Кастелнуо̀во Нѝгра (; , Кастелнеув Нигра) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Административен център на общината е село Сале Кастелнуово (Sale Castelnuovo), което е разположено на 162 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 407 души,Popolazione residente al 1° Gennaio 2025 per sesso, età e stato civile (n)Comune: Castelnuovo Nigra Посетен на 22 януари 2026 от които 29 са чужди граждани.
То е рождено място на известния италиански дипломат, писател, преводач и фолклорист Костантино Нигра.
География, aдминистративно деление и население
Намира се на 828 m надморска височина, в последните издатъци на Предалпите към планините Верцел, Куиндзейна и Пал, в долината Вале Сакра (Свещена долина). Благодарение на разположението си по хълмовете, заобикалящи равнината на Канавезе, и на благоприятния климат местността е предпочитано място за лятна почивка и за екскурзии.
Общината е образувана от обединението на две села: Вила Кастелнуово и по-голямото Сале Кастелнуово, където се намира кметството и откъдето произлиза названието на жителите (салези). Първото е разположено в подножието на обруления Монте Калво, а второто – по билото над потока Пиова (ляв приток на Орко). Територията, включително специалната зона Верцел (необитаема планина), има неправилен геометричен профил и силно изразени височинни разлики, достигащи до 2551 m.
Селото граничи с десет общини: Чинтано, Колерето Кастелнуово, Борджало, Вистрорио, Руельо, Кастеламонте, Фрасинето, разпръсната община Вал ди Ши, Траверсела и разпръсната община Валкиуза. Намира се на 40,2 км от Торино и на 116 км от Милано.
Има следните подселища (на итал. frazioni)Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи: Кадемониале, Карето Супериоре, Карето Инфериоре, Алпета, Чиколелио, Морис, Понтиля, Кантело, Филипи, Труко, Вай, Косте и Фореста.
Заедно с Борджало, Кастеламонте, Киезануова, Чинтано и Колерето Кастелнуово е част от Планинския съюз „Вале Сакра“ (Unione montana Valle Sacra).
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 407 души, от които 29 са чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния – 25 души. Български граждани липсват.
Топоним Топонимът има ясно значение: в древността селището е известно като Сале Кастелнуово, а по-късно приема името Кастелнуово Нигра в чест на своя прочут гражданин Костантино Нигра. Формата Castellum Novum, засвидетелствана през 1198 г., се редува с по-класическата Castrum Novum от 1205 г.
История Първите документирани сведения за селището датират от Средновековието, когато то е собственост на благородническия род графове Сан Мартино. През XIV век местното население, подложено на злоупотреби, несправедливости и тежки данъци, се включва в бунта на Тукините (на итал. Tuchinaggio), стремейки се да се освободи от феодалното потисничество.
По време на Войната за испанското наследство селището е нападнато от френските и испанските войски.
През Втората световна война Кастелнуово Нигра се превръща в опорен пункт на множество групи от италианската съпротива.
Забележителности
Замък на Сан Мартино През 1120 г. Гулиелмо I ди Сан Мартино придобива титлата граф на Сан Мартино и Кастелнуово. Наследява го синът му Гуала, който през 1202 г. закупува правото на десятък върху Кастелнуово. От оскъдните сведения може да се заключи, че замъкът датира приблизително от този период. Построен е на място, където вече са съществували останки от древно укрепление или сигнална кула; следи от тях все още личат в основите. Именно поради това новата постройка получава името Кастелнуово („Нов замък“). Замъкът вероятно участва в бунта на Тукини-те между 1386 и 1391 г., макар точни данни да липсват.
