Нептун (линеен кораб, 1909)

„Нептун“ () е британски линеен кораб. Седмият британски кораб, който е кръстен в чест на древноримския бог на морето Нептун.

Конструкцията за „Нептун“ представлява последващо развитие на проекта „Сейнт Винсент“. „Нептун“ става първият линкор в британския флот с различно от „HMS Dreadnought“ („Дреднаут“) разположение на оръдията на главния калибър. Корабът получава на въоръжение 50-калибрените 305-мм оръдия за главен калибър в двуоръдейни кули. Бордовите кули са разположени диагонално, а кърмовите, за първи път в британския флот, са разположени по линейно-терасовидната схема. Това позволява при незначително увеличаване на дължината на корпуса линкорът да води бордов огън от всичките си десет оръдия. Изменено е и местоположението на противоминната артилерия, пренасяйки оръдията от покривите на кулите на главния калибър в надстройките. Недостатъците на линкора са малката дебелина на главния брониран пояс – 254 мм – и недостатъчната живучест на стволовете на 50-калибрените оръдия на главния калибър. Последващо развитие на „Нептун“ стават двата линейни кораба от типа „Колосус“.

По време на Първата световна война „Нептун“ е използван неинтензивно. Участва в Ютландското сражение, намирайки се в средата на бойната линия. Предполагаемо има няколко попадания в германския линеен крайцер „„Лютцов““ („SMSПрефиксът „SMS“ е от (Кораб на Негово Величество). Lützow“). След войната е изваден в резерва и през 1922 г. е продаден за разкомплектоване за метал.

История на проектирането Програмата за 1908 бюджетна година предвижда построяването на един линкор и един линеен крайцер.Този крайцер става „Индефатигъбъл“. До 1911 г. в британския флот той се класифицира като броненосен крайцер. Проектът за линкора получава шифър „К-2“. Основното отличие на бъдещия кораб от „Сейнт Винсент“ става другата схема за разположение на кулите на главния калибър (ГК).

През 1907 г. са заложени американските линкори от типа „Делауеър“През 1909 г. е заложена двойката идентични линкори от типа „Флорида“. и бразилските „Минас Жерайс“ с бордов залп от десет 305-мм оръдия. Британските линкори имат в бордовия си залп само осем оръдия, за това на следващия линкор британските корабостроители се опитват да разположат оръдията по-оптимално. Комитетът по корабостроене разглежда няколко варианта за разположението на кулите. Тях се опитват да разположат такъв начин, че всичките десет оръдия да могат да стрелят по единия борд.

За намаляването на дължината на корпуса кърмовата група кули е разположена по линейно-терасовидната схема. За първи път в британския флот четвъртата кула е поместена над петата, което теоретически ѝ дава възможност да води огън в кърмовия сектор. От линейно-терасовидното разположение на носовите кули се отказват, смятайки, че това излишно ще увеличи теглото на носа и ще доведе до влошаване на мореходността. Централната двойка кули са разположени побордно и са поставени диагонално – дясната е изместена към кърмата по отношение на лявата, както е на линейните крайцери от типа „Инвинсибъл“. При разполагане на кулите по такъв начин новият линкор получава бордов залп от десет оръдия при умерен ръст на дължината на корпуса. Освен това е намален броят на противоминните оръдия и е изменено тяхното разположение. Също с малко е увеличена дебелината на пояса по краищата и са бронирани димоходите.

По настояване на Фишър, построяването на „Нептун“ е обгърнато в секретност. Пресата приписва на „Нептун“ невероятни характеристики. Така например „Дейли телеграф“ твърди, че новият кораб ще получи 343-мм оръдия, няма да има комини, а като двигател за него ще служи газотурбинна силова установка.

Конструкция Корпус Разпределение на проектното тегло Дълги тоновеМетрични тоновеРазчетни.Водоизместимост нормална пълна нормална пълнаКорпус6750 6750 6858 6858Брониране5706 5706 5797 5797Въоръжение3569 3624 3626 3682Силова установка2131 2370 2165 2408Въглища900 2090 914 2123Основно оборудване690 831 701 844Нефт 0792 805Запаси60 60 61 61Запас водоизместимост100 100 102 102ВСИЧКО 19 906 22 323 20 224 22 680 „Нептун“ има корпус с развит полубак и форщевен таранна форма. Дължината на корпуса между перпендикулярите е 155,45 м, по водолинията – 164,9. Ширината е 25,91 м. Газенето при пълен товар при носа е 7,32 м, на кърмата – 8,55 м. В сравнение със „Сенйт Винсент“ дължината на корпуса е увеличена с 3 метра, а ширината – с 0,3. Пълната водоизместимост при това нараства с 650 тона. Нормалната водоизместимост съставя 19 680 дълги тона (19 996 метрични), пълната – 23 123 дълги тона (23 494 метрични). Надстройката става по-развита – от носова, централна и кърмова части, съединени отгоре с палуба на подпори. Гротмачтата в сравнение с предходния тип е преместена към кърмата.

Корпусът е направен от „мека“ корабостроителна стомана. Системата за набор на корпуса е смесена. Дъното и предната палуба имат надлъжна система на набор от дънни и бордови стрингери и надлъжни палубни бимсове. Бордовете и останалите палуби са изпълнени по напречната схема с набор от шпангоути и бимсове с предаване на натоварването към напречните прегради. Детайлите на връзките във вид на двойни и единични стоманени листове са съединени помежду си с нитоване. Максималната дебелина на стоманените листове достига 13 мм. Съединението е или наложено, или по стика, с укрепване от една или две страни на ъгълчетата и с ребра за здравина.

Основната част от силовия набор се явява сглобяем вертикален кил, вървящ от форщевена до ахтерхщевена. Форщевенът и ахтерхщевенът са съставни и са отлети. Между бордовите прегради и външната обшивка са разположени въглищните ями. За намаляване на бордовото люлеене са използвани скулови килове, преминаващи от центъра на носовата оръдейна кула „А“ до центъра на крайната кърмова кула „Y“.

В състава на спасителните средства влизат два 50-футови (15,25 м) парни катера, един 42-футов (12,81 м) ветрилен баркас, един 36-футов (10,98 м) ветрилен полубаркас, три 32-футови (9,76 м) спасителни катера, три 27-футови (8,24 м) велбота, една 30-футова (9,15 м) гичка, един 16-футов (4,88 м) ял и един 13,5-футов (4,11 м) балсов сал.

Корабът има две безщокови стационарни котви „адмиралтейски“ тип с маса по 6605 кг, една такава резервна и една кърмова 2133,9-килограмова котва.

В качеството на радиотехническо оборудване са използвани радиостанции от типовете „Mk.I“, „Mk.II“ и радиостанция с къс радиус на действие тип „9“.

Каютите на офицерите отново се връщат на кърмата, а матроските кубрици са разположени в носовата част. По щат, през 1910 г. екипажът на кораба се състои от 756 души, през 1913 – 759, а през 1914 – 813.

Въоръжение Основното въоръжение на „Нептун“ са десет 305-мм 50-калибрени оръдия Mk. XI в пет куполни установки Mk. XI. Носовата кула „А“ е разположена на полубака. Страничните кули са разположени ешелонно – дясната по-близо до кърмата. Кърмовата група кули е разположена линейно-терасовидно – кула „X“ е разположена над кърмовата кула „Y“.

50-калибреното оръдие Mk. XI има ствол, укрепен с тел, и картузно зареждане с бутален затвор система Уелин. Максималният ъгъл на възвишение на оръдията е 15°. Зареждането става при постоянен ъгъл от 5°. Максималният боезапас съставлява по 100 изстрела на оръдие. В мирно време общият боекомплект се състои от 800 снаряда (бронебойни, полубронебойни, фугасни) за 305-мм оръдия, по 80 снаряда на ствол: 20 бронебойни, 40 полубронебойни, 20 фугасни. Първите два типа снаряди са напълнени с барут. Фугасните снаряди са снаряжени с пикринова киселина (лидит). Във военно време броят на снарядите нараства до 1000 броя.

Противоминната батарея се състои от 102-мм 50-калибрени оръдия BL Mark VII в установки Mk. II. Боезапасът им е по 150 снаряда на ствол. В сравнение с предходния тип броя на оръдията е намален от 20 до 16. Разположението на противоминните оръдия също е променено. Няма оръдия по покривите на кулите от ГК, като вече те се намират в надстройката в три плутонга. Максималният ъгъл на възвишение на оръдията е 15°. Оръдията стрелят със снаряди с тегло 14,1 кг с начална скорост от 873 м/с на далечина на стрелбата до 58 кабелтови (около 11 000 м). Общият боекомплект за 102-мм оръдия съставлява 2400 изстрела от четири типа: бронебойни, полубронебойни, фугасни и шрапнелни. Първите три типа са снаряжени с лидит.

По проект в състава на въоръжението също влизат едно 76-мм оръдие, четири 47-мм салютни оръдия и пет картечници „Максим“ с боезапас от 5000 патрона. През 1916 г., във втората година от войната, в състава на въоръжението са добавени две 76-мм зенитни оръдия, а през 1917 г. – едно 102-мм зенитно оръдие. При това броят на противоминните 102-мм оръдия е намален до 12 за сметка на демонтаж на оръдията от горната платформа и долния каземат на кърмовата надстройка. Оръдие12″/50 Mark XI 4″/50 BL Mark VII 3″/45 20cwt QF HA Mark I 47-мм ХочкисГодина на разработване 1906 1904 1910 1885Калибър, мм 305 102 76 47Дължина на ствола, калибри 50 50 45 40Маса на оръдието, кг 67 770 2126 1020 240Скорострелност, изстрела/минута 1,5 6 – 8 12 – 14 20Установка BXI PII HA Mark II ? ?Ъгли на снижаване/възвишение −3°/+15°Според данни на Козлов, стр. 13 −5°/+15°- −7°/+15° −10°/+60° −10°/+90° /+60°?Тип зареждане картузно унитарноТип на снаряда бронебоенMark VIa () полубронебоен шрапнелен? фугасенТегло на снаряда, кг 389,8 14,06 14,06 5,67 1,5Тегло и тип на метателния заряд 139,25 кг MD45 4,3 кг MD16 2,7 кг MD8 0,96 кг MD 0,24 кг MDНачална скорост, м/с 869 873 732 762 574Максимална далечина на стрелбата, м 19 380 12 660 Досегаемост по височина, максимална, м — — ? 11 340 3000Ефективна, м — — ? 7160 1100 Минно-торпедното въоръжение се състои от три 457-мм торпедни апарата – кърмови и два бордови, с общ боезапас 18 торпеда.

Линейният кораб има шест далекомера на фирмата „Бар и Струд“ с база 9 фута (2,74 метра). За централизираното управление на огъня на главния калибър за първи път е поставен командно-далекомерен пост (КДП), разработен от Пърси Скот. КДП е разположен на площадка под фор-марса. Разработката на Пърси Скот е подложена на продължителни изпитания. Поначало тя не оправдава възлаганите надежди, обаче нейният усъвършенстван вариант през 1912 г. успешно преминава изпитанията на линкора „Тандерер“, след което започва серийно да се произвежда от фирмата „Викерс“ и да се поставя на всички британски линкори. КДП има собствен далекомер. Също така управлението на огъня е възможно да се осъществява индивидуално от всяка една кула.

Командно-далекомерният пост (КДП) представлява поставен на марса на фокмачтата пост, обвит от всички страни със стоманени листове. Той е предназначен за определянето на изходните данни за насочването на оръдията на главния калибър към целта, при воденето на огън с централно насочване. Далекомерите дават определена погрешност по далечина, за това основният способ за водене на огъня по това време е стрелба с корекции по плясъците на собствените снаряди. Артилерийският офицер дава предварителни ъгли на насочване по целта (вертикален и хоризонтален), визирайки целта и получавайки данните за далечината от далекомерчика. След първия изстрел той наблюдава плясъка от снаряда и коригира ъглите за насочване на оръдия, за да постигне попадение в целта.