Изатовският манастир „Свети Архангел Михаил“ е бивш манастир в Западните покрайнии в днешна Сърбия, край село Изатовци. От църквата на манастира е съхранен само притворът, където се отслужват богослужения.Манастир Пресвете Богородице - Изатовац eparhijaniska.rs, посетен на 24 април 2018 г.

Местоположение Останките от манастир са разположени на около половин километър югоизточно от центъра на Изатовци.Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 27.

История Според някои сведения манастирът в Изатовци е от ХVІІІ век (1703 г.Бойков, Ванче. Православни храмове в нашите краища (2) // Братство, година ХХХVІІІ, брой 1654, 18 септември 1997, с. 10.), според други - от началото на 40-те години на ХІХ век. Според първата версия към 1839 година манастирът е възобновен.Николов, Богдан. Височка (ана)тема. Изатовският манастир „Св. Архангел Михаил“ // Братство, година ХLІІІ, брой 1862, 14 септември 2001, с. 6.

През 1840 година е построен храмът на манастира и конаците му. Манастирът се развива като духовен център на Висока, в него работи килийно училище, в което учат деца от региона.Николов, Богдан. Цариброд, София 2005, с. 69.Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 102. Според краеведа Богдан Николов началото на килийното училище е поставено през 1830 година.

От 1871 година манастирът е под ведомството на Българската екзархия. В свое писмо от 14 януари 1878 година пиротският митрополит Евстатий определя Изатовския манастир „Свети Архангел Михаил“ като един от богатите манастири в епархията.Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 251.

От 1920 година, с изключение на 1941-1944 г., Изатовският манастир е подведомствен на Сръбската православна църква. Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари 1942 година манастирът е без храм, защото се е срутил при сръбския режим. Земята му е малка и бедна, а гората му е опустошена.Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 542.

През 1961 година манастирът е напълно разрушен, а камъните са използвани за построяване на овчарник за местната земеделска кооперация. През същата година разрушаването му предизвиква безрезултатни критики в българоезичния вестник „Братство“.

Храмът на манастира Манастирската църква е била еднокорабна, строена от дялан камък, с двукатен, покрит с керемиди покрив, над който се е издигал осемстенен каменен купол. Смята се, че църквата е изградена през 1840 година от майстор Никола (Кола) от с. Больев дол, след изграждането на църквата в Смиловския манастир. Според легенда, след построяването на църквата, когато всички се радвали, първомайсторът казал „Майстори, погрешимо!“, но не казал къде точно е грешката. По-късно, в края на ХІХ век църквата е полуразрушена. Пострадва допълнително при земетресението от 1928 година.Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 27-29.

Бележки

Категория:Манастири и църкви в Западните покрайнини Категория:Манастири в Нишката епархия Категория:Църкви в Нишката епархия Категория:Основани в Османската империя през 1841 година