Първата българска легия е военен отряд, сформиран в Белград от български доброволци по време на сръбско-турския конфликт от 1862 година. Според замисъла на организатора Георги Раковски отрядът трябва да вдигне на въстание българите в Османската империя. На практика легията участва в боевете за Белградската крепост, но никога не навлиза в османска територия. След тримесечно съществуване тя е разпусната от сръбското правителство под натиска на Великите сили.

Освен Раковски в Първата българска легия вземат участие и трупат опит редица видни български националреволюционери, в т.ч. и бъдещият създател на Вътрешната революционна организация Васил Левски.Иван Стоянов, История на Българското Възраждане, Велико Търново, Издателство „Абагар“, 1999. Борбите на българския народ срещу османското владичество през 50-60-те години на XIX век (посетен на 21.09.2013 г.).

Замисъл Съгласно плана за освобождение на България, оформен окончателно в края на 1861 година, освободителното въстание на българите от двете страни на Стара планина трябва да започне с нахлуването на полк отборни бойци от сръбска в османска територия през Княжевац до Търново. Поради недостига на финанси и липсата на собствена база на българските революционери, изпълнението на намеренията им зависи изцяло от княз Михаил Обренович. Планът на сръбските власти е да използват Раковски и доброволците му за прогонване на османските гарнизони от сръбска територия.

Възникване и дейност

С помощта на сътрудниците си в Цариград (Стоил Балкански, Стоян Буйнов и други), Раковски започва агитация и събиране на средства още през септември същата година. На призива му откликват както емигранти, така и революционери от самата България. Към юни 1862 година в Белград се събират между 80 и 95, а по някои данни – до 600 доброволци.

Отрядът получава названието „легия“ в началото на юни 1862 година, когато взема участие във въоръжените стълкновения с турците при Варош капия и Видин капия в Белград. Впоследствие отбранява участък от сръбските позиции в града, а част от българските доброволци е изпратена в Крагуевац начело с Ильо Марков Енциклопедия „България“. Том 5. София, Издателство на Българската академия на науките, 1986, стр. 589. Провалът на Хаджиставревата буна обаче пресича плановете за въстание в България. Кражба на събраните средства и неуспешните преговори за финансиране от българските общности в Браила и Виена оставят легията с много малко оръжие и я принуждават да мине на сръбска държавна издръжка в края на август. Поставено под английски и руски натиск, в началото на септември правителството на Илия Гарашанин разпуска легията като условие за помирение с Османската империя.

По-видни участници Георги Раковски Ильо Марков Христо Македонски Иван Кулин Еремия Българов Стефан Караджа Хаджи Димитър Филип Тотю Васил Левски Иван Кършовски Васил Друмев Христо Иванов – Големия Васил Йонков – Гложенеца Бранислав Велешки Матей Преображенски – Миткалото Цеко Петков (дядо Цеко войвода) Христо Димитров Иванов Мирвански Ангелко,28-годишен,от района на Панагюрище

Източници

Категория:Български легии в Белград Категория:Основани в Сърбия през 1862 година