В средата на XVI век, по време на продължителните френско-испански войни между Франсоа I и Карл V, замъкът е освободен от испанците, но скоро след това е обсаден и окупиран от френските войски. Само 15 дни по-късно е върнат отново под испански контрол. Тези военни действия нанасят сериозни щети на основната сграда и принуждават собственика, граф Помпео I, през 1611 г. да закупи нов дом в близкия Кастеламонте и да се премести там със семейството си. От този момент нататък следите на замъка постепенно се губят. Той е поверен на земеделците и на Контадото Божие, които продължават да го обитават и обработват околните земи. Сигурно е, че дори в началото на XX век част от сградата все още е била обитаема, макар и при значителни неудобства.
През 1980 г. случайно е открит т.нар. Цикъл „Проди“ на Вила Кастелнуово (Ciclo dei Prodi di Villa Castelnuovo), след като по-късна мазилка пада и разкрива стенопис от втората четвърт на XV век. Той се намира сред руините на някогашната представителна зала на замъка. Поради лошото състояние на сградата през 2004–2005 г. отделните картини са свалени, пренесени върху панели, реставрирани и изложени в Археологическия музей на Канавезе в Куорне. Към 2020 г. замъкът е изоставен и в напреднала степен на разруха.
Декоративни сцени на Рождество Христово Инициативата е популяризирана от общината и от Планинската общност „Вале Сакра“ в сътрудничество с Асоциацията на керамичните художници от Кастеламонте. Целта е селото да бъде украсено с поредица от керамични творби, вдъхновени от темата „Кастелнуово Нигра – град на рождественските сцени“. Първата сцена е инсталирана за Коледа 1998 г. Днес повече от 100 художествени произведения – декоративни пана, скулптури и плочки, създадени от италиански и чуждестранни автори – са разположени по фасадите на къщите по историческата улица на селото.
Инициативата има корени в древна местна традиция, свързана и с името на самата Свещена долина, която в миналото е била сцена на народни и религиозни представления. През XIX век тези обичаи стават обект на етнографски изследвания на Костантино Нигра.
Вила на Константино Нигра Вилата се намира във Вила Кастелнуово. През 20-те години на XIX век бащата на Константино Нигра – Лудовико Нигра – закупува земя на хълма заедно с част от останките на средновековния замък. Поради участието си в бунтовете от 1821 г. и напрежението с властите, той търси уединено място, където да живее със съпругата си Анна Катерина Ревело. Семейството обитава години наред единствената запазена част от замъка и построява малка къща на мястото, където по-късно ще бъде издигната вилата. Към 2014 г. от замъка са останали само малко руини, а мазето на вилата – поне частично – е част от старите подземия, за които местни легенди твърдят, че се простират на километри. С характерния за епохата стил Либерти, вилата е разположена на изолирано място, едва забележима от пътя, и днес е напълно изоставена.
Константино Нигра е дълбоко привързан към това място и прекарва тук най-спокойните години от детството си. Не е изненадващо, че след 1885 г. поръчва построяването на нова, елегантна вила в непосредствена близост до родния си дом. Името на архитекта е изгубено след пожар, унищожил голяма част от общинския архив. Проектът е смятан за новаторски за времето си, тъй като съчетава модерни и класически елементи със старите руини на замъка. От писма става ясно, че част от стените на замъка все още принадлежат на потомците на графовете Сан Мартино, които отказват да продадат останките. Въпреки това строителството напредва бързо: част от вилата е издигната върху дворовете на замъка, а основите ѝ почти сигурно стъпват върху древните зидове. Константино обаче рядко пребивава тук – дипломатическите му ангажименти го държат в чужбина, а надеждата му да прекара старините си във вилата не се сбъдва.
От интериора е запазено малко. Според свидетелства вилата е била богато украсена с ориенталски декорации, ценни мебели и картини. Особено ценни са били две вещи: бюрото от махагон, принадлежало на Наполеон I, и бюстът на Виктор Емануил II – въпреки сложните отношения на Нигра със суверена. И двата предмета са изгубени. Вандализмът и времето довеждат до почти пълна разруха: мраморните стълби, подовете и дори осветителните тела са откраднати. Спасена е само малка част от мебелите благодарение на намесата на Музея на Италианското Рисорджименто в Торино, включително скъпоценни документи, реликви и мраморната ръка на императрицата. Други предмети са продадени на трети страни и сега се съхраняват в различни частни структури и замъци в Италия.
