Алба (на италиански и на пиемонтски: Alba, на диалект на Ланге: Ârba) е град и община в провинция Кунео, регион Пиемонт, Италия, както и важен център на областта Ланге. Разположен е на 172 м надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението му е 30 987 души, от които 3653 са чуждестранни граждани.
На 31 октомври 2017 г. Алба е признат от ЮНЕСКО за Творчески град (Creative city) на гастрономията.È ufficiale: Alba è “Città Creativa UNESCO per la Gastronomia” Винарството има водещо значение, като в района се произвеждат реномирани вина. Градът е световно известен и с белите си трюфели и ежегодния панаир на трюфелите.
География, административно деление и население
Градът е разположен в провинция Кунео, Регион Пиемонт, Северна Италия, в плодородна равнина, заобиколена от хълмовете, които оформят северната граница на Горно Ланге. Градът се намира близо до сливането на потока Кераско с река Танаро.
Отстои на 51 km югоизточно от регионалния център Торино, на 50 km североизточно от провинциалния център Кунео, на 27 km югозападно от Асти, на 126 km от Милано и на 76 km от Генуа.
Граничи с петнадесет общини: Роди, Диано д'Алба, Гринцане Кавур, Трейзо, Гуарене, Барбареско, Пиобези д'Алба, Трецо Тинела, Монтичело д'Алба, Корнелиано д'Алба, Кастильоне Фалето, Беневело, Сералунга д'Алба, Ла Мора и Боргомале.
Има следните подселища (на итал. frazioni)Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи и местности (на итал. località)ː Белмонте, Билини, Камайрана, Каза Чиркондариале. Гало, Гилини, Луизето, Маляно, Пранди II, Рика-Сан Роко Кераска, Рубо, Сан РОко Сено Д'Елвио, Скапароне.
Към 1 януари 2025 г. населението на града е 30 987 жители, от които 3653 са чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния (1211 души), Албания (436 души) и Мароко (411 души). В града живеят и 154 български граждани.
Топоним Топонимът е типичен за лигурската цивилизация и означава „бял град“.
История Неолит Археологически данни свидетелстват, че територията на Алба е населена още през Неолита (6–3 хил. пр.н.е.) от уседнени общности, занимаващи се с лов, земеделие и животновъдство. Те обитават кръгли колиби в района на днешното Борго Пиаве или в селище на левия бряг на потока Кераска, близо до вливането му в Танаро. Населението обработва керамика и зелен камък, използван за ранни инструменти, а в следващите хилядолетия усвоява и обработката на желязо и бронз. То е идентифицирано като лигури стателати – етническа група от келтски произход, по-късно асимилирана от галите, навлезли в района в края на V век пр.н.е.
Римска епоха Произходът на обитаемия център на Алба е предримски, вероятно лигурско‑келтски. През 89 г. пр.н.е. градът приема името Алба Помпеа, вероятно в чест на консула Гней Помпей Страбон, разширил римското гражданство в Циспадания и латинското право в Транспадания. Алба става римски муниципиум, включен в Регио IX Лигурия, и е приписан на патрицианския род Камилия (Gens Camilia).
Римските находки показват, че през първите два века на Римската империя Алба, заедно с Поленцо и Бене Ваджена, формира стратегически и търговски триъгълник, със значими градски структури като акведукт и канализационна система, отвеждаща отпадните води в река Танаро.
Римска Алба има автономно управление и собствена съдебна система, а населението е организирано в пет ордена: декуриони (най-богатите), августали (конници), изпълнители, либертини (освободени роби) и плебеи, последните групирани в collegia по изкуства и занаяти. В допълнение към колегиума на ковачите има центонарии (производители на вълна и тъкани) и дендрогради (доставчици на дървен материал за къщи и кораби).
Материалите от римската епоха се съхраняват в Градския природонаучен и исторически музей „Федерико Еузебио“. Епиграфските и археологическите данни свидетелстват за значителна средно-висша класа, съставена от римски родове и потомци на келто‑лигурите.
