Ислямският златен век или Златният век на исляма, понякога наричан Ислямски ренесанс и Мюсюлмански ренесансJoel L. Kraemer (1992), Humanism in the Renaissance of Islam, p. 1 & 148, Brill Publishers, ISBN 90-04-07259-4.Минеев В. В. Введение в историю и философию науки, с.325 е исторически период от около средата на VIII до средата на XIII век, в чието начало Арабският халифат е най-голямата държава на своето време.
В рамките на халифата се формира общомюсюлманско културно пространство, което продължава да съществува и след разпадането му. Благодарение на това, ислямските учени, писатели и творци на изкуството от периода са допринесли значително за развитието на световната наука и култура. След разпадането на Арабския халифат развитието на ислямската култура за кратко се води от персийската държава на Саманидите, а по-късно от поредица от тюркски империи: Караханиди, Тимуриди, Селджуци, Хулагуиди. Хауърд Търнър пише:
При „Ислямския Ренесанс“ се развиват математиката, медицината, философията, физиката, химията и други науки. Ислямската култура, простираща се от Испания до Китай, включва постиженията на учени от най-различни националности и вероизповедания. Тя развива по-нататък познанията на египтяните, гърците и римляните и подготвя почвата за епохата на Ренесанса.
Предпоставки Религиозни Един от двигателите на златния ислямски век се корени в множеството коранични аяти и хадисите, които изтъкват образованието като ценност и подчертават значението на придобиването на знания. Именно те изиграват жизненоважна роля в битието на мюсюлманите от тази епоха, подтиквайки ги в търсенето на знания и развитието на наукаGroth, Hans, ed. (2012). Population Dynamics in Muslim Countries: Assembling the Jigsaw. Springer Science & Business Media. p. 45. ISBN 978-3-642-27881-5.Rafiabadi, Hamid Naseem, ed. (2007). Challenges to Religions and Islam: A Study of Muslim Movements, Personalities, Issues and Trends, Part 1. Sarup & Sons. p. 1141. ISBN 978-81-7625-732-9.Salam, Abdus (1994). Renaissance of Sciences in Islamic Countries. p. 9. ISBN 978-9971-5-0946-0..
Държавно покровителство Средновековният Арабски халифат силно покровителства учените. Според едно историческо проучване средствата, изразходвани за преводаческо дело в ислямския свят, се оценяват на около два пъти повече от годишния бюджет за научни изследвания на Съвета за медицински изследвания на Обединеното кралствоOur Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. Архивирано от оригинала на 14 януари 2014. Посетен на 18 май 2013.. Най-добрите учени по онова време получават държавно заплащане, което се оценява като еквивалентно на професионалните спортисти днесIn Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. Архивирано от оригинала на 14 януари 2014. Посетен на 18 май 2013.. С държавна помощ се строят и грандиозни научни центрове, какъвто например бил Домът на мъдростта, построен от халиф ал-Мамун в Багдад.
Приемственост на античното наследство През този период мюсюлманите проявяват силен интерес да усвоят научните познания на предходните цивилизации. Много класически произведения на древността, които иначе биха могли да бъдат изгубени, са преведени от гръцки, персийски, индийски, китайски, египетски и финикийски на арабски и персийски, а по-късно преведени на турски, иврит и латинскиVartan Gregorian, „Islam: A Mosaic, Not a Monolith“, Brookings Institution Press, 2003, pp. 26 – 38 ISBN 0-8157-3283-X.
