RIM-66/RIM-67 SM-1 (съкр. от или „Standard-1“) са американски зенитни управляеми ракети (ЗУР) със среден и голям обсег на действие, разработени за замяна на ЗУР RIM-24 Tartar и RIM-2 Terrier в корабните зенитно-ракетни комплекси. От предшествениците си ЗУР „Стандарт-1“ се отличават с използването на твърдотелна електроника, електрическо задвижване на рулите на ракетата и с наличието на акумулаторна батерия като източник на бордово захранване. Част от семейството ЗУР „Стандарт“; явяват се базови за цялото семейство.
Разработката на ракетите започва през 1964 г. Производството на ракетите „Стандарт-1“, започва през 1967 г. и продължаващо в течение на 20 години, приключва през 1985 г. По-късно, през 1990-те г., производството им е възобновено, поради това, че ракетите остават на въоръжение у много от съюзниците на САЩ в НАТО, през 2000-те години компанията „Ритеон“ продължава да осъществява техническата поддръжка на експлоатацията на тези ракети.
ЗУР със средна далечина се обозначават като „Standard-1MR“ (SM-1MR, от – „среден обсег“), в съответствие със системата за обозначаване на американските ракети от 1963 г. те имат индекс RIM-66 (с литера A, B или E като суфикс), а ЗУР с голям обсег – „Standard-1ER“ (SM-1ER, от – „увеличен обсег“), а индексът е RIM-67A
История Формално, концепцията за ЗУР „Стандарт“ е предложена от SMSPO () през октомври 1963 г. за замяна на ракетата със среден радиус на действие „Териер“ и с близък радиус на действие „Тартар“, разработени още през 1950-те, с единна съвременна ракета. За сметка на използването на един комплекс вместо два се предполага съществено да се съкратят стойността на обслужване и да се опрости снабдяването с резервни части и логистичното подсигуряване на системата. Ракетата се предполага да се използва със съществуващите системи за управление на огъня и пускови установки, без да има необходимост от коренна модернизация на съществуващите кораби.
Закупките започват през 1967 финансова година и към края на производството на ракетите през 1985 финансова година са произведени около 12 хил. ракети от модификациите SM-1MR и SM-1ER, както за ВМС на САЩ, така и за чуждестранните партньори (700 ракети през 1984 финансова година и още 600 през 1985). Обаче нуждите на чуждестранните партньори, карат „Хюз“ да възобнови производството на SM-1: 171 ЗУР през 1990 фин. г., 242 през 1991, 153 ракети за 1992/1993 г.
Решението за спирането на производството на SM-1 може да е една от причините за отмяна на строителството на втората двойка френски разрушители от типа „Касар“ в края на 1980-те години, които трябва да бъдат въоръжени с тези ракети.
Предложенията за замяна на SM-1 на американските фрегати с адаптирана версия на SM-2 не намират поддръжка във ВМС на САЩ., и пусковите им установки са демонтирани от корабите през 1990-те.
Задействани структури В разработката и производството на ракетните комплекси SM-1 и съпътстващото оборудване са задействани следните структури:Statement of Rear. Adm. William I. Martin, Acting Deputy Chief of Naval Operations (Air). / Hearings on Military Posture, and H.R. 4016: Hearings before the Committee on Armed Services, 89th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1965. – P.909 – 910 – 1556 p.
