Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) е най-големият бизнес университет в Република България и Югоизточна Европа„История на УНСС“, сайт УНСС, 28 август 2017. Правоприемник е на Свободния университет за политически и стопански науки, институционализиран със заповед № 2155 от 05.VII.1920 г. на министъра на народното просвещениеЕнциклопедия България. Том 1. София 1978 г. Това го прави втория университет, създаден след Освобождението, и първият бизнес университет в България България 20 век: Алманах. Стр. 638.
Възниквайки като частно висше учебно заведение, специализирано в областта на икономическите, политическите и юридическите науки, университетът претърпява няколко значими трансформации. Днес УНСС е държавен университет, в който се изучават икономически, юридически, политически, административни, информационни и социални науки, в 43 бакалавърскибакалавърски програми в УНСС Бакалавърски програми в УНСС и 108 магистърски програми, на български и английски езикМагистърски програми Магистърски програми в УНСС. Това го прави и най-големият бизнес университет в Югоизточна ЕвропаСправочник на българските училища и университети.
Университетът издава Алманах, Годишник, Сборник „Научни трудове“, научно списание „Икономически и социални алтернативи“, научно списание Economic Alternatives, научно списание „Бизнес и право“, научно списание "Aurea iuris romani", научно списание "Bulgarian Journal of International Economics and Politics", научно списание "Journal of Management Sciences and Applications", научно списание „Недвижими имоти & бизнес“, както и „Вестник на УНСС“.
Носители на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на УНСС са авторитетни личности от Европа и САЩ, сред които проф. Джоузеф Стиглиц, лауреат на Нобелова награда за икономика, Франц Фишлер, еврокомисар по земеделието, проф. Вацлав Клаус, президент на Чешката република, проф. Данута Хюбнер, еврокомисар, проф. Франсис Гъри, генерален директор на Световната организация по интелектуална собственост, Жан-Клод Трише, управител на Европейската централна банкадоктор хонорис кауза на УНСС Доктор Хонорис Кауза на УНСС и др.
История Основаване (1920) Свободен университет за политически и стопански науки
През 1920 г. България е в тежка икономическа, социална, политическа и идейна криза. Войните от 1912 до 1918 г. не довеждат до желаното обединение на земите, населени с етнически българи. Следвоенният период се характеризира и с разрастването на капиталистическите предприятия в индустрията, търговията, кредита и застраховането. Това са времена на основни промени в икономиката на страната. Особено бързо протичат процесите на концентрация на монополните форми на капитализма. Създават се картелни организации, сформират се финансови групи около големи банки с чужди или с български капитали. Тези исторически предпоставки налагат необходимостта от организиране на висше икономическо образование в България. В този момент, група от най-видни държавници, общественици и учени решават да предложат на обезвереното младо поколение алтернатива в академичното образование. Идеята е да се създаде Свободен университет за политически и стопански науки. Той трябва да подготвя стопански и управленски елит, който да изправи България на крака. Инициативата за създаването на университета е подета от акад. Стефан Бобчев – учен, писател, общественик, политик, министър, народен представител. Той става първият ректор на новоучредения университет, приел името Балкански близкоизточен институтЕнциклопедия България. Том 1. София 1978 г..
Академичната 1920 година започва с три факултетаГодишник на Свободния университет за политически и стопански науки. София. 1923 г.:
Дипломатическо-консулски факултет Административно-финансов факултет Търговско-стопански факултет
Идеята за създаване на Юридически факултет при Свободния университет е изоставена, за да не се създава конкуренция между него и Държавния университет (Софийски университет)За „Третият разсадник на науката“ (Стефан Савов Бобчев и Свободният университет) – Първанов, П., стр. 2.
В сформираните три факултета се изучаватIbidem Политическа икономия, основи на държавата и правото, финансова наука с финансово право, Най-нова история на България и на Балканите, Стенография, История на стопанския строй, Счетоводство, Стокознание, Търговско смятане, Сравнително гражданско право, Конституционно право, Административно право, Статистика, Съдебно право, Политическа и стопанска география, Търговска история, Търговска кореспонденция, Търговско и морско право, Митническа политика, Стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията, Пари-банки-борси-кооперации, Стопанска аритметика, Наука за балансите, Западни езици и някои специални дисциплини за консулския отдел с по 1 – 2 часа седмично.
През февруари 1923 г. със средства, набрани от резервния фонд и от ипотечен заем, е закупена двуетажна сграда на ул. „Георги Раковски“ № 94 (сега № 114) и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа" №20, която е приспособена за канцеларии и за жилища на част от обслужващия персонал, а по-късно – на служители и преподаватели.
Само няколко години след създаването си Свободният университет укрепва организационно като частно висше учебно заведение със стопанско-правен профил.
Държавно висше училище за финансови и административни науки
Със закон от 1940 г. (ДВ, бр. 126 от 07.06.1940 г.) Свободния университет е трансформиран в Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН)България 20 век: Алманах. Изд. „Труд“. София. 1999 г., стр. 638. Привлечени са много нови преподаватели. Ръководството на ДВУФАН издейства през 1940 – 1941 г. средства за построяване на нова учебна сграда на ул. „Ст. Караджа". През юли 1942 г. е положен основният камък, но поради военновременните ограничения и липсата на материали сградата не е покрита и обзаведена. По-късно отпадат мотивите за създаването в Софийския университет на Държавен счетоводен отдел при Юридическия факултет, който на практика е конкурент и потенциален приемник на ДВУФАН. Съществуването на два центъра в София за подготовка на висшисти с икономическо образование става излишно. Въпросът се решава със закона за закриване и откриване на ВУЗ, гласуван през 1947 г. По силата на този закон ДВУФАН с 2700 студенти и Държавностопанския отдел на Софийския университет с 1650 студенти принудително се сливат в Обединен факултет за стопански и социални науки при Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски"Енциклопедия България. Том 1. София. 1978 г..
Изгубването на независимостта на висшето училище е посрещнато със смесени чувства сред академичните и обществените среди. Срещу този акт остро се произнася Атанас Буров, според който:
Възстановяването на факултета като самостоятелно висше държавно икономическо учебно заведение става само четири години по-късно (през 1951) г. Това става с Постановление на Министерския съвет, като Стопанският факултет се отделя от Софийския университет в самостоятелно висше училище с наименование Висш икономически институт.
Идеологически стожер на комунистическия режим (1945 – 1989)
Висш икономически институт „Карл Маркс“ С Указ № 26 (в. „Известия“, бр. 10 от 01.02.1952 г.) е възстановена самостоятелността на висшето училище„История на УНСС“, сайт УНСС, 28 септември 2012 под името Висш икономически институт (ВИИ). От 24 март 1953 г. с Указ № 89 той носи името на Карл Маркс (в. „Известия“, бр. 23 от 20 март 1953 г.). Първоначално са учредени четири факултета: Планово-статистически с три специалности – Политическа икономия, Народностопанско планиране и Статистика; Финансово-счетоводен с две специалности – Счетоводна отчетност и Финанси и кредит; Промишлено-транспортен също с две специалности – Икономика на промишлеността и Икономика на транспорта; Търговски факултет със специалностите – Икономика на вътрешната търговия и Икономика на външната търговия.
Броят на катедрите по това време е 15, като всяка от тях се числи към даден факултет в зависимост от специалностите, по които обучава студенти, и от дисциплините, които преподава. Катедра „22" е на пряко подчинение на ректора и на Министерството на народната отбрана. През есента на 1949 г. се открива задочната форма на обучение с годишен прием около 200 – 250 душиАлманах 85 години Университет за национално и световно стопанство. УИ „Стопанство“. София 2005 г..
Последователно ректори на института са проф. Тодор Ненов (1952 – 1958 година), акад. Жак Натан (1958 – 1962 година), доц. Ангел Чаушев (1962 – 1966 година), проф. Кирил Григоров (1966 – 1970 година)Ректори на УНСС Сайт на университета.
От 1952 – 1953 учебна година се въвежда вътрешна аспирантура и много от тогавашните млади асистенти и преподаватели защитават кандидатски дисертации. Поставя се началото на студентска научна дейност под формата на студентски научни кръжоци. Активизира се научноизследователската дейност сред преподавателите в института, като значително се повишава броят на публикуваните научни изследвания, монографии, статии в научни списания и студии в „Трудове на ВИИ „Карл Маркс".
През учебната 1958 – 1959 г. щатният преподавателски колектив вече наброява 114 души, от които 15 професори, 25 доценти, 42 преподаватели и 32 асистенти. Броят на хоноруваните преподаватели и асистенти е 32, а на учебно-помощния и на техническия персонал – 78 (през 1939 – 1940 г. – 11). Освен старата учебна сграда на ул. „Г. С. Раковски" 114 и новата на ул. „Ст. Караджа" 20, на института е дадена сграда на ул. „Екзарх Йосиф" 14 в София. Въпреки това материалната база на института се оказва недостатъчна и това налага да се постави въпросът за построяване на нова сграда.
Постепенно започва да се утвърждава следдипломното обучение за квалификация и преквалификация на завършилите висше икономическо образование (1967 – 1969). Организират се курсове за обучение на определени категории служители от различни министерства и ведомства – Министерство на външната търговия, Министерство на транспорта и съобщенията и др. През 1969 г. организационно тази форма на обучение се обособява като школа, по-късно като отдел, а след това като Институт за следдипломна квалификация (ИСК) с отделен щат на пряко подчинение на ректора и на Академичния съвет на ВИИ „К. Маркс“ (сега УНСС).
След 1990 Университет за национално и световно стопанство
На 27 април 1990 г. Академичният съвет (АС) решава ВИИ „Карл Маркс“ да се преобразува в Университет за национално и световно стопанство. Същата година в университета се открива офис на най-голямата международна студентска организация AIESEC. Официалното преименуване на висшето училище става с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 68 от 26 юли 1995 г.). Едновременно с това е утвърдена новата факултетна структура на университета. Създадените преди това департаменти се трансформират в седем факултета: Общоикономически, Финансово-счетоводен, Отрасловоикономически, Икономика на инфраструктурата, Международна икономика и политика, Управление и информатика и Юридически. Днес УНСС е съвременно държавно висше училище, в което се провежда обучение в различни форми и равнища за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър" и на научна степен „доктор". Едновременно с това УНСС развива мащабни научни изследвания в областта на икономиката, политиката, правото и управлението.
Структурни звена Структурата на университета включва 8 факултета, 4 института, и 27 центъра, 24 от които научноизследователски. Структурни звена на УНСС Факултет Година на основаване Финансово-счетоводен факултет 1920 Бизнес факултет 1949 Общоикономически факултет 1958 Юридически факултет 1991 (1920) Факултет „Международна икономика и политика“ 1995 (1975) Факултет „Икономика на инфраструктурата“ 1995 Факултет „Управление и администрация“ 1995 Факултет „Приложна информатика и статистика“ 2008
Кампус