Тит Ливий () е сред най-известните римски историци, най-известен с фундаменталния труд „Ab Urbe Condita Libri“ („От основаването на града“, издаден на български като „Достопаметни герои и деяния“) по историята на Рим.
Биография Ливий произхожда от състоятелно семейство от Патавия (днешна Падуа, Северна Италия) и в ранната си младост отива в Рим където получава добро образование, след което се занимава с философия, история и риторика. Известно е, че той ръководи занятията на бъдещия император Клавдий. Голямо значение в живота на Ливий заема приятелството му с Август, който се възхищава на книгите му, без да отчита техния републикански дух. Тит Ливий е скромен и приятен човек. Въпреки че го свързвали близки отношения с Август, Ливий не взема дейно участие в политическия живот. Автор е на труда „Ab Urbe Condita Libri“ („Достопаметни герои и деяния“), описващ основаването и историята на Рим, също на незапазени до наши дни историко-философски диалози и на риторически произведения в епистоларна форма. За Ливий с уважение се изказват и Сенека, Квинтилиан и Тацит, а неговите трудове са използвани от Валерий Максим, Аней Флор, Лукан и Силий Италик.
Творчество
В младежките си години Ливий пише философски диалози, които не са достигнали до нас. След 27 г. пр.н.е. Ливий започва работа по „Достопаметни герои и деяния“. Изложението за историята на Рим започва с легендата за пристигането на Еней на италийска земя и завършва със смъртта на Нерон Клавдий Друз (9 г. пр.н.е.). В оцелелите книги има около 40 речи на исторически и полулегендарни фигури.
Целият труд се е състоял от 142 книги (по съвременните стандарти около 15 – 20 тома среден размер), но от тях до нас са достигнали напълно запазени 35. Ливй го започва между 27 и 25 г. пр.н.е. и продължава работата си над него до своята смърт през 17 г., повече от 40 години. От 142-те книги са запазени само 35: от 1 до 10 – описващи събитията до Третата самнитска война през 293 г. пр.н.е., от 21 до 45 – описващи събитията от началото на Втората пуническа война през 218 г. пр.н.е. до триумфа на Емилий Павел след победата му над Древна Македония през 167 г. пр.н.е., оскъдни фрагменти от останалите книги, сред които най-важен е откъсът, описващ смъртта на Цицерон в 120 книга.
Източници
Външни препратки
Текстът на Ab Urbe Condita Работи на Ливий
Категория:Римски историци Категория:Родени в Падуа