Ивановска област е субект на Руската Федерация в Централния федерален окръг . Площ 21 437 km2 (74-то място в Руската Федерация, 0,13% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 014 620 души (52-ро място в Руската Федерация, 0,69% от нейното население). Административен център град Иваново. Разстояние от Москва до Иваново 318 km.
Историческа справка Най-старият град на територията на Ивановска област е Юревец възникнал като укрепление под името Юревец-Поволжки през 1225 г. През 1539 г. е основан град Шуя, а през ХVІІІ век за градове са признати населените места Пучеж (1745 г.), Кинешма (1777 г.) и Гаврилов Посад (1789 г.). Сегашният административен център на областта град Иваново е признат за град Иваново-Вознесенск след обединяването на село Иваново и Слобода Вознесенская през 1871 г., а през 1932 г. е преименуван на Иваново.
На 14 януари 1929 г. е образувана Ивановска Промишлена област. На 11 март 1936 г. от нейния състав е отделена Ярославска област, а останалата част е преименувана на Ивановска област. На 14 август 1944 г. от състава на Ивановска област са формирани Костромска и Владимирска област.
Географска характеристика Ивановска област се намира в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи с Ярославска област, на север – с Костромска област, на изток – с Нижегородска област и на юг – с Владимирска област. В тези си граници заема площ от 21 437 km2 (74-то място по големина в Руската Федерация, 0,13% от нейната територия). «Большая Советская Энциклопедия» – Ивановска област
Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина. Голяма част от територията ѝ представлява слабохълмиста равнина, равномерно и плитко разчленена от долините на реките и сухи оврази. На северозапад има ниско моренно възвишение, явяващо се вододел между реките Волга и Клязма, като на югоизток и изток то се понижава и покрай левия бряг на Клязма преминава в пясъчна, слабохълмиста равнина (Балахнинска низина, Лухско полесие), обрасла с гори, с торфени блата и малки езера. На запад, на територията на Ивановска област навлиза по-хълмистата част на възвишението Юревско Ополе, гъсто набраздено от оврази, а на север – слабохълмистата и на места заблатена Унженска низина.
Климатът е умереноконтинентален., с топло лято (средна юлска температура 18 – 19 °C) и умерено студена зима (средна януарска температура -12 °C). Годишна сума на валежите 550 – 600 mm. Продължителността на вегетационния период с температури над 5 °C е 160 – 174 денонощия.
В Ивановска област има около 1775 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 16,4 хил.km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Волга пресича североизточната част на областта, като левите ѝ притоци Мера, Немда, Унжа са многоводни, а десните – маловодни и къси. По южния склон на Волжко-Клязминския вододел се стичат реките Нерл, Увод, Теза, Лух и др., леви притоци на Клязма, която е ляв приток на Ока, от басейна на Волга. Реките в областта са с малък наклон, спокойно течение и са разпределени равномерно по нейната територия. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Те се характеризират с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември, а се размразяват в началото или средата на април. «Вода России» – Ивановска област
На територията на областта има над 2800 естествени и изкуствени езера с обща площ около 635 km2, като само 180 от тях са с площ над 10 дка. По-голямата част са ледникови и карстови езера, а по долините на реките се срещат и крайречни езера (старици) и са разположени предимно в централните и южни части на областта. Най-големите естествени езера са: Рубско (2,9 km2) и Свято (2,5 km2). Най-големите изкуствени водоеми са: Горковското водохранилище (на територията на областта е неговата „опашка“) на река Волга и Уводското водохранилище на река Увод. Блатата в областта заемат 2,35% от нейната площ – 503 km2, като най-големите блатни масиви са: Куракинските и Ламненските блата.
Най-разпространените почви в Ивановска област са различни видове подзолисти почви и блатни почви. По вододелите на северозапад и север са развити ливадно-подзолистите почви, в пониженията – подзолисто-торфени и блатни почви, а по долините на реките – заблатени ливадни почви. На югозапад най-разпространени са плодородните ливадно-черноземни почви, а по долините на Волга, Клязма и Лух – ливадно силноподзолисти почви.
