искали да се разделят със земята си. През 1865 г. им е предоставен нов договор, с който се отнема долината Уолоуа и 3/4 от останалата им територия като им се оставя един малък резерват в Айдахо. Повечето от вождовете отказват да подпишат договора, който наричат Договора на крадците. Пред многократните им протести пред властите, накрая на 16 юни 1873 г. президента Юлисис Грант закрива долината Уолоуа за заселване и забранява на белите да влизат в нея. Но заселниците не спазват закона и продължават да пасат добитъка си в долината. На всичкото отгоре пристигат и множество златотърсачи, а търговците постоянно крадяли конете на индианците. Във Вашингтон белите политици обвинявали за безредиците и кражбите не персе и постоянно парадирали, че са заплаха за мира в района.
Дългия поход за свобода