Берлинското въстание от 17 юни 1953 г. е взрив от недоволство на граждани на Германската демократична република (ГДР), изразено с протести, стачки и демонстрации срещу политиката на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) (доминираща в управляващата коалиция) и правителството.

В основата си събитията от 17 юни 1953 година са икономически искания на работниците в Източен Берлин и в цялата страна, които прерастват в политическа стачка. По мащабите си се оценява като народно въстание (Volksaufstand in der DDR) или въстание на работниците (Arbeiteraufstand). Този акт на недоволство и отправените от него политически послания е популярен и под наименованието Берлинско въстание.

До 1990-те тези вълнения не са предмет на изучаване от съветските историци и съветската историография.Водопьянова З. К., Филитов А. М. Почему Семёнов жалеет патроны? // Списание Родина, 2002, № 10, с. 109 В официалната наука при упражняван идеологически контрол този конфликт, потушен с участието на тежко въоръжени съветски военни части, се определя като фашистки акт. В постсъветската руска историография още не е създадено определение за събитията от средата на 1953 г.Фурсенко А. А. Россия и международные кризисы. Середина XX века. М., 2006, С. 159 За разлика от западните си колеги, за случилото се в ГДР и съветското участие там руските историци основно ползват политически евфемизъм, като народното вълнение наричат „Събития в ГДР от 17 юни 1953 година“.European researcher. 2011. No 3 (5), c. 267 – 273.

Мащаби на народното недоволство Публичното недоволство от политиката на ГЕСП и правителството на ГДР, започва преди 17 юни и продължава със седмици с начален мотив отказ от увеличаването на интензивността на работата и намаление на заплатите в държавните промишлени предприятия. Бунтът е вълна от стачки, демонстрации и протести, които са свързани с недоволството от промените и с предявяване на политически и икономически искания. Тези силно изразени недоволства са представени от източногерманските власти като „опит за преврат, подкрепен от западните агенти, за промяна на режима в Германската демократична република“.Planmässige Errichtung der Grundlagen des Sozialismus (Alfred Grosser, L’Allemagne de notre temps, p. 515) Берлинското въстание, като първо за създадения след Втората световна война социалистически лагер в Източна Европа, е потиснато и завършва с пълно поражение в резултат от действията на разквартируваната в ГДР група съветски войски от Червената армия и действията на Народната полиция. Независимо от намесата на съветските войски, вълната от стачки и протести не е могла лесно да бъде контролирана. След 17 юни демонстрациите продължават в повече от 500 населени места. Официално жертвите на протестиращите са 34 души, макар западните агенции да разпространяват информации за десетократно повече загинали. Въпреки кризата, успешната намеса на правителството и ЦК на ГЕСП за потушаване на вълненията, стабилизира непопулярнато правителство на ГДР и прекратява вътрешно партийните разногласия в ЦК на ГЕСП.

Въстанието на 17 юни служи като силен политически сигнал за населението в страните от Източния социалистически блок. 17 юни е въведен във ФРГ от 1954 г. като национален празник „Ден на германското единство“ („Tag der Deutschen Einheit“) до обединението на Германия през 1990 г. и все още е ден за отбелязване на паметта за събитията и жертвите.

Причини и предпоставки за кризата

През юли 1952 г. на II конференция на ГЕСП генералният секретар Валтер Улбрихт провъзгласява курс към „планомерно строителство на социализма“, което се свежда до последователна съветизация на източногерманската държава с мерки против малките предприятия и собственици, частната търговия и масова национализация на предприятията. Оказва се натиск върху фермерите за включване в селскоктопански кооперативи, а повишаването на данъците води до ликвидирането на все още останалите малки промишлени предприятия. Криминилизира се дейността на малките собственици като само за година броят на осъдените в затворите се увеличава от 31 000 до 66 000 души.

В сферата на идеологията се предприемат решителни действия по ликвидиране на съществуващата гражданска партийна система, като ударът пада върху християндемократите и либералдемократите. Правят се чистки и в самата ГЕСП, като критично настроените социалдемократи също са отстранени от партийните структури.

Правят се промени в държавния апарат, образованието, променя се структурата на промишленото производство, като се насочва вниманието изключително върху тежката промишлености и на пазара се чувства остра необходимост от потребителски стоки. Това налага въвеждането на купонна система за основни хранителни продукти.

В международната обстановка през годините на Студената война започва милитаризацията на ГДР. През 1952 г. 11% от държавния бюджет е насочен за военни разходи, а 19% от него е годишната репарация изплащана на Съветския съюз. Тези разходи водят до дълбока икономическа криза.

През април 1953 г. се повишават цените на обществения транспорт, облеклото, обувките, месото, хлебните изделия и продукти със съдържание на захар,«Der Kalte Krieg – Zeittafel» което рязко намалява покупателната способност на населението и предизвиква вълна от недоволство.Литвин Г. А. „На развалинах третьего рейха, или маятник войны“. – М.: Вперед, 1998 Пряко следствие от това е нелегалното преминаване на границата с ФРГ като бежанци (процес наричан в ГДР Republikflucht) на високо квалифицирани специалисти, което създава сериозни производствени проблеми. В края на май 1953 г. в резултат от политиката на правителството вече е създадена ситуация на всеобщо недоволство във всички слоеве от населението.Платошкин, стр. 253

