Николай Илиев Карамфилов, по-известен като Кольо Карамфилов, е български художник – живописец, график и скулптор. Работи и в жанрове на визуалните изкуства като пърформанс, арт инсталации, фотография и интериорен дизайн.
Биография Кольо Карамфилов е роден на 7 декември 1963 г. в Пловдив. През 1982 г. завършва сценография в Средното художествено училище в Пловдив. Още като съвсем млад е приет за член на СБХ и печели няколко награди.
През 1989 г. създава авангардната група „Ръб“ и е един от идеолозите на артистичната организация, наред с изкуствоведа Димитър Грозданов, Албена Михайлова, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Моника Роменска, Надя Генова, Румен Жеков.
По-късно през 1995 г. създава група „Диско 95“ с друг член на „Ръб“, Димитър Митовски.Група „Ръб“, сайт ArtPrice.bg През 2010 г. започва началото на проекта „Мерси“ със Стефан Божков.
През 2008 г. създава галерия U.P.A.R.K. в Пловдив.
От 1983 г. до смъртта си през 2014 г. осъществява над 30 самостоятелни изложби и участва в множество групови изяви в България и чужбина. Негови творби са притежание на множество частни колекции в България и чужбина.
Умира на 12 януари 2014 г. в Пловдив.
Семейство Кольо Карамфилов има два брака: през 1992–2000 е женен за интериорната дизайнерка и художничка Ина Дамянова, от която е синът му, младият поет Росен Карамфилов, а през 2009 г. сключва брак с дъщерята на актьора Наум Шопов, Лиза Шопова.Кольо Карамфилов (1963 – 2014), сайт ArtPrice.bg.
Памет На Кольо Карамфилов е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София ().
Творчество Като сценограф Карамфилов е работил с режисьорите Петринел Гочев, Андрей Жолдак (Украйна), Димитър Еленов, Лиза Шопова. В киното е бил художник на филмите „Хълмът на боровинките“ на Александър Морфов, „Пазачът на мъртвите“ на Илиян Симеонов и „Аве“ на Константин Божанов.
Режисьор и сценарист е на филма „Казабланка“, с който взима наградата на Jameson за късометражно кино на София Филм Фест 2014 г.
Изложби По-важни изложби в чужбина са: 1998 – Български културен център – Москва, Русия, 1998 – Нигата, Япония, 2001 – Ашау, Германия 1998 – Български културен център – Токио, Япония 2009 – Ашау, Германия, 2010 – „Дом Витгенщайн“, Виена, Австрия, 2010 – Галерия „Сердика“, Варшава, Полша, 2010 – Български културен център – Париж, Франция.
Посмъртно: 27 май – 8 юни 2014 – Галерия „Нюанс“, СофияТеодора Петева, Галерия „Нюанс“ представя Кольо Карамфилов (1963 – 2014), сайт „Културни новини“. 13 април – 23 април 2016 – Изложба „Кольо Карамфилов: Обично“, Галерия „Червената точка“, СофияИзложба с непоказвани рисунки на Кольо Карамфилов откриват в София , kanal3.bg. 20 ноември 2018 – 10 януари 2019 – Галерия „L’union de Paris“ – ПловдивДарина Бойкина, Галерия „L’union de Paris“ представя Кольо Карамфилов (1963 – 2014), сайт „Културни новини“. 7 януари – 30 януари 2019 – Изложба „Необозримо за Кольо К.“ – Градска художествена галерия, ПловдивИнформация за изложбата, сайт на „Пловдив – Европейска столица на културата'2019“.
Награди По-важни награди: 1987 – Бронзов медал от III Mеждународно триенале, Варна, 1989 – Награда на VIII Mладежка изложба, 1995 – „Гран при“ от Първото международно триенале на графиката, София, 1997 – Стипендия „Сите дез Артс“, Париж, 2004 – Награда за изкуство „Пловдив“.
Източници
Външни препратки Йово Панчев, Кольо Карамфилов (1963 – 2014), в. „Култура“, бр. 2 (2751), 17 януари 2014 Синът на Кольо Карамфилов – Росен – дари официално на НДК инсталацията „Кибрит” от своя баща, Actualno.com, 5 октомври 2019 Спомен за Кольо Карамфилов, БНТ, 13 януари 2014 Тея Денолюбова, За Кольо Карамфилов, atrakcia.bg, 9 септември 2019
Категория:Български художници Категория:Български сценографи Категория:Български скулптори Категория:Почетни граждани на Пловдив Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в Пловдив