Земеделието и скотовъдството са основна дейност на важна част от местния елит. Историкът Плиний Стари описва съществуването на усъвършенствана селскостопанска техника, прилагана в лозарството. Градът, заобиколен с големи многоъгълни стени, посреща император Октавиан Август по време на пътуването му до Галия и е родното място през 126 г. на император Публий Елвий Пертинакс.
Около 416 г. Алба, заедно с голяма част от древна Циспадания, влиза в състава на новата провинция Пенински Алпи (Liguria Alpium или Liguria Maritima), която съществува до лангобардското нашествие, когато, след включването на останките от Пенинските Алпи към Котските Алпи, преобладава по-скорошното име Maritima.
Средновековие След края на римското господство в Алба са изградени средновековните стени: от готическо - лангобардските до посткаролингските. След унгарско-сарацинските нашествия са извършени нови преустройства през комуналната епоха. Градският периметър, оформен тогава, остава непроменен до наши дни.
Историята на Алба засвидетелства за посещението на Свети Далмаций от Педона преди 5 декември 254 г. (датата на неговото мъченичество), когато, подпоматан от Св. Презвитер Йоан, покръства местните езичници. В края на III век в града пристига и Свети Фронтиниан от Каркасон, който на връщане от поклонение в Рим освобождава момиче от дявола; разгневеният префект го залавя и заповядва да бъде обезглавен. Древна традиция го почита като закрилник на децата, поради което майките на болни деца обикалят девет пъти църквата, посветена на светеца, молейки за изцеление. Алба е свидетел на ранното утвърждаване на християнството, а първият исторически засвидетелстван епископ е Лампадий (499 г.).
След падането на Западната Римска империя през 490 г. Алба е разграбена от бургундите, а по-късно – от лангобардите на Ротари (640 г.) и от франките на Карл Велики, които създават условия за развитието на Феодализма. Лангобардското завоевание нанася тежки щети: градът остава епископска резиденция, но губи административната си функция, заменена от лангобардски гасталд, подчинен пряко на краля. Поради опустошенията административният център е преместен в по‑защитения Диано. Едва по‑късно отново се оформя Графство Алба.
Сред графовете на Алба от фамилията на Ардуините се открояват Оберт, син на Одон и племенник на Ардуин Глабер, който защитава града от сарацинското нашествие. След смъртта на Фолкард духовенството избира за епископ Гвидо, втория син на граф Оберт, като по този начин предотвратява присъединяването на обеднялата Епархия на Алба към тази на Асти – обединение, вече постигнато от влиятелния епископ Бозон от Асти. След смъртта на Оберт без мъжки наследници Комитатът на Алба преминава под контрола на Олдерик Манфред I, брат на Ардуин Глабер и негов роднина, докато виконти номинално продължават да управляват региона.
В конфликта между императори и папи за църковната реформа Бозон, епископ на Алба от 1059 до 1085 г., застава сред най-активните поддръжници на Империята срещу папите Александър II и Григорий VII, защитавайки симонията на духовенство, но срещу него се надига самата Алба. В разгара на смутовете централната власт отслабва, местните сили узурпират комунални права и старите градски структури се преобразуват в комуна. На 18 май 1179 г. се появяват консулите, а през 1194 г. започва режимът на подеста с Роландо Балбо, който става окончателен по-късно.
През 1197 г. комуната приема като граждани господарите и жителите на епископските земи, предизвиквайки продължителни спорове с епископ Оджеро. В следващите години занаятчиите на Алба, водени от Роландо ди Мороцо – представител на старо благородническо семейство, налагат градските статути (1221–1222). Междувременно Алба влиза в конфликт с по-големия, по-силен и по-богат град Асти.
Сто кули Средновековните стени на Алба образуват впечатляваща отбранителна система: поставени върху основа над 2 m висока, с дебелина около половин метър, подсилени с контрафорси и кули и обградени с ров по целия периметър.
