Стефан Иванов Тепавичаров е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, командир на телеграфната рота от Пионерната дружина през Сръбско-българската война (1885), командир на 1-ва пионерна дружина, командир на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия през Балканската война (1912 – 1913).
Биография Стефан Тепавичаров е роден на 13 октомври 1859 г. в Зая, Османска империя. През 1879 г. постъпва в Софийското военно училище, завършва във 2-ри випуск и на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик. Служи във 2-ра сапьорна рота и в Пионерната дружина. През 1883 г. като поручик от Пионерната дружина е командирован за обучение в Николаевското инженерно училище в Санкт Петербург. (ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 36; ДВ, № 123 от 15 ноември 1883 г.; Списък на генералите и офицерите (1884)) На 2 октомври 1885 г. е назначен за командир на телеграфната рота от Пионерната дружина. (Приказ № 131 по Военното ведомство за промени в командния състав на 4-ти и 7-и пехотен полк и в Пионерната дружина, ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 74, л. 216) По-късно е назначен за командир на Белоградчишката крепост. (Телеграма от началника на щаба на армията до княз Александър I Батенберг в Пловдив за промени в командния състав на Северния отряд, София, 10 февруари 1886, БИА – НБКМ, ф. 266, а. е. 11, л. 12) За проявения героизъм във войната е награден с Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове.
След войната на 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан. В периода от 14 февруари 1887 до 9 април 1887 г. е в запас. По-късно в чин майор, след което през 1894 г. е произведен в чин подполковник. Като офицер емигрант в Русия през 1898 г. завършва Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург. Служи като командир на 1-ва пионерна дружина. През 1901 г. е произведен в чин полковник, а по-късно в чин генерал-майор. По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, с. 644 – 645 Като генерал служи като комендант на Видинската крепост.
Военни звания Подпоручик (30 август 1880) Поручик (30 август 1883) Капитан (24 март 1886) Майор Подполковник (1894) Полковник (1901) Генерал-майор
Награди Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове (1886)
Образование Военно на Негово Величество училище (1879 – 1880) Николаевско инженерно училище в Санкт Петербург, Русия (от 1883) Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург, Русия (до 1898)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в област Габрово