Либерализмът (от латинската дума liberalis, означаваща „присъщ на свободата“, „благовъзпитан“, „учтив“, „щедър“Latin Dictionary and Grammar Aid University of Notre Dame. Посетен на 20 февруари 2010.) е морална концепция и политическа философия, също идеологическо течение, което отстоява свободата и равенството като основни човешки ценности.Young, p. 39Веднъж Сатоши Каназава дефинирал либерализма (в противовес на консерватизма) като „искрената загриженост за благосъстоянието на генетично отдалечени хора и готовността да се отдадат големи части от личните ресурси за благосъстоянието на тези хора.“ Виж . Основните ценности на либерализма са личната свобода, социалният прогрес, веротърпимостта. Либералното управление предполага свобода на мисълта, свободно обменяне на идеи, пазарна икономика, основана на частното предприемачество и инициатива, прозрачност на управлението, но също и ограничения върху властта на църквата (и подобни религиозни институции) и на правителството. Либерализмът отстоява също гражданските права, откритите и честни избори, свободата на печата, свободата на вероизповеданията, свободната търговия и частната собственост.
Либерализмът има своите корени в западното Просвещение, но днес терминът обозначава едно широко и разнообразно поле на политическата мисъл.
Етимология Думата „либерален“ произхожда от латинското liber („свободен“), от което идва също и терминът на английски език за свобода – liberty, а .Gross, p. 5. От същата дума произлизат думите „либертарианец“ и „либертинство“. Един от първите записани случаи, в който се използва думата „либерален“, датира от 1375 г., когато с нея се описват т.нар. либерални изкуства (artes liberales) в контекста на вид образование, което е желателно за един свободно роден човек. Ранната връзка на думата с класическото образование, давано от средновековните университети, скоро отстъпва мястото си на цяла гама от различни денотации и конотации. „Либерален“, към 1387 г., се отнася до „свободен за предоставяне“, „направен без ограничение“ към 1433 г., „позволен свободно“ към 1530 г. и „освободен от възпиране“ – често като пейоративна забележка – през 16 и 17 век.
В Англия през 16 век „либерален“ има позитивни или негативни атрибути, когато се отнася до нечия щедрост или неблагоразумие. В „Много шум за нищо“, Шекспир пише за „либерален злодей“, който „бил издал своите злъчни срещи“. С възхода на Просвещението думата придобива категорично по-позитивни нотки, като бива дефинирана като „освободеност от тесногръди предразсъдъци“ през 1781 и „освободеност от фанатизъм“ през 1823 г. През 1815 г. първата употреба на думата „либерализъм“ се появява в английския език. До началото на средата на 19 век „либерален“ започва да се използва като политизиран термин за партии и движения по целия свят.Emil J. Kirchner, Liberal Parties in Western Europe, „Либералните партии са сред първите политически партии, които се формират, и тяхната дългогодишна и влиятелна история, като членове на парламенти и правителства, повдига важни въпроси“, Cambridge University Press, 1988, ISBN 978-0-521-32394-9
История Историята на либерализма започва преди почти четири столетия, когато в Англия се разразява Английската гражданска война (1642 – 1651). Дори след края на Студената война (1991) идеологията продължава да се изменя. Либерализмът започва своето съществуване като реакция срещу религиозните войни в Европа от 16 и 17 век, но също така и като реакция на свободолюбивата аристокрация (аристократичен либерализъм) срещу абсолютизма, първата форма на европейската модерна държава. Либерализмът е отстояван от далечни мислители като Марк Аврелий, Кардинал Каджетан и Саламанкската школа, но повечето историци свързват началото на либералното политическо управление с религиозните войни, които обхващат Европа през 16 и 17 век, най-вече във Франция. Марк Аврелий, Размисли 1.14 „управление, което се основава на равенство и свобода на речта, и на монархия, в която върховна ценност е свободата на субекта“, Simon & Brown, 2012, ISBN 978-1-61382-303-3Ако новозараждащият се либерален томизъм започва с Кардинал Каджетан в Италия, факелът е предаден на плеяда от теолози от 16 век, които вдъхват и поддържат нов живот на томизма и схоластиката за повече от столетие: Саламанкската школа в Испания. – Мъри Ротбард, Economic Thought Before Adam Smith, Ludwig von Mises Institute, 2006. (p. 101)Както Ротбард, така и Хайек развиват тезата, че корените на Австрийската школа са в ученията на Саламанкската школа от 15 век и физиократите от 18 век .Jerry M. Williams, Robert E. Lewis, Early Images of the Americas: Transfer and Invention, University of Arizona Press, 1993J. Budziszewski, True Tolerance: Liberalism and the Necessity of Judgment, Transaction Publishers, 1999. (p. 127)J. Budziszewski, The nearest coast of darkness: a vindication of the politics of virtues, Cornell University Press, 1988.Ernest Gellner, Cesar Cansino, Liberalism in Modern Times: Essays in Honour of Jose G. Merquior, Central European University Press, 1996 Първото му значимо политическо проявление настъпва в края на 18 век с Американската революция. Той придобива формата на цялостно движение с Френската революция, когато се демократизира (демократичен либерализъм) и се превръща в идеология на разрушаването на абсолютизма и развитието на представителното управление.
Класическите либерали, които подчертават важността на свободните пазари и гражданските свободи, доминират в либералната история в продължение на цяло столетие след Френската революция. Суровите лишения, свързани с Първата световна война (1914 – 1918) и Голямата депресия (1929 – 33), ускоряват тенденциите в Западния свят към нов тип либерализъм, акцентиращ върху необходимостта от ефективна държавна политика за социално подпомагане. До началото на 21 век либералните демократични режими и техните основни характеристики – конституция, граждански права и лични свободи, плурализъм в обществото и дори наличието на социална държава – получават широко разпространение в повечето региони на света.
От зараждането до революцията Възникването на Ренесанса през 15 век е тясно свързан с възраждането на интереса към науката и Античността, което спомага за обезсилването на средновековните институции. През 16 век Мартин Лутер поставя началото на Протестантската реформация, която съзира Римокатолическата църква като корумпиран и подтиснически строй с прекалено голямо участие във феодалната структура на обществото. Ответният удар идва с Контрареформацията, с която Църквата цели овладяването на тези настроения. Религиозните различия между протестанти и католици намират материално изражение в Тридесетгодишната война (1618 – 1648), която се превръща в един от най-трагичните конфликти в европейската история. В Англия гражданската война води до екзекуцията на крал Чарлз I през 1649 година. Малко по-късно, през 1688 година, успехът на Славната революция година довежда до установяване на конституционална монархия с подсилено влияние на парламента. Тези събития пораждат основните елементи на ранната либерална идеология, а историците Колтън и Полмър им дават следната оценка:
Един от първите идеолози на това движение е английският философ Джон Лок, който често е идентифициран като Бащата на либерализма.. В своите „Два трактата за управлението на държавата“ (1690) той построява фундаменталната либерална теза, че правителството има правото да управлява само след като получи одобрението на управляваните, а не защото е олицетворение на божествената власт. След Лок, интелектуалната еволюция на либерализма продължава с епохата на Просвещението. Това е период на интелектуален разцвет, в който се подлагат на съмнение старите традиции и рационалността се възприема като основен житейски принцип. По този начин Просвещението оказва мощно влияние върху обществата в Северна Америка и Франция.
В Северна Америка Тринадесетте колонии са верни британски поданици десетилетия наред, но в края на 18 век сред колонистите се надига голямо недоволство поради липсата на техни политически представители в парламента на Великобритания. Това те интерпретират като незаконно незачитане на техните права и обявяват, че британските власти нямат право да ги облагат с данъци. До 1774 г. колонистите създават 13 местни правителства и изгонват представителите на британската администрация. Британската монархия отказва да удовлетвори исканията на своите задморски поданици и изпраща военни части, които да възстановят колониалното управление. Бойните сражения в последвалата война започват през 1775 година, през 1776 е обявена независимостта на САЩ, и до края на 1781 година колонистите побеждават. През 1787 новата нация провежда Конституционен конвент, с който се опитва да разреши неуредиците от Устава на конфедерацията. Приета е конституция, установяваща републиканска форма на управление от федерален тип. През 1789 година са приети първите десет поправки в конституцията, известни още като Закон за правата. Те гарантират зачитането на определени естествени права, които заемат централно място в либералната мисъл, и които се опитват да балансират сравнително силната федерална република и свободите на личността. Успехът на Американската революция вдъхновява дейците на много други революции от двете страни на Атлантическия океан.
Френската революция Три години след началото на Френската революция германският писател Йохан Волфганг фон Гьоте казва на победените пруски войници след Битката при Валми, че „от това място и от това време нататък започва нова ера в световната история, и всички вие можете да кажете, че сте присъствали на раждането ѝ.“ Историците в огромна степен разглеждат Революцията като едно от най-значителните събития в човешката история. Краят на ранното Ново време често се приписва на революцията от 1789 година.
Френската революция често се схваща като отбелязваща „зората на съвременната епоха“, а нейните сътресения са много често асоциирани с „триумфа на либерализма“. За либералите революцията е решителен момент, като по-късно либералите одобряват почти напълно Френската революция – „не само нейните последици, но и самия акт“. Френската революция започва през май 1789 година със свикването на Генералните щати. През първата година от революцията е превзета Бастилията (юли) и приета Декларацията за правата на човека и гражданина (август).
През следващите няколко години надмощие имат сблъсъците между различни либерални законодателни събрания и консервативната монархия, която е решена да предотврати извършването на големи реформи. През септември 1792 година Франция е провъзгласена за република. Външните конфликти и вътрешните боричкания значително радикализират Революцията, кулминирайки в ожесточената Якобинска диктатура, известна още като Терора. След падането на Робеспиер и якобинците, Директорията поема контрола върху френската държава през 1795 година и държи властта до 1799 година, когато е заменена от Консулата, ръководен от Наполеон Бонапарт.