Standard Missile Type I (среден обсег) Доставчици от първи ранг (държавен сектор) Набор метални детайли за бойната част и двигателя, разработка на транспортния контейнер, товаро-разтоварното оборудване – Луисвилски оръжеен завод на ВМС на САЩ (Naval Ordnance Station Louisville) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ, Луисвил, Кентъки; Разработка на взривателя и предпазния механизъм / превключвател на взривателя в бойно положение – Изследователски център за надводни въоръжения в Корона (Naval Surface Warfare Center Corona) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ в Корона, Ривърсайд, Калифорния; Разработка на бордовата телеметрична апаратура – Индианаполиски изследователски център по авионика на ВМС на САЩ (Naval Air Warfare Center, Indianapolis) в Индианаполис, Индиана. Доставчици от първи ранг (частен сектор) Разработка и изпитания на системата за насочване на ракетите, системата за управление на ракетното въоръжение, корпуса на ракетите, производство на бойните части, контролно-тестовото оборудване – General Dynamics Corp., Pomona Division, Помона, Калифорния; Техническо консултиране, проектиране и разработка на корпуса на ракетата и бойната част – Лаборатория за приложна физика към Университета „Джонс Хопкинс“, Силвър Спринг, Мериленд; Системен инженеринг, разработка на техническата документация – Vitro Corporation, Vitro Laboratory, Силвър Спринг, Мериленд; Твърдогоривен ракетен двигател на междинната степен с две степени на тягата, ракетно гориво – Aerojet General Corp., Сакраменто, Калифорния; Радиолокационна станция за насочване AN/SPG-51B – Raytheon Corp., Уейланд, Масачузетс; Бордов аналогов изчислител на ракетата Mk 118 – Sperry Rand, Ford Instrument Division, Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк; Прибори за управление на огъня – Western Electric Co., Уинстън-Сейлъм, Северна Каролина; Прибор за управление на артилерийското и ракетното въоръжение Mk 73 – General Electric, Питсфилдски авиационен завод (Pittsfield Plant), Питсфилд, Масачузетс; Ракетна пускова установка Mk 11 – Puget Sound Naval Shipyard, Бремъртън, Вашингтон; Въртящ модул за Mk 13, силови устройства на пусковата установка – Northern Ordnance, Inc., Минеаполис, Минесота; Набор метални детайли за бойната част – G. W. Galloway, Co., Монровия, Калифорния; Бордова телеметрична апаратура – Radiaphone Co., Inc., Монровия, Калифорния; Aircraft Armaments Incorporated, Кокисвил, Мериленд.
Standard Missile Type I (голям обсег) Доставчици от първи ранг (държавен сектор) Набор метални детайли за бойната част и двигателя, разработка на транспортния контейнер, товаро-разтоварното оборудване – Луисвилски оръжеен завод на ВМС на САЩ (Naval Ordnance Station Louisville) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ, Луисвил, Кентъки Ракетно гориво, снаряжаване на ракетните двигатели на ускорителната и маршевата степени – Индианхедски завод за боеприпаси на ВМС на САЩ, Индиан Хед, Мериленд. подизпълнители (държавен сектор) Разработка на бордовата телеметрична апаратура – Изследователски център по авионика на ВМС на САЩ в Индианаполис, Индиана. Доставчици от първи ранг (частен сектор) Разработка и изпитания на системата за насочване на ракетите, системата за управление на ракетното въоръжение, корпуса на ракетите, производство на бойните части, контролно-тестовото оборудване – General Dynamics Corp., Pomona Division, Помона, Калифорния; Системен инженеринг, разработка на техническата документация – Vitro Corporation, Vitro Laboratory, Силвър Спринг, Мериленд; Ускорител и маршев ракетни двигатели – Cameron Iron Works, Хюстън, Тексас; Atlantic Research Corp., Александрия, Вирджиния; Радиолокационна станция за насочване на ракетите – Sperry Rand Corp., Sperry-Gyroscope Division, Грейт Нек, Лонг Айлънд, Ню Йорк; Бордов аналогов изчислител на ракетата – Sperry Rand, Ford Instrument Division, Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк; Прибори за управления на огъня – Western Electric Co., Ню Йорк; Въртящ модул за Mk 13, силови устройства на пусковата установка – Northern Ordnance, Inc., Минеаполис, Минесота; Набор металлически детайли за бойната част – G. W. Galloway, Co., Болдуин Парк, Калифорния; Бордова телеметрична апаратура – Aircraft Armaments Inc., Кокисвил, Мериленд.
Модификации В семейството на „Стандарт“ от самото начало присътстват две основни линии: ракетите RIM-66 SM-1MR (със среден радиус на действие), предназначени за замяната на RIM-24 „Terrier“ и ракетите RIM-67 SM-1ER (с голям радиус на действие), предназначени за замяната на RIM-2 „Terrier“. Двата типа ракети са адаптирани към различните системи за управление и различните пускови установки.
