Нелсън () са серия британски линейни кораби от Втората световна война. Всичко за британския флот са построени два кораба: „Нелсън“ () и „Родни“ ().

„Нелсоните“ стават първите „вашингтонски линкори“. Съгласно Вашингтонското морско съглашение Великобритания получава правото да построи два линкора носещи оръдия с калибър до 406 мм и със стандартна водоизместимост до 35 560 т. Формално „Нелсън“ и „Родни“ са 23-възлова версия на линейните крайцери типа „G-3“, от построяването на които Великобритания се отказва според договора.

Линкорите получават максималното възможно въоръжение, допускано от договора, – девет от новите 406-мм оръдия. За оръдията е избрана нехарактерната за британския флот концепция „лек снаряд – висока начална скорост“. Впоследствие тази концепция е призната за погрешна, тъй като води със себе си повишено износване на ствола и лоша точност на стрелбата. Корабите са проектирани с оглед опита от Първата световна война. За първи път за британските дреднаутиСлед сключването на вашингтонското съглашение постепенно вместо използваният дотогава термин „дреднаут“ започва да се използва само терминът „линеен кораб“. тяхното брониране е изпълнено по схемата „всичко или нищо“. Новите линкори получават добре защитена цитадела, но отвъд нейните предели бронирането е сведено до минимум. Критикува се отсъствието на брониране в носовия край и недостатъчната дълбочина на броневия пояс. Въпреки всичко, в рамките на отведения лимит водоизместимост, новите линкори получават максималната възможна защита. Конструктивната подводна защита е разработена с провеждането на изпитания върху опитни отсеци и издържа на попадение от торпедо със заряд от 340 кг ТНТ.

152-мм оръдия на средния калибър не са универсални. Към началото на Втората световна война става ясно, че шестте поставени 120-мм оръдия са недостатъчни. Вместо необходимите четири зенитни оръдия за далечен бой във всеки сектор на стрелба, в някои от секторите може да се води стрелба само с три и даже с две оръдия. Провеждането на основна модернизация със замяната на оръдията и усилването на бронирането не се случва. В годините на войната се налага да се ограничат с увеличаването на броя на 40-мм и 20-мм зенитни автомати.

Независимо от редицата недостатъци и ниската максимална скорост, „Нелсън“ и „Родни“ се считат за най-силните британски линкори в периода на Втората световна война, по съвкупност на своите характеристики превъзхождайки по-късните линкори от типа „Кинг Джордж V“. В годините на войната двата линкора вземат активно участие в бойните операции. Така например, „Родни“ изиграва решаваща роля в потопяването на германския линкор „Бисмарк“, който преди това унищожава гордостта на Кралския флот – линейният крайцер „Худ“.

Развитието на авиацията поставя под въпрос съществуването на големите артилерийски кораби. За това, отчитайки силното износване, „Нелсън“ и „Родни“ след края на войната са извадени в резерва и отписани от флота.

История на проекта По време на Първата световна война Великобритания достроява вече заложените линкори с 381-мм оръдия от типовете „Куин Елизабет“ и „Ривендж“, без да залага нови. Въпреки това през океана продължава построяването на нови, все по-мощни кораби. В САЩ са построени линкорите от типа „Колорадо“ с осем 406-мм оръдия и са заложени линкорите от типа „Саут Дакота“ с 12 406-мм оръдия и линейните крайцери от типа „Лексингтън“ с осем 406-мм оръдия и 35-възлова скорост на хода. В Япония е построен линкорът „Нагато“ с осем 410-мм оръдия и се строи еднотипният му „Муцу“. Планирани са за построяване линкорите от типовете „Тоса“, „Кии“ и линейните крайцери от типа „Амаги“ с десет 410-мм оръдия.

Отговорът на Великобритания става разработката, след края на войната, на проектите за линейния крайцер „G-3“ с 406-мм оръдия и на линкора „N-3“ с 457-мм оръдия. Обаче отслабената от войната икономика на страната вече не може да издържи на новата спирала в надпреварата на морските въоръжения. За това, когато САЩ решават да свикат конференция за ограничаване на морските въоръжения, Великобритания взема участие в нея.