Градските порти следват основните пътища за достъп: Порта Танаро на север, Порта Сан Мартино на юг, Порта дел Сокорсо (или Порта Кераска) на изток, Порта Сан Биаджо на югоизток и Порта Кастело на запад. Всяка порта е разполагала с една или две кули, използвани от стражата и от служителите, събиращи такси за преминаване.
Благодарение на териториалното разширяване на комуната в Алба се оформят седем „camparie“ и шест замъка, разположени като корона върху околните хълмове и изпълняващи отбранителни функции.
През същия период в града са построени манастири, църкви и шест болници. Болницата „Сан Ладзаро“ е построена за лечение на прокажени и инфекциозни заболявания, като древно дарение задължава всяка година да се оставят две астийски солди или един бушел вино на бедните болни. Болницата „Санто Спирито дел Понте“ се е намирала близо до Порта Танаро и е принадлежала на августинските каноници от Абатство Ферания. Болницата „Сант Антонио“ лекува болестите на свещения огън – епидемична болест, широко разпространена по това време. Четвърта болница, посветена на Сан Марко, се е намирала на мястото, където е построен Котоленго, а нейни собственици са били Йерусалимските монаси или Рицарите от ордена на Св. Йоан Йерусалимски.
Гербът на Алба датира от този период: червен кръст на сребърно поле.
Съюз с Шарл Анжуйски По време на битката на Фридрих I Барбароса срещу комуните Алба, под натиска на Асти, се присъединява към Ломбардската лига. В края на века между двата града избухват продължителни икономически, търговски и политически конфликти, които бележат целия XIII век. Асти се превръща във „врага“ par excellence, стремящ се да лиши Алба от контрол над долината на река Танаро.
Между 1225 и 1228 г. Генуа, Асти, маркграфът на Монферат и Киери воюват срещу Алба, Алесандрия, Торино и Тортона, като посредник и арбитър е Милано. Мирът е краткотраен: нова война избухва скоро след това, а трайно примирие е постигнато едва през 1231 г.
През 1238 г. започва възстановяването на имперското управление, насочено към Пиемонт. След смъртта на Фридрих II комуните и гибелинските господари на Южен Пиемонт се обединяват около двата вече съюзени центъра – Асти и Алба. В голямата война срещу Томас II Савойски Алба се стреми да измести Асти като водещ член на гибелинската лига. През този период силата и авторитетът на Комуна Алба достигат своя връх, което води до сключването на редовен търговски договор с Генуа.
През 1258 г. Асти напада Алба, но албийците, обединени срещу общия враг, успяват да го прогонят. Скоро след това, следвайки примера на останалите градове в Южен Пиемонт, Алба се предава на Шарл I Анжуйски.
През 1259 г. Алба се съюзява с Шарл I Анжуйски и успява да овладее споровете с близкия Асти, но периодът остава белязан от съперничество и неизпълнени обещания между семействата гвелфи и гибелини на Солари, които се борят за контрол над територията. При анжуйските сенешали Алба, превърнала се в център на регионалното управление, продължава да процъфтява в търговията и банкирането; въпреки това финансовото ѝ положение е затруднено и градът е принуден да покрива нуждите си чрез заеми и залагане на приходите от данъци и доходи.
Емблематични за епохата са кулите, използвани предимно като затвор. Част от тях, изградени върху квадратен план, запазват средновековния облик на града през вековете. Повечето кули са разрушени през XIX век; общинската е съборена през 1864 г., а полученият материал е използван за промени в сградата на катедралата.
През 1275 г. милициите на Асти се появяват под стените на анжуйска Алба и я принуждават да възобнови съюза си с Асти. Въпреки това на 26 януари 1283 г. Алба приветства Вилхелм VII Монфератски. През 1303 г., след като Солари – влиятелно гвелфско семейство от Асти са приети в града, Алба отново се връща под властта на Анжуйците, на които остава вярна около половин век.