Брянска област () е субект на Руската федерация, разположена в Централния федерален окръг и Централния икономически район. Площ – 34 857 km2 (62-ро място в Руската федерация, 0,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. – 1 220 530 души (42-ро място в Руската федерация, 0,83% от цялото население). Административен център е град Брянск. Разстояние от Москва до Брянск – 379 km.
Историческа справка Брянска област е отделена от Орловска област като отделен регион с указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР на 5 юли 1944 г.
Географска характеристика Брянска област се намира в западната част на Европейска Русия. На север граничи със Смоленска област, на североизток – с Калужка област, на изток – с Орловска област, на югоизток – с Курска област, на юг – с Украйна, а на запад – с Беларус. В тези си граници заема площ от 34 857 km2 (62-ро място в Руската федерация, 0,2% от нейната площ). «Большая Советская Энциклопедия» – Брянска област
Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като значителна част от територията ѝ се заема от Приднепровската и полеската низини. Като цяло релефът представлява слабохълмиста равнина с общ наклон от североизток на югозапад. Тук се съчетават ниски възвишения, разчленени от ерозионни равнини с височина 200 – 250 m (западната част на Средноруското и Смоленското възвишения) и плоските моренно-зандрови равнини на Приднеправската низина. Западно от река Десна възвишената равнина е силно пресечена от къси и дълбоки оврази с многочислени ручеи и малки реки.
Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на торф, фосфорити, варовици, глини и пясъци.
Областта попада в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Зимата е относително мека и снежна, а лятото е топло. Средната януарска температура е от -7,4 °C до -9 °C, а средната юлска е от 18,1 °C до 19,1 °C. Годишната сума на валежите е 560 – 600 mm. Продължителността на вегетационния период е 180 – 200 денонощия.
На територията на областта има 2867 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 889 km, като те принадлежат към два водосборни басейна. Над 98% от територията се отнася към водосборния басейн на река Днепър, вливаща се в Черно море, а останалите 2% (крайните източни части) – най-горните течения на малки реки принадлежащи към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Най-голямата река в областта е река Десна (ляв приток на Днепър) с притоците си Болва, Навля, Неруса, Судост и др. На запад текат реките Ипут и Бесед (леви притоци на Сож, от басейна на Днепър). Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (до 80%). Водният им режим се характеризира високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват в средата и края на ноември, а се размразяват в началото на април. На територията на областта има над 3300 естествени и изкуствени езера с обща площ около 95 km2. Те са предимно крайречни и котловинни. Най-голямото естествено езеро Кожановското езеро (3,22 km2) е разположено в западната част на Брянска област, а най-големият изкуствен водоем е Мирновското водохранилище (северно от Кожановското езеро) с площ от 23 km2. «Вода России» – Брянска област
В областта преобладават подзолистите, ливадно-подзолистите и сивите горски почви. Подзолистите почви са с лек механичен състав и са разпространени предимно в зандровите равнини. Там се срещат и ливадно-подзолисто-блатни почви. В централните части са разпространени най-плодородните сиви горски почви, а по западната периферия на Средноруското възвишение – тъмносиви, сиви горски и оподзолени черноземни почви. По долините на по-големите реки има алувиални почви.
Брянска област е разположена в горската зона и само най-южните ѝ райони попадат в лесостепната зона. Голяма част от територията на областта се обработва със селскостопанска цел. Горите заемат около 1 млн. ха и са разпространени неравномерно. Най-големите горски масиви са покрай левия бряг на река Десна и по долините на реките Судост и Ипут. Основни дървесни видове са бор (42% от горския фонд), бреза (23%), осика (15%). Разпространени са още дъб, черна ела, ясен, клен, липа и др. Общите запаси от дървесина се изчисляват на около 100 млн.m3. В горските масиви се срещат лос, дива свиня, кафява мечка, вълк, лисица, борсук, бялка, бобър, бекас, глухар, тетерев, дива патка и др.
Население На 1 януари 2017 г. населението на Брянска област наброява 1 220 530 души (42-ро място в Руската федерация, 0,83% от цялото население) с гъстота 39,5 души/km2 и урбанизация 68,42%.