Още преди края на Вашингтонската конференция става ясно, че водоизместимостта на новите линкори ще бъде ограничена на 35 000 дълги тона (35 560 метрични т). Новите британски проекти значително надвишават този лимит, за това на началника на управлението по корабостроене ( – DNC) д’Ейнкуорт е поръчано да разработи проекти за линеен крайцер с ограничената водоизместимост. ПроектG-3 F-2 F-3 O-3 P-3 и Q-3O-3 modifiedДължина между перпендикулярите, м 249,9 219,5 213,4 204,2 204,2 201,2Дължина максимална, м 260,9 231,6 225,6 218,5 218,5 216,4Ширина, м 32,3 32,3 32,3 31,7 31,7 32,3Газене, м 9,9 8,7 8,7 9,1 9,1 9,1Мощност на , к.с. 160 000 112 000 96 000 45 000Максимална скорост, възела 31 29,5 28,5 23Въоръжение 3×3×406-мм/45 16×152-мм/50 6×1×120-мм 4×10×40-мм 2 3×2×381-мм/50 12×152-мм/50 4×10×40-мм ЗА 3×3×381-мм/50 8×152-мм/50 4×10×40-мм ЗА 3×3×406-мм/45 12×152-мм/50 4×1×120-мм 4×10×40-мм ЗА 2 ТА 3×3×381-мм/50 16×152-мм/50 5×1×120-мм 4×10×40-мм ЗА 2 ТА 3×3×406-мм/45 12×152-мм/50 6×1×120-мм 4×10×40-мм ЗА 2 ТАСамолети 2 Брониране, ммПояс при погребите (° наклон) 356 (72) 330 (72) 305 (72) 356 (72) 356 (72) 356 (72)Пояс при 305 (72) 305 (72) 305 (72) 330 (72) 305 (72) 330 (72)Барбети на 356 279 254 381 381 381Кули на ГК чело/стена/покрив 432/330/203 406/305/178 406/305/178 406/305/190 406/305/190 406/279/159Бойна рубка 356 305 229 381 381 356Палуба над погребите 203 178 178 190 190 171Палуба над МКО 102 82,5 82,5 140 140 108Теглово разпределение, дълги тоновеОборудване 1000 850 850 1000 1050 1050Корпус 18 600 13 500 13 500 13 400 13 400 14 150ЕУ 6000 4660 4100 2600 2600 2600Брониране 14 440 10 210 9970 11 100 11 400 10 250Въоръжение 7160 4600 5400 6900 6550 6950Гориво 1200 1000 1000 0 0 0Запас водоизместимост 0 180 180 0 0 0Всичко проектна (стандартна)водоизместимостПонятието „стандартна“ водоизместимост е въведено на Вашингтонската конференция през 1922 г. За това при проектите „G-3“, „F-2“ и „F-3“ под проектна се разбира нормална водоизместимост, а за останалите проекти – стандартната. Основната разлика е изключването от стандартната водоизместимост на 1000 т гориво, освен това, методиката за изчисляване на останалите останалите статии малко се различава. 48 400 35 000 35 000 35 000 35 000 35 000 На 30 ноември 1921 г. на Съвета на Адмиралтейството са представени два проекта – „F-2“ и „F-3“. И двата проекта са въоръжени с 381-мм оръдия с разположение три кули в носовия край. В проекта „F-2“ кулите са двуоръдейни, в проекта „F-3“ – триоръдейни. В сравнение с проекта „G-3“ бронирането е отслабено, особено при проекта „F-3“. При това на 29 ноември 1921 г. са проведени опитни стрелби, показващи, че против съвременните снаряди и палубната защита на „G-3“ е недостатъчна.

В проекта „F-3“ скоростта е снижена от 30 до 29 възела. Главният строител на флота счита, че ако адмиралтейството настоява за 30-възлова скорост, ще се наложи да се допусне работата на котлите във форсиран режим и да се поставят по примера на „Корейджъс“ механизми с олекотена крайцерска конструкция.

