Марая Кери (, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипция Кари) е американска поп певица, продуцент, текстописец и актриса.
След дебюта си през 1990 г. тя става първата певица, която оглавява американската класация Билборд Хот 100 със своите сингли пет поредни пъти. След брака си с президента на Кълъмбия Рекърдс Томи Мотола през 1993 г. тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание „Билборд“ тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.
След развода си с Томи Мотола през 1997 г. тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип-хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Кълъмбия Рекърдс (2001 г.). Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името „Glitter“. През 2002 г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005 г. отново си възвръща челните места в поп музиката.
През 2000 г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди. Марая Кери притежава петоктавен диапазон.
Биография и музикална кариера Произход и юношески години Марая Кери е родена в Хънтингтън (щата Ню Йорк) на 27 март 1969 г. Тя е третото и най-малко дете на Патриша Хики, бивша оперна певица и вокален педагог, и Алфред Рой Кери, който е от афроамерикански и испанско-венецуелски произход. Наречена е на песента „And They Called the Wind Maria“ (букв. „И те нарекоха вятъра Марая“) от мюзикъла „Paint Your Wagon“. Певицата има сестра – Алисън, и брат – Морган. Тъй като семейството се състои от няколко раси, то е често обект на расистки обиди, враждебност и дори насилие. Това води до честото местене в областта на Ню Йорк. Напрежението води до развода между двамата родители, когато тя е на 3 години. Кери рядко има контакти с баща си, а майка ѝ работи на няколко места, за да може да издържа семейството.
Прекарвайки голяма част от времето си сама вкъщи, Кери превръща музиката в отдушник. Започва да пее на 4 години, а пред публика – на 6 години. Пише първите си песни в училище, а майка ѝ и членовете на оперната ѝ компания са впечатлени от таланта на малкото момиче. Марая посещава и завършва Олдфийлд Мидъл Скуул и гимназията „Харбърфийлдс“ в Грийнлоун, Ню Йорк, въпреки че често отсъства заради опитите си да пробие в музикалната индустрия. След като се премества в Ню Йорк и завършва училище за козметици, става беквокал на Бренда К. Стар.
През 1988 г. Марая Кери се запознава с директора на Колумбия Рекърдс Томи Мотола на парти, а Стар му дава демо на Марая. Мотола го изслушва, преди да си тръгне, и е много впечатлен. Връща се на партито, за да намери Кери, но тя вече си е тръгнала. Независимо от това, той я търси по-късно и сключва договор за записи с нея. Историята, наподобяваща тази на „Пепеляшка“, става неизменна част от публикациите относно началото на кариерата на певицата.
1990 – 1992: ранен комерсиален успех
Професионалната кариера на Марая Кери започва с издаването на дебютния ѝ албум, наречен „Mariah Carey“, през 1990 г. Певицата участва в написването на всички композиции в албума заедно с текстописците и изпълнителните продуценти Рик Уейк и Рет Лоуранс. Тя ще продължи да участва в написването на почти целия си музикален репертоар. Албумът стига до номер едно в класацията на списание Billboard (U.S. Billboard 200) година след издаването си и остава на върхова позиция 11 седмици. От него са издадени четири номер едно сингъла, което прави певицата звезда в САЩ. В останалия свят успехът на албума не е толкова голям. През 1991 г. Кери печели първите си две статуетки „Грами“ – за най-добър нов изпълнител и за най-добра поп изпълнителка за дебютния си сингъл „Vision of Love“.
Вторият албум е наречен „Emotions“ и е разпространен през есента на 1991 г. Той е одобрен от критиците. Първият сингъл към албума е едноименната песен „Emotions“, която прави Кери единствения изпълнител в историята с пет номер едно песни в класацията U.S. Hot 100. Следващите сингли обаче не успяват да се присъединят към този подвиг. Певицата е лобирала сама да може да продуцира песните си. От „Emotions“ натам тя е съпродуцент на по-голямата част от музикалния материал, върху който е работила. Започва да пише и продуцира за други изпълнители като Пени Форд и Дарил Хол през следващата година.
Въпреки че има няколко концерта, Кери до този момент не е имала голямо турне. Първата ѝ голяма концертова изява е MTV Unplugged през май 1992 г. Нейните изпълнения на живо доказват, че тя не е студиен продукт, както се е спекулирало по-рано. Освен акустични версии на свои песни певицата изпълнява кавър върху песента на Jackson 5 „I'll Be There“ заедно с Трей Лоренз. Дуетът е издаден като сингъл и се превръща в шестата песен номер едно в САЩ за нея.
1993 – 1996: световна популярност Марая Кери, тогава на 23, и Томи Мотола, на 43, се женят през юни 1993 г. в Манхатън. Нейният трети студиен албум „Music Box“ е издаден по-късно същата година и се превръща в най-успешния ѝ албум в световен мащаб. От него е издаден първият номер едно сингъл за Великобритания, който е кавър на песен на Badfinger – „Without You“. Песента е изключително популярна в България, но сред слушателите е по-известна като „I Can't Live“. Радио слушателите мислят, че Марая е тъмнокожа изпълнителка, докато нейни клипове не се завъртат по различни музикални предавания на националната телевизия. „Dreamlover“ и „Hero“ достигат до челната позиция в САЩ. Самият албум е възприет отлично от критиците и феновете.
След дуета си с Лутър Вандрос Endless Love Марая Кери издава албума Merry Christmas в края на 1994 г. Той съдържа и написаната от певицата песен All I Want for Christmas is You – първия ѝ номер едно хит в Япония. Албумът се превръща в един от най-успешните албуми, посветени на Коледа.