Усвояване и развиване на нови технологии Тук става дума най-вече за средновековното книжно дело. С новата и по-лесна система за писане след въвеждането на хартията, трансферът на информация бил улеснен максимално за онази епоха. За първи път в историята станало възможно човек да си изкарва прехраната само от писане и продажба на книгиIn Our Time – Al-Kindi, Hugh Kennedy". bbcnews.com. 28 юни 2012. Архивирано от оригинала на 14 януари 2014. Посетен на 18 май 2013.. Използването на хартия се разпространява от Китай в мюсюлманските региони през 8 век, а бързо след това пристига и в Ал-Андалус на Иберийския полуостров (съвременна Испания и Португалия). Мюсюлманските производители на хартия разработват конвейерни методи за ръчно копиране на ръкописи, като така постигат далеч по-големи тиражи от постиганите дотогава в Европа в продължение на векове„Islam's Gift of Paper to the West“. Web.utk.edu. 29 декември 2001. Архивирано от оригинала на 3 май 2015. Посетен на 11 април 2014.. Именно от този регион останалият свят се научил да прави хартия от лен.
Образование Централното място на писанията и тяхното изучаване в ислямската традиция спомогнало образованието да стане главен религиозен стълб, валиден повсеместно в ислямската история. Значението на знанието в ислямската традиция е отразено в редица хадиси, приписвани на пророка Мохамед, включително и в този, който напътства вярващите да „търсят знания, дори в Китай“ Jonathan Berkey (2004). „Education“. In Richard C. Martin. Encyclopedia of Islam and the Muslim World. MacMillan Reference USA.. Въпреки че е невъзможно да се изчислят нивата на грамотност в историческите ислямски общества, почти сигурно е, че те са били относително високи, поне в сравнение с техните европейски съседиJonathan Berkey (2004). „Education“. In Richard C. Martin. Encyclopedia of Islam and the Muslim World. MacMillan Reference USA..
През първите няколко века след зараждането на исляма образователните процеси били изцяло неформални, но от 11-и и 12 век управляващите елити започнали да създават при джамиите училища, където се преподават не само духовни, но и светски науки, известни като медресета. Медресетата скоро се размножили в целия ислямски свят, което спомогнало за разпространението на ислямското обучение извън градовете. Организираното обучение обединило различните мюсюлмански общности в общ културен проект, зародили се различни школи, всяка от която със значителен брой последователи.
Университети и научни центрове
Много медресета с течение на времето се превръщат в университети. Мюсюлманските владетели организират и издържат финансово научни центрове, където учените могат да натрупват, развиват и обменят знания. Най-известният от тези научни центрове – „Дом на Мъдростта“ („Бейт ал-Хикма“), е основан от халиф ал-Мамун през 20-те години на IX век. Освен Багдад, центрове на научната дейност на средновековния Изток в различни периоди от неговата история са: Кайро, Дамаск, Бухара, Газна, Самарканд, Хорезъм, Исфахан, Нишапур, Балх и други градове.
В 859 г. Фатима ал-Фихри основава във Фес (Мароко) първия съвременен университет – „Ал-Караууин“. В него се приемат както мъже, така и жени. Има няколко факултета и се преподават много дисциплини. Вписан е в Книгата на рекордите на Гинес като най-старият университет в света. Университетът Ал-Азхар в Кайро е друг ранен университет (940 г.), който съществува и до днес. В Европа голям културен център е Кордоба (тогава в рамките на Ал-Андалус)
Естествени науки Философия Едно от основните определения на „ислямската философия“ е „философски стил, произведен в рамките на ислямската култура“. Според тази дефиниция ислямската философия не е задължително да се занимава с религиозни въпроси, нито се създава само от мюсюлмани. Арабските преводи на Аристотел са ключова стъпка в предаването на знанията на древните гърци към ислямския свят и оттам към Запада.
Трима спекулативни мислители, Кинди, Фараби и Авицена, комбинират аристотелизма и неоплатонизма с други идеи, въведени от исляма. Други влиятелни мюсюлмански философи в халифатите са ал-Джаних и Ибн ал-Хайтам.