Като цяло проектите предизвикват много критика. Още повече, че според резултатите на Вашингтонската конференция Япония и САЩ се отказват от построяването на нови линкори, оставяйки в строя линкорите от типовете „Колорадо“ и „Нагато“. А Великобритания получава правото да построи два линкора от 35 000 т с оръдия калибъра не повече от 406-мм. За това адмиралтейството решава да се ограничи с построяването на линкори с 23-възлова скорост с максимално разрешените 406-мм оръдия. Началникът на управлението по корабостроене, на 17 декември 1921 г., задава на корабния инженер Етууд задание за разработка на проекти със следните параметри: водоизместимост 35 000 дълги тона в съответствие с Вашингтонското съглашение; главен калибър – девет 406-мм оръдия. Спомагателна артилерия не се задава, но се считат за достатъчни дванадесет 152-мм оръдия и 4 120-мм зенитки. пояс при погребите 356 мм, в района на машинната установка – 330 мм. Барбети и бойна рубка – 381 мм, димоходи 254 мм. Палуба над погребите 203 мм, над механизмите – 102 – 127 мм. Подводната защита трябва да издържа на попадение на торпедо със заряд от 340 кг ТНТ; Силова установка с мощност 46 000 к.с. При това главата на инженерния департамент настоява, че броят на котлите трябва да е не по-малко от осем. Броят на електрогенераторите може да бъде ограничено до шест, ако с разполагането на осем има проблеми. Основно изискване – да се спази ограничението за водоизместимостта, за тази цел всичко останало трябва да бъде сведено до минимум.

На 19 декември 1921 г. на главния корабостроител са представени два ескизни проекта. Първият съответства на всички изисквания, но неговата водоизместимост достига 35 500 тона. Във втория броя на котлите е намален до шест, а разположението на мостиците и приборите за управление на стрелбата е изменено в сравнение с „G-3“ и съответства на препоръките на „Комисия по оборудването за управление на стрелбата“. За сметка на тези мерки е намалена дължината на цитаделата и се вписват в отведените 35 000 тона. Предложени са следните идеи за икономия на водоизместимост: преход към 381-мм 50-калибрени оръдия; намаляване на дебелината на палубната броня с 25,4 мм; компоновка на мостика с използване на предложенията на „Комисията по оборудването за управление на стрелбата“; икономия в теглото на силовия набор на корпуса за сметка използването на материали с повишена якост.

От 381-мм калибър главният корабостроител се отказва веднага, тъй като първият лорд, с оглед на японския и американските проекти, настоява за 406-мм оръдия. Също DNC настоява за използването на компоновката на мостика както е в проекта „G-3“, с допускане на незначителни изменения. Той се съгласява на намаляването на дебелината на палубната броня с 12,7 мм. За приемането на решение за използването на високоякостна стомана е решено да се проведат допълнителни изследвания. Впоследствие използването при строежа на стоманата марка „D“ води до значителна икономия на тегло.

Допълнително DNC предлага да се намали височината на борда, спускайки горната палуба, при това с идеята да се разположат между горната и главната палуби две междинни, за да се увеличи здравината на корпуса. В носа той предлага да се разположат отсеци, запълнени с вода, които при необходимост да се продухват със сгъстен въздух и да създават допълнителна плаваемост в краищата. Също така той счита, че е възможно да се намали височината на главния пояс, ограничавайки неговата височина над конструктивната водолиния на 1,53 м, и влизането му под водата на 0,69 м. Първоначално е изказано изискването обводите да са като на „Худ“, но от това бързо се отказват.

През януари 1922 г. е завършен ескизният проект, с обозначение „O-3“. В качеството на алтернатива са подготвени проектите „Р-3“ и „Q-3“ с 381-мм оръдия. Всичките три проекта са разгледани със завръщането от Вашингтон на Първия лорд на Адмиралтейството. „Р-3“ и „Q-3“, явно, той вече не разглежда сериозно, тъй като още преди това съвета на лордовете предварително е одобрил проекта „O-3“. Обсъждането на този проект и неговите възможни модификации върви през януари – февруари 1922 г., и след внесените изменения неговата спецификация е одобрена от Адмиралтейството на 6 февруари, с обозначението „O-3 modifed“ („O-3 модифициран“).

След детайлна изработка финалната спецификация е утвърдена на 11 септември 1922 г., а на 16 октомври същата година и строителните чертежи. Проектът претърпява незначителни изменения – газенето е намалено до 10,68 м, запасът нефт е съкратен до 4000 т, а щатният екипаж до 1560 души.

На 16 октомври е обявен тендер за построяването, а на 11 ноември са обявени победителите. Поръчките са дадени на фирмите „Cammell Laird“ (цена 1 479 000 фунта стерлинги) и „Armstrong Whitworth“ (1 479 000 £). Двата кораба са заложени на 28 декември 1922 г., макар официалните поръчки да са издадени едва на 1 януари 1923 г.

Конструкция Корпус