Енорийска църква „Св. Себастиан“ Датата на основаването на енорийската църква „Св. Себастиан“ (Chiesa Parrocchiale di San Sebastiano) се губи в дълбока древност. До 1796 г. тя е била обикновен параклис, зависим от енорията Чинтано; през същата година е издигната в независим викариат и получава право да изгради кръщелен купел и да извършва погребения. На 12 август 1823 г. е обявена за самостоятелна енория и е посветена на Свети Мъченик Себастиан.
Разширяването на храма започва през 1850 г. и завършва през 1854 г. по проект на инженера Джирели от Ивреа и благодарение на работата на майстора строител Пиетро Енриети от Кастеламонте. Проектът е променен спрямо първоначалния, а днешната църква е с план на латински кръст, с голям централен неф, два странични кораба и внушителен хор. Размерите ѝ са 39 m дължина и 19 m ширина.
Дейностите по художественото оформление започват през 1870 г. и продължават и днес, заедно с текущите работи по поддръжка. Празникът на светеца-покровител се отбелязва на 20 януари, както и през август, за да могат летовниците да участват в едно от най-обичаните религиозни тържества на Кастелнуово Нигра.
Църква „Мадона дела Гуардия“ Църквата (Chiesa della Madonna della Guardia) е малка селска църква, построена в края на XVI век.
Светилище на Посещението На около половин час пеша от селото, на живописно място сред природата, се намира параклисът на Посещението (Santuario della Visitazione). Точната дата на построяването му е неизвестна; първоначално представлява малък параклис, който впоследствие е разширен.
През 1866 г. енорийският свещеник дон Пералия започва оформянето на църковния площад, като премахва малък хълм от около 3000 куб. м земна маса около параклиса и създава широкото пространство, което се вижда днес. През 1867 г. започва строежът на къщата, разположена западно от параклиса, както и на заслона за сутрешното слънце. Работата временно е прекъсната поради конфискация на имуществото, но е завършена през 1869 г. от майстор Чиното, който получава 470 лири за труда си; материалите са осигурени от църквата.
Храмът съхранява пет стенописа, изпълнени през 1880 г. от художника Сторноне от Ивреа. Вътре се намира и красива дървена статуя на Дева Мария – дар от г-н Тинети да Кампо. Камбаната Mg 9 е дарена от Прола Микеле и Джакома Ботател Джовани. Позлатените месингови свещници са подарени през 1931 г. от Троля Пиеро, а статуята на Света Маргарита – от Брако Маргарита. През 1927 г. мълния поразява камбанарията, поврежда гредите на една от стаите и причинява значителни щети.
Всяка година, във втората неделя на юли, жителите на Кастелнуово Нигра тържествено отбелязват празника на Дева Мария на Посещението. Освен литургията посетителите участват в шествие и търг, чиито приходи се използват за поддръжката на светилището.
Графити Инициативата е популяризирана от общината и Планинската общност „Вале Сакра“ в сътрудничество с Асоциацията на керамичните художници от Кастеламонте. Целта е Кастелнуово Нигра да бъде обогатен с поредица от керамични произведения, вдъхновени от темата „Кастелнуово Нигра – градът на рождественските сцени“. Първата сцена е инсталирана за Коледа през 1998 г., а днес повече от тридесет творби са разположени по фасадите на къщите по историческата улица на града.
Инициативата има корени в древна местна традиция, свързана и с името на самата Свещена долина, която в миналото е била място на народни и религиозни представления. През XIX век тези обичаи стават обект на етнографски изследвания на Костантино Нигра, родом от Вила Кастелнуово – селото, което заедно с Кастелнуово Нигра образува днешната община.
Природни местности