След началото на разработката на системата AEGIS става ясно, че обикновените ракети SM-1MR не са съвместими с нейното автоматизирано управление на огъня. В същото време, множество от корабите на ВМФ на САЩ продължават да използват системата за управление на огъня „Тартар“. В резултат, новите създавани ракети през 1980-те обикновено са произвеждани в две модификации – една за СУО AEGIS, другата за СУО „Тартар“
Обозначението SM-1 и SM-2 се използва както за RIM-66 така и за RIM-67. Ракетите от семейството SM-1 (ракетите от първите произведени серии) изискват подсветка на целта с радар по цялото протежение на полета, от пуска до поразяването на целта.
Ракетите SM-2 има инерционен/коректируем автопилот, и се нуждаят от подсветка на целта само в последния стадий на полета.
Модификации на RIM-66 „Standard“ Цялото семейство RIM-66 SM-1MR е създавано за замяна на ЗРК RIM-24 „Tartar“ с използването на неговите системи за управление на огъня и пускови комплекси. Впоследствие, след появата на системата AEGIS и установките за вертикален пуск са разработени ред модификации, адаптирани за новите комплекси.
SM-1MR RIM-66A – базова версия на ракетата със среден радиус на действие. Появява се през 1967 г. Заимства много елементи от последните модификации на RIM-24, в т.ч. двигателя и 62-килограмовата прътна бойна част. Произвежда се в няколко последователно подобряващи се модификации (Block I, Block II, Block III и Block VI), отличаващи се основно по чувствителността на ГСН, устойчивостта към радиосмущения. RIM-66B – изначално се обозначава като RIM-66A Block V, но според разгръщането на работите над тази модификация обемът изменения нараства толкова, че в крайна сметка тя е обозначена като напълно нова версия на ракетата. На ракетата е монтирана нова подобрена ГСН и по-мощен двурежимен ракетен двигател (Dual-thrust) Aerojet Mk 56. Прътната бойна част е заменена с осколочно-фугасна. Радиуса на действие нараства до 46 км. RIM-66E – последната версия, обозначаваща се като SM-1. Разработена е след версиите С и D, обозначавани като SM-2, и заимства от тях ред елементи – в т.ч. моноимпулсната ГСН и новата бойна глава. Предназначена е основно за експорт в страните, които не са способни да си позволят покупката на по-скъпите SM-2.
SM-2MR Виж: SM-2#SM-2MR
Модификации на RIM-67 „Standard“ SM-1ER Семейството RIM-67 SM-1ER (Extended Range) представлява серия далекобойни ракети за замяна на ЗРК RIM-2 „Terrier“ и RIM-8 „Talos“. Използва пусковите комплекси и СУО на ЗРК „Териер“. Предполагала се модификация към системата AEGIS, но тя така и не е създадена, вместо нея е разработена, фактически, напълно новата серия ракети RIM-156.
SM-1ER RIM-67A – първата ракета с далечен на радиус на действие в семейството на „Стандарт“. Тя е практически идентична с RIM-66A, с изключение на двигателната установка: има маршев двигател Atlantic Research Corp. MK 30 и стартов ускорител Hercules MK 12. Има радиус на действие до 65 км.
SM-2ER Виж: SM-2#SM-2ER
Модификации за удари по наземни цели Всички модификации SM-1 могат да се използват за стрелба по надводни цели в пределите на радиохоризонта на кораба. В същото време, ред модификации на SM-1 са специално разработени за използване срещу наземни/надводни обекти зад хоризонта.
RGM-66D SSM-ARM (Surface-to-Surface Missile/Anti-Radiation Missile) – стандартната ракета RIM-66B носи вместо полуактивен пасивен блок за самонасочване, аналогичен на използвания в противорадиолокационната ракета AGM-78 Standard ARM. Тази модификация може да се използва по наземните радиолокационни станции на противника или по военни кораби с включени радиолокационни установки. Ракетата може да „запомня“ точката на разположение на целта и да я поразява даже ако радарът се изключи. Радиусът на действие по балистична траектория съставлява около 60 км. RGM-66E – версия на ракетата RGM-66D, разработена за пускане от пусковите установки на противолодъчния комплекс RUR-5 ASROC. Ракетата се намира в килийката на пусковата установка вместо обичайната противолодъчна ракета-торпедо.