Карача́ево-Черке́зка република (; ; ), също наричана Карачаево-Черкезия, е субект на Руската Федерация . Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Севернокавказкия икономически район. Площ 14 277 km² (78-о място в Руската федерация, 0,08%). Население на 1 януари 2017 г. 466 432 души (75-о място, 0,32%). Столица е град Черкеск. Разстояние от Москва до Черкеск — 1674 km.

Историческа справка Карачаево-Черкезката автономна област е образувана на 12 януари 1922 г., като част от състава на Ставрополски край. На 2 ноември 1943 г. карачаевци са били обявени за съюзници на немците и са депортирани в Средна Азия, а територията ѝ е поделена между Грузия и Ставрополски край. С решение на ХХ конгрес на КПСС от 9 януари 1957 г. карачаевци са реабилитирани и Карачаево-Черкезката автономна област е създадена отново. На 3 юли 1991 г. е преобразувана в Карачаево-Черкезка ССР влиза в състава на ОНД, а на 25 декември 1993 г. е провъзгласена Карачаево-Черкезката република в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика Карачаево-Черкезката Република е разположена в югозападната част на Русия, по северните склонове на планината Голям Кавказ, от билото на Главния (Вододелен) хребет на юг до подножията на планината на север. На запад и северозапад граничи с Краснодарски край, на север и североизток – със Ставрополски край, на изток – с Република Кабардино-Балкария, на юг – с Грузия. «Большая Советская Энциклопедия» – Карачаево-Черкезия

По билото на Главния (Вододелен) хребет, минаващ по границата с Грузия се издигат върховете Пшиш 3790 m, Домбай-Улген 4048 m, Гвандра 3984 m и др. На север от Главния (Вододелен) хребет, по границата с Република Кабардино-Балкария, се издига късия, но висок Страничен хребет, в който се намира най-високата точка на Карачаево-Черкезия и на цяла Русия – връх Елбрус 4542 m. Между върховете Домбай-улген и Гвандра се намира Клухорския проход (2781 m), през който преминава шосе, свързващо Карачаево-Черкезия с град Сухуми на Черно море. Северно от Главния (Вододелн) хребет и успоредно на него са простира Скалистия хребет, представляващ поредица от куестови ридове – ридове с асиметрични склонове. Ту най-високата точка е връх Бермамит 2643 m. Крайната северна част на страната е заета от Прикубанската низина с надморска височина под 500 m.

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са залежите на газ, мед, полиметали, каменни въглища и строителни материали.

Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има височинна зонираност. Средната януарска температура е от -4,4 °C на север в Кубанската низина до -10 °C и по-ниски в планините, а средната юлска е съответно от 21 °C до 8 °C и по-ниска. В северната равнинна част вегетационния период (с денонощна температура над 10 °C) е 182 дни, до 75 – 50 дни в планините и още по-малко в най-високите южни части. Годишното количество на валежите е от 550 mm на север (по долината на река Кубан под 500 mm) до 2500 mm и повече на юг във високите части на Кавказ.

В североизточната част на страната преминава участък от вододела между водосборните басейни на Азовско и Каспийско море, а по границата с Грузия – между Азовско и Черно море. Територията на Карачаево-Черкезия попада във водосборните басейни на три големи реки – Кубан (около 85%, от басейна на Азовско море) и Терек (около 2%) и Кума (около 13%) от басейна на Каспийско море. Най-голямата река в страната е Кубан с левите си притоци Теберда, Малък Зеленчук, Голям Зеленчук, Уруп, Голяма Лаба и др.). Втора е река Кума с десния си приток Подкумок. Към басейна на Терек са двете малки реки Кичмалка и Хасаут, леви притоци на река Малка (ляв приток на Терек). В Карачаево-Черкезия има 419 реки с обща дължина 4203 km, голяма част от които са малки реки и ручеи. Болшинството от реките са планински със смесено ледниково-снежно подхранване с ясно изразено пролетно-лятно и лятно пълноводие. В сраната има 430 езера и изкуствени водоеми с обща площ 59 km2. Почти всички езера са разположени в планинската част на републиката и са основно ледникови, карстови и лавинни. Най-големия изкуствен водоем е Кубанското водохранилище, в крайната североизточна част, източно от град Черкеск. В района на връх Елбрус, в подножията на някои върхове и по гребена на Главния (Вододелен) хребет има съвременни ледници. «Вода России» – Карачаево-Черкезия

