Емперър оф Индия () е британски линеен кораб, последният кораб от типа „Айрън Дюк“. Първоначално се казва „Делхи“, но по-късно е преименуван в чест на крал Джордж V, който също е и Император на Индия. Единственият от серията, който не взема участие в Ютландското сражение, тъй като по това време се намира в док за текущ ремонт. Продаден за скрап през 1932 г.

История на службата „Император на Индия“ е заложен на 31 май 1912 г. в Бароу ин Фърнес от фирмата „Викерс“, спуснат на вода на 27 ноември 1913 г. и влиза в състава на флота на 10 ноември 1914 г.

Първа световна война Влизайки в строй „Император на Индия“ се присъединява към Първа ескадра линкори на Гранд Флийт, базиращ се в Скапа Флоу. „Император на Индия“ по-късно е преведен в Четвърта ескадра линкори, където той е флагман на контраадмирал А. Л. Даф. Крал Джордж V посещава „Император на Индия“ през юли 1915 г., по време на прегледа на Флота в Скапа Флоу.

През 1916 г. линкорът се намира в ремонт в Инвергордън. През 1917 г. „Император на Индия“ заменя еднотипният линкор „Марлборо“ като флагман на 1-ва ескадра на Гранд Флийт.

Следвоенен период „Император на Индия“ присъства при предаването на немския Флот на откритото море, през ноември 1918 г. Корабът преживява съкращението на Кралския флот след Първата световна война и през 1919 г. се присъединява към Средиземноморския флот.Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921 – С. 32.

През март 1920 г. участва в Новоросийската евакуация на Въоръжените Сили на Юга на Русия, води обстрел по настъпващата към Новоросийск Червена армия от оръдията на главния калибър, заедно с френския броненосен крайцер „Валдек-Русо“., p. 186

На 22 март 1920 г., по стар стил, след назначаването на генерал П. Н. Врангел за Главнокомандващ на ВСЮР, бившият главком, генерал А. И. Деникин, заедно с началник щаба, И. П. Романовский отплават на английския линеен кораб HMS Emperor of India от Феодосия за Константинопол.Halpern 2011, p. 192

„Император на Индия“ е отписан през 1929 г. и е потопен като кораб-мишена на 1 септември 1931 г. Изваден е през следващата година и е продаден за скрап на 6 февруари 1932 г.

Вижте също Списък на дредноутите и супердредноутите Списък на линкорите по страна

Източници

Литература на руски език

на английски език Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1-84603-009-9. Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.

Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Humble, Richard. Battleships and Battlecruisers. Winchmore Publishing, Ltd. London, 1983, p. 117. ISBN 0-89009-623-6 на немски език Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки IRON DUKE battleships (1914) www.maritimequest.com www.maritimequest.com www.maritimequest.com www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by Историята на серията „Iron Duke“ („Айрън Дюк“)

Е