Нов курс След смъртта на Йосиф Висарионович Сталин в Политбюро на ЦК на КПСС расте недоволството срещу политиката и стила на ръководство на Валтер Улбрихт. В отчетите постъпващи в Москва от Източен Берлин, се изразява безпокойство от назряващ конфликт в ГДР. Новото съветско ръководство иска да промени политическия курс по отношение Източна Германия, още повече че и новото ръководство на САЩ начело с президента Айзенхауер (от януари 1953 г.), полага усилия за създаване на нови отношения с МоскваBurghard Ciesla (Hg.): Freiheit wollen wir! Der 17. Juni 1953 in Brandenburg. Ch. Links Verlag, Berlin 2003, S. 30 В Москва разбират че политическо доверие и подобряване на отношенията със САЩ ще има, само след обсъждане на германския въпрос и в политическия курс на Източна Германия има нови акценти. За целта МнВР на СССР по инициатива на Лаврентии Берия започва разработка на меморандум по германския въпрос, а междувременно се правят промени (макар и формални) в разпускането на Съветската контролна комисия, В Москва се упражнява силен натиск и се критикува Валтер Улбрехт на заседание на 3 юни 1953 г. Президиумът на ЦК КПСС настоятелно изисква бърза и основателна смяна на курса на ГЕСП, за да се избегнат протести на населението. На 5 юни делегацията на ГЕСП съпроводена от Върховния комисар на СССР за Германия се завръща в Източен Берлин. В последващите дни комисарят Владимир Семьонов постоянно присъства на заседанията на ЦК на ГЕСП, които обявяват „Нов курс“. Новият курс на ГЕСП включва значително намаляване темпа на строителството на социализма с отмяната на наложените промени от икономически и политически характер.Лавренов, С.Я., Попов, И.М., Глава 7, Берлинский кризис 1953 г. //Советский Союз в локальных войнах и конфликтов, м., АСГ 2003, с. 778 ISBN 5-17-011662-4 Тези промени обаче вече бяха взети твърде късно.

За намаляване натиска върху гражданите на ГДР от съществено значение има и политиката на САЩ. В стремежа си да направят пробив в „желязната завеса“ ограждаща комунистическите държави от Източна Европа, през юли 1952 г. в САЩ се разработва документ „Национална стратегия в отношенията с Германия“ утвърден под кодовото наименование PSB D-21.Christian F. Ostermann: Amerikanische Politik und der 17. Juni 1953. In: Christoph Kleßmann, Bernd Stöver: 1953 – Krisenjahr des Kalten Krieges in Europa. Böhlau, Köln, Weimar 1999, S. 116 Целта е да се въведе по-активна активна интеграция на ФРГ към западния свят, антикомунистическа пропаганда за съкращаване на съветския потенциал в Източна Германия и превръщането на Западен Берлин на една витрина на демокрацията и място за разгръщане на психологическа война против ГДР и другите страни сателити на СССР. Съществена дейност за такава „подконтролна дейност към по-активно съпротивление“Christian F. Ostermann: Amerikanische Politik und der 17. Juni 1953. In: Christoph Kleßmann, Bernd Stöver: 1953 – Krisenjahr des Kalten Krieges in Europa. Böhlau, Köln, Weimar 1999, S. 117 се изпълнява от радиостанцията в Западен Берлин РИАС (). По мнение на историците тази психологическа обработка на населението в ГДР не е причина за последващите събития на недоволство и бунт срещу комунистическото правителство.

Повишаване на производствените норми На 14 май 1953 г. 13-ият пленум на ГЕСП приема решение за 10-процентово увеличаване на производствените норми, без да се увеличават работните заплати. На 28 май правителството на ГДР узаконява това решение, като правилна мярка за борбата с икономическите затруднения и създаване на условия за създаване основите на социализма.Matthias Judt (Hrsg.): DDR-Geschichte in Dokumenten. Links Verlag, Berlin 1997, S. 152 – 153 Повишаването на нормите с 10% практически води до намаляване на заплатата с 25% за реално положения труд. Този акт за интензификация на труда, макар и приветстван от комунистическите профсъюзи и наричан абсолютно правилно патриотично дело, води до снижаването на стандарта на живота и предизвиква недоволства.

Начало и нарастване на вълната от протести Публичен израз на недоволството всред работниците се започва на 9 юни, когото се провежда стачка срещу увеличаване на нормите от стоманолеярите в Хенигсдорф. Арестувани са петима работници, обвинени в организиране на стачката.

На 12 юни работниците в народното предприятие „Юстус Пертес“ в Гота протестират. В град Бранденбург пет работника от частно транспортно предприятие протестират срещу задържането на работодателя им и протестът прераства в протест на повече от 2500 души. След съвещание на партийното ръководство на окръга и съветските представители, арестуваният е освободен.Burghard Ciesla (Hg.): Freiheit wollen wir! Der 17. Juni 1953 in Brandenburg. Ch. Links Verlag, Berlin 2003, S. 89 – 91

На 15 юни в Берлин строители започват стачка и техни представители връчват писмо с искане да се отменят съкращенията на работната заплата. Вместо отговор и преговори, районното ръководство на ГЕСП решават, че това е провокативно писмо „подготвено по указания от Западен Берлин“. Подготвени са агитатори, които трябва да обяснят на работниците, че заради построяването на социализма работниците трябва да се съгласят със съкращаване на работната заплата.

На 16 юни се надига недоволство между строителите на болница Фридрихсхайн по повод публикуван коментар в профсъюзния вестник в подкрепа на правителството за поддържане повишението на производствените норми. Това е възприето като отговор на писмото предадено в Министерския съвет на министър-председателя Отто Гротевол. В 10:25 часа демонстрантите са 700 работници. Преминавайки покрай строителните участъци (огромния жилищен комплекс на Сталин Алее), работниците скандират „Колеги, присъединете се, ние искаме да бъдем свободни хора!“. Броят на демонстриращите достига 10 хил. души и се отправя към Министерския съвет.

Заседаващото в същото време Политбюро на ГЕСП в бърз порядък взема решение за отмяна повишаването на работните норми. В постановлението е записано: