Елшани () е село в Община Охрид, Северна Македония.
География
Селото се намира на юг от град Охрид, и е разположено върху западните склонове на планината Галичица, в непосредствена близост до Охридското езеро. Има население от около 700 души целогодишно, а през летния сезон то се увеличава с още около 400 души.Сайт за село Елшани
История Църквата „Свети Илия“ в Елшани е изградена в XV век.
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 52 лица (мъже) в село Елшани са данъкоплатци, като 43 от тях са в средна категория, а 9 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 19.
В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Слишани (Slischani) е посочено като село с 30 домакинства и 96 жители българи, а Лешани (Léchni) е посочено като село със 70 домакинства с 200 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 240 жители, всички българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елшани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 36 къщи.
Според доклад на сръбския консул в Битоля Михайло Ристич на 5 ноември 1902 година изчезват двама турци-зулумджии от село Пещани, които били тръгнали за Елшани, за да събират дългове. Говорело се, че били убити от комитите. Властите арестуват 16 жители на Елшани и кмета на Пещани. На 25 ноември 1902 година турците запалват три къщи в Елшани и раняват трима жители, един от които по-късно умира.
В началото на XX век цялото население на Елшани е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Елшани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Елшани е част от Пещанска община в Охридска околия на Охридски окръг и има 308 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 55.
В 1994 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на църквата „Свети Мина“, а на 19 октомври 2003 година осветява готовата църква.
Според преброяването от 2002 година селото има 590 жители северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 590 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Елшани Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина Климе Робев Стойоски (13 ноември 1922 – 18 декември 1945), войник, участник в Първа македонска (от ноември 1944 г.) и Втора македонска ударна бригада, в състава на която се сражава на Сремския фронт, починал от болест на 18 декември 1945 година във Военната болница в Гевгели Климе Кордоски (10 февруари 1913 – 15 ноември 1944), комунистически партизанин, на 1 август 1944 година се присъединява към комунистическите партизани, загива като член на 15 македонска бригада на 15 ноември 1944 година при Заяс в сражение с Бали Комбетар Кръсте Стевоски (16 юли 1924 – 15 юли 1944), комунистически партизанин, на 2 април 1944 година се присъединява към комунистическите партизани, загива като член на 1 македонска бригада в сражение с германски и балистки части на 15 юли 1944 година при Пресека Насте Сотироски (7 април 1922 – 8 май 1945), комунистически партизанин, през август 1944 година влиза в 1 македонска бригада на комунистическите партизани, с 14 македонска бригада се сражава на Сремския фронт, загива край Дуго село, Загребско на 8 май 1945 година Никола Кордоски (28 ноември 1925 – 2 август 1944), комунистически партизанин, от пролетта на 1943 година подпомага партизаните, а през април 1944 година се присъединява към тях, загива на 2 август 1944 година в Дебър като войник от 1 македонска ударна бригада Никола Митрев (1865 – след 1904), български революционер, войвода на ВМОРО Никола Николоски (1922 – 1953), комунистически партизанин Петър Иванов, деец на ВМОК, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето Петър Курдовски, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина Ристо Климев Рубаноски (27 април 1921 – 1944), комунистически партизанин, участник в Преспанския отряд (от септември 1943) и в батальона „Стив Наумов“, загинал като командир на рота в Трета македонска ударна бригада в сражения с български войски при Църна трава.
Външни препратки Книга за Елшани
Бележки
Категория:Села в община Охрид