През 1995 г. Марая Кери издава Daydream, който е смесица от „чувствителността“ на Music Box и модерни R&B и хип-хоп ритми. Превръща се в най-продавания ѝ албум в САЩ; с подобен успех са и синглите към него. Fantasy е вторият сингъл, застанал направо на първо място в САЩ, и остава номер едно 12 седмици в Канада. One Sweet Day (дует с Boyz II Men) – все още рекордните 16 седмици на върха, а Always Be My Baby също е номер едно в края на 1996 г. Daydream получава най-положителните критики в кариерата на певицата и е обявен за един от най-добрите албуми на 1995 г. от New York Times. Марая Кери получава няколко награди за този си запис и е номинирана в шест категории на наградите „Грами“, но не печели в нито една от тях.
1997 – 2000: независимост и нов имидж Кери и Мотола се разделят през 1997 г. Въпреки че представя на публиката имиджа за щастлив брак, в действителност певицата е емоционално и психично малтретирана от бившия си съпруг, когото често описва като контролиращ. Разводът им става факт в края на следващата година.
Албумът „Butterfly“, издаден през 1997 г., продължава движението към R&B и хип-хоп стил, същевременно текстът и клипът към първия сингъл „Honey“ представят Марая Кери в по-секси имидж, който до този момент не е бил виждан. Петият сингъл към албума – „My All“, е и тринадесетият ѝ номер едно сингъл – безпрецедентен рекорд за жена изпълнител. Кери продължава с опитите си да пише за други изпълнители – Allure, 7 Mile и Blaque. Тя пише песни за саундтраковете на филмите „Мъже в черно“ (1997 г.) и „Как Гринч открадна Коледата“ (2000 г.). Певицата започва работа по филмовия си проект „Всичко, което блести“. До края на века Марая Кери е видна фигура в света на шоубизнеса, както и в хип-хоп средите. Работи заедно с именити рапъри като Jay-Z.
През 1998 г. Марая Кери има връзка с бейзболния играч на Ню Йорк Янкис Дерек Джетър, който също не е от една раса. По-късно тя ще обяви, че въпреки че времето не е било подходящо за връзка между двамата, тя я е научила, че семейство с няколко раси не може да функционира добре. През тази година е издаден албум с всички песни, заставали на първа позиция в САЩ, който е наречен „#1's“. Сред новите песни е включена и „When You Believe“, дует с Уитни Хюстън, записана към саундтрака на „Принцът на Египет“. Песента печели „Оскар“ за най-добра песен. 1998 г. бележи участието на Марая Кери в концерта на VH1 Divas Live, в който участват и други музикални примадони като Селин Дион, Арита Франклин и Шаная Туейн. Мнозина считат Кери за примадона още преди участието ѝ в този концерт заради нейното държание. Към края на годината певицата има връзка с Луис Мигел.
Шестият студиен албум Rainbow е издаден през 1999 г. Така както и „Butterfly“, този албум съдържа поп, но повече R&B и хип-хоп елементи. Песните имат за цел да разкрият чувствата на Марая около развода отпреди две години. И Heartbreaker (с Jay-Z), и Thank God I Found You (с Джо и 98 дигрийс) достигат до номер едно в САЩ. Обаче въпреки съвместните проекти с Ъшър и Снууп Дог Rainbow е албумът на певицата с най-малко продадени копия. Критиците не го одобряват, а The Washington Post го определя като „голямо разочарование“. Независимо от множеството награди, които получава (наградата на Billboard за изпълнител на десетилетието и тази на Световните музикални награди за най-продавана изпълнителка на хилядолетието), кариерата на певицата е в спад. Последвалият двоен сингъл Crybaby/Can't Take That Away е първата ѝ песен, която не попада в топ 20. Чрез сайта си Марая Кери обвинява „Сони“ за слабото промотиране на сингъла.
2001 – 2004: Проблеми с кариерата и в личен план След успешно десетилетие с Columbia Records Кери успява да прекрати договора си с тях и сключва нов – за пет албума – с „Върджин Рекърдс“ на стойност $80 милиона. Няколко месеца по-късно, през юли 2001 г., Марая Кери преживява физическо и душевно претоварване. Оставя гласови съобщения на официалния си сайт за феновете си, като споделя, че е претоварена и че връзката с Луис Мигел приключва. Кери се появява в шоуто на MTV TRL, където раздава близалки на тийнейджърската публика и прави това, което някои хора наричат „стриптийз“, макар и прсто да сваля широката си блуза и да остава по тениска. Към края на месеца певицата влиза в клиника след припадък от изтощение от подготовката на всички нови проекти в дома на майка си, а нейният говорител обявява, че тя ще си почине от публични прояви.
Дълго отлаганият полубиографичен филм Всичко, което блести е остро критикуван. Саундтракът към него е включен в едноименния албум, издаден от „Върджин“. Този албум е най-слабо представилият се в класациите на Марая. Първият сингъл към него, „Loverboy“, стига до второ място в Hot 100. Всичките останали сингли се провалят в класациите. Въпреки това „Glitter“ е най-продаваният саундтрак на годината.
Кратко след издаването на „Glitter“ и малко преди Коледа от Columbia издават втори сборен албум, който е двудисков и се нарича „Greatest Hits“. В началото на 2002 г. „Върджин“ решава да прекрати договора си с Кери, като ѝ изплаща $28 милиона в допълнение на $21 милиона, които са ѝ дадени при сключването му. По-късно същата година тя подписва договор с „Def Jam“ на „Island Records“. В допълнение баща ѝ умира от рак.
След добре приетия филм „Умни момичета“ с нейна поддържаща роля, Марая Кери издава нов албум – „Charmbracelet“. Той се продава в 2 милиона копия само в САЩ, а гласовите ѝ възможности, които дотогава са сочени за силната ѝ страна, са под критика заради новите способи, които звездата показва.