В северната част, в Кубанската низина почвите са черноземни, а на юг, с увеличаване на надморската височина преминават в кафяви горски и планинско-ливадни. Степната растителност в предпланинските части се сменя с лесостепна, а на юг в планините става широколистна (бук, габър, дъб), а по речните долини иглолистна (бор, ела, смърч) растителност. Още по-нагоре следвад субалпийските и алпийските пасища. Горите заемат 344 хил.ха от територията на Карачаево-Черкезия. В горите и високопланинските райони обитават кафяви мечки, рисове, диви котки, белки, диви свине, благороден елен, сърни, турове. В южната част е разположен Тебердинския държавен биосферен резерват, а крайната югозападна част на страната попада в Кавказкия държавен биосферен резерват.

Население Карачаево-Черкезия е многонационална република. На нейната територия живеят над 80 националности. Населението и на 1 януари 2017 г. е 446 442, което представлява 0,32% от това на Руската Федерация и по този показател републиката се нарежда на 75-о място в Русия.

Още един факт, отбелязан по време на преброяването – наблюдава се значителен естествен прираст на карачаевците в сравнение с другите националности, което се наблюдава и при други преброявания. преброяване 1926 преброяване 1939 преброяване 1959 преброяване 1970 преброяване 1979 преброяване 1989 преброяване 2002 карачаевци 52 875 (52,0%) 70 932 (29,2%) 67 830 (24,4%) 97 104 (28,2%) 109 196 (29,7%) 129 449 (31,2%) 169 198 (38,5%) черкези 16 186 (15,9%) 17 667 (7,3%) 24 145 (8,7%) 31 190 (9,0%) 34 430 (9,4%) 40 241 (9,7%) 49 591 (11,3%) абазини 13 731 (13,5%) 14 138 (5,8%) 18 159 (6,5%) 22 896 (6,6%) 24 245 (6,6%) 27 475 (6,6%) 32 346 (7,4%) руснаци 2593 (2,6%) 118 785 (48,8%) 141 843 (51,0%) 162 442 (47,1%) 165 451 (45,1%) 175 931 (42,4%) 147 878 (33,6%) ногайци 6263 (6,2%) 6869 (2,8%) 8903 (3,2%) 11 062 (3,2%) 11 872 (3,2%) 12 993 (3,1%) 14 873 (3,4%) други 9961 (9,8%) 14 810 (6,1%) 17 079 (6,1%) 19 957 (5,8%) 21 917 (6,0%) 28 881 (7,0%) 25 584 (5,8%)

Административно деление

В административно-териториално отношение Карачаево-Черкезия се дели на 2 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 4 града, в т.ч. 2 град с републиканско подчинение (Черкеск и Карачаевск) и 2 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.

+ Административно-териториално деление на Карачаево-Черкезия към 2017 г. Административна единица Площ(km2) Население(2017 г.) Административен център Население(2017 г.) Разстояние до Черкеск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение Републикански градски окръзи Карачаевск 22 38 598 гр. Карачаевск 21 040 64 гр. Теберда, Домбай, Орджоникидзевски, Елбруски Черкеск 70 122 478 гр. Черкеск 122 478 Муниципални райони Абазински 300 17 450 аул Инжич-Чукун 2618 32 Адиге-Хабълски 326 15 712 аул Адиге-Хабъл 3888 20 Зеленчукски 2931 48 159 ст-ца Зеленчукская 13 449 75 Карачаевски 3916 31 855 гр. Карачаевск 64 Нови Карачай, Правокубански Малокарачаевски 1365 43 473 с. Учкекен 16 512 80 Ногайски 202 15 657 пос. Еркен Шахар 4184 26 Прикубански 960 28 907 пос. Кавказки 3022 20 Ударни Урупски 2782 22 975 ст-ца Преградная 7466 105 Медногорски Уст Джегутински 911 50 398 гр. Уст Джегута 30 468 15 Хабезки 565 30 770 аул Хабез 6392 26

Икономика Развито е машиностроенето, хранително-вкусовата и лека промишленост, добивът на нефт и газ, химическата, въгледобивна и минна промишленост.

В селското стопанство републиката е специализирана в животновъдството (предимно овце и коне). Отглеждат се захарно цвекло, царевица, слънчоглед, пшеница. Площ обработваема земя:година 1990 1995 2000 2005 2010 2015 хиляди хектара 192,3 155,2 142 117,6 121,9 141,9

Външни препратки Официален сайт на Карачаево-Черкезката Република Фотографии от Карачаево-Черкезия

Източници