Национален състав Година на преброяване 1989Всесоюзная перепись населения 1989 года 2002Всероссийская перепись населения 2002 года 2010Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года Лица, указали националност 1470115 (100 %) 1377090 (100 %) 1251392 (100 %) Руснаци 1410960 (96,0 %) 1328448 (96,5 %) 1210136 (96,7 %) Украинци 27122 (1,8 %) 20214 (1,5 %) 13769 (1,1 %) Беларуси 11299 (0,8 %) 7733 (0,6 %) 5510 (0,4 %) Арменци 825 (0,1 %) 3618 (0,3 %) 4592 (0,4 %) Цигани 2925 (0,2 %) 3572 (0,3 %) 3839 (0,3 %) Евреи 6731 (0,5 %) 2339 (0,2 %) 1407 (0,1 %) Други националности 10253 (0,7 %) 13505 (1,0 %) 12139 (1,0 %)
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Брянска област се дели на 6 областни градски окръга, 27 муниципални района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Брянск, Клинци, Новозибков и Селцо), 12 града с районно подчинение и 23 селища от градски тип.
+ Административно-териториално деление на Брянска област към 2017 г. Административна единица Площ(km2) Население(2017 г.) Административен център Население(2017 г.) Разстояние до Брянск(в km) Други градове и сгт с районно подчинение Областни градски окръзи Брянск 187 425 030 гр. Брянск 406 553 Белие Берега, Болшое Полпино, Редица-Криловка Клинци 63 70 164 гр. Клинци 62 832 172 Новозибков 32 40 476 гр. Новозибков 40 476 207 Селцо 33 1664 гр. Селцо 1664 22 Стародуб 22 18 824 гр. Стародуб 18 824 169 Фокино 24 13 065 гр. Фокино 13 065 16 Муниципални райони 1. Брасовски 1185 19 887 сгт Локот 9492 84 2. Брянски 1801 59 160 с. Глинищево 4232 24 3. Вигонички 1028 20 107 сгт Вигоничи 4949 29 4. Гордеевски 847 10 771 с. Гордеевка 3014 203 5. Дубровски 1028 17 641 сгт Дубровка 7325 81 6. Дятковски 1413 60 379 гр. Дятково 27 028 47 Битош, Ивот, Любохна, Стар 7. Жирятински 750 7045 с. Жирятино 2501 47 8. Жуковски 1115 34 682 гр. Жуковка 16 953 56 9. Злински 735 12 102 гр. Злинка 5460 224 Вишков 10. Карачевски 1350 33 361 гр. Карачев 17 981 44 11. Клетнянски 1583 18 638 сгт Клетня 12 640 99 12. Климовски 1554 26 720 сгт Климово 13 190 233 13. Клинцовски 1291 17 686 гр. Клинци 172 14. Комарички 1020 16 995 сгт Комаричи 8034 106 15. Красногорски 1120 12 189 сгт Красная Гора 6414 232 16. Мглински 1120 17 716 гр. Мглин 7884 167 17. Навлински 2012 26 739 сгт Навля 14 589 53 Алтухово 18. Новозибковски 989 11 131 гр. Новозибков 207 19. Погарски 1210 24 717 сгт Погар 8668 128 20. Почепски 1887 39 137 гр. Почеп 16 663 84 Рамасуха 21. Рогнедински 1060 6607 сгт Рогнедино 2950 96 22. Севски 1220 14 972 гр. Севск 6723 149 23. Стародубски 1760 19 123 гр. Стародуб 169 24. Суземски 1339 15 456 сгт Суземка 8800 134 Кокоревка 25. Суражки 1128 22 864 гр. Сураж 10 979 177 26. Трубчевски 1843 34 661 гр. Трубчевск 13 696 94 Белая Берьозка 27. Унечки 1148 35 821 гр. Унеча 23 971 140
Стопанстово В Брянска област добре развито е машиностроенето, химическата и нефтохимическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, дърводобива и дървообработката.
В селското стопанство областта се развива в животновъдство (за месо и мляко), птицевъдство. Развъждат се щрауси. Произвеждат се зърнени култури, картофи, лен, захарно цвекло. Площ обработваема земя:година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015 хиляди хектара 1413 1292 1169,6 865,8 654,8 671,6 826,1
Източници
Външни препратки Официален сайт на Брянска област. Брянски областен съвет Брянскпедия – Брянска Енциклопедия Градовете в Брянска област: пътни бележки