Областта е разположена в преходната полоса между тайгата и смесените гори. Горите заемат около 1 млн.ха, 38% от територията на областта. Най-големите горски масиви са покрай левия бряг на Волга и в Южкия и Тейковски райони. Смърчови гори има в междуречието между Волга и Лух, а борови гори са развити върху песъчливи и оподзолени почви. Преобладаващите дървесни видове са: бреза 35%, бор 35%, осика 14%, смърч 14%. Ливадите и пасищата заемат около 8% от територията на областта, като много от тях са заблатени.
Население На 1 януари 2017 г. населението на Ивановска област е наброявало 1 014 620 души (52-ро място в Руската Федерация, 0,69% от нейното население). Национален състав Народ Численост 2002 г. души (* ) Численост 2010 г. душиИнформационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 годаРуснаци 1 075 815 962 219Украинци 10 629 7684Татари 8205 6696Арменци 4012 4645Азербайджанци 3166 3545Беларуси 3483 2379Цигани 2031 2283Узбеки 698 1399Мордовци 1948 1243Чуваши 1648 1240Молдовани 1246 1181Други националности 11 599 12 255Лица непосочили национална принадлежност 23 849 54 882 показани са народи c численост над 1000 души
Административно-териториално деление В административно-териториално отношение Ивановска област се дели на 6 областни градски окръга, 21 муниципални района, 17 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Вичуга, Иваново, Кинешма, Кохма, Тейково и Шуя), 11 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.
+ Административно-териториално деление на Ивановска област към 2017 г. Административна единица Площ(km2) Население(2017 г.) Административен център Население(2017 г.) Разстояние до Иваново(в km) Други градове и сгт с районно подчинение Областни градски окръзи 1. Вичуга 30 34 868 гр. Вичуга 34 868 71 2. Иваново 105 406 933 гр. Иваново 406 933 3. Кинешма 49 83 871 гр. Кинешма 83 871 105 4. Кохма 13 30 316 гр. Кохма 30 316 13 5. Тейково 27 32 791 гр. Тейково 32 791 35 6. Шуя 33 58 723 гр. Шуя 58 723 32 Муниципални райони 1. Верхнеландехски 626 4590 сгт Верхни Ландех 1755 117 2. Вичугски 1006 17 819 гр. Вичуга 71 Каменка, Новописцово, Старая Вичуга 3. Гаврило-Посадски 960 16 070 гр. Гаврилов Посад 5715 85 Петровски 4. Заволжки 1148 15 482 гр. Заволжск 10 384 113 5. Ивановски 1080 38 066 гр. Иваново 6. Илински 1360 8460 сгт Илинское-Хованское 2979 90 7. Кинешемски 1583 21 741 гр. Кинешма 105 гр. Наволоки 8. Комсомолски 1200 20 135 гр. Комсомолск 8366 59 9. Лежневски 773 18 687 сгт Лежнево 7837 26 10. Лухски 955 8362 сгт Лух 2762 94 11. Палехски 853 9661 сгт Палех 4821 62 12. Пестяковски 1119 6011 сгт Пестяки 3478 120 13. Приволжки 600 24 190 гр. Приволжск 15 824 47 гр. Пльос 14. Пучежки 785 11 339 гр. Пучеж 7078 157 15. Родниковски 935 33 581 гр. Родники 24 662 59 16. Савински 861 10 966 сгт Савино 5050 65 17. Тейковски 1290 11 312 гр. Тейково 35 Нерл 18. Фурмановски 763 40 636 гр. Фурманов 34 309 33 19. Шуйски 1065 21 841 гр. Шуя 32 Колобово 20. Южки 1343 23 347 гр. Южа 12 834 95 21. Юревецки 860 13 408 гр. Юревец 8378 168
Селско стопанство В основата областта на селското стопанство – животновъдство; отглеждат се зърнени култури, картофи, зеленчуци и лен. Площ обработваема земя:година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015хиляди хектара 2810 2193,9 1838,1 1626,9 1207,9 853,0 862,8
Външни препратки
Официален сайт на Ивановска област
Източници