Научен метод Ибн ал-Хайтам (Алхазен) е значима фигура в историята на научния метод, особено с подхода си към експериментирането. Описан е като „първият истински учен в света“Al-Khalili, Jim (2009-01-04). „BBC News“. BBC News. Архивирано от оригинала на 3 май 2015. Посетен на 11 април 2014.Bradley Steffens (2006), Ibn al-Haytham: First Scientist, Morgan Reynolds Publishing, ISBN 1-59935-024-6.. Той разработва основата на научния метод в своята „Книга за оптиката“ (1021 г.). Особено важно е емпиричното доказателство на теорията за „навлизане“ на светлината (която се състои в това, че светлинните лъчи се възприемат от очите, а не са излъчвани от тях).
Авицена създава правила за тестване на ефективността на лекарствата – днес това се нарича клинично изпитване. Негово е заключението, че за да бъде доказан ефектът от експерименталното лекарство, той трябва да се наблюдава постоянно или след много повторения. Лекарят Ал-Рази е ранен защитник на експерименталната медицина и препоръчва използването на контролна група при клиничните изпитвания. Той каза:
Астрономия
Астрономията е една от науките, от които най-много се интересуват мюсюлманските учени. Почти във всички големи градове на ислямските държави има обсерватории. Учените усъвършенстват астролабията – инструмент за определяне на разположението на звездите и за измерване на разстоянията между тях. През IX – X век, братята Муса изчисляват дължината на земната окръжност. През 1259 г. Насир ад-Дин ат-Туси основава най-голямата по това време в света Марагинска обсерватория близо до Тебриз. Заедно с Шараф ад-Дин Ат-Туси и Ибн аш-Шатир той е един от първите, които се произнасят за възможността Земята да се върти около своята ос. Хорезмийският учен Ал-Бируни доказва тази теория. С проучвания, проведени близо до индийския град Нандана, той съумява да изчисли площта на повърхността на Земята. Приложеният от него метод се нарича в Европа „правило на Бируни“.
Ал-Батани подобрява точността на измерване на прецесията на земната ос. Корекциите, направени в геоцентричния модел от Насир ал-Дин ал-Туси, Муаяд ал-Урди и Ибн ал-Шатир, по-късно са включени от Николай Коперник в неговия хелиоцентричен модел.Stanford Encyclopedia of Science: „Copernicus“ by Sheila Rabin
Средноазиатският учен Ал-Фаргани изучава движението на небесните тела и открива наличието на петна по Слънцето, а трудовете му в областта на астрономията са преведени на латински през 12 век и в продължение на векове са използвани като учебници в Европа. Той е първият учен, който изчислява точната стойност на кривината на еклиптиката.
Средноазиатският учен Улуг Бег разполага в своята обсерватория с монтиран на стена секстант с радиус от 40 метра и с работна част от 20° до 80°, който няма равен в света до 1437 г. Улуг Бег съставя каталог на звездното небе „Зидж на Улуг бег“ (Zij-i Sultani), в който са описани 1018 звезди. Там е определена и продължителността на звездната година: 365 дни, 6 часа, 10 минути, 8 секунди (с грешка + 58 секунди) и наклонът на оста на Земята: 23,52 градуса (най-точното измерване). Точността на тези таблици превъзхожда всичко, постигнато по-рано на Изток и в Европа. Едва през XVII век Тихо Брахе успява да постигне точност, сравнима със самаркандските наблюдения, а след това и да я надмине. Нищо чудно, че този астрономически справочник постоянно привлича вниманието на астрономите, както на Изток, така и в Европа. Той скоро е преведен на латински език и заедно с „Алмагест“ на Клавдий Птолемей и таблиците на кастилския крал Алфонсо X става пособие по астрономия във всички европейски обсерваторииМеждународная конференция астрономов в Самарканде::: 615 лет Мирзо Улугбеку::: Обсерватория Улугбека в Самарканде.
Ботаника и медицина
Андалуският лекар Ибн ал-Байтар (Ибн Байтар) (1190 – 1248) описва в книгата си около 1400 лечебни растения и билки. Освен лекар, той е аптекар и учен. Неговата работа се смята за основен